НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
1 ОКТОМВРИ: БЪЛГАРСКИЯТ ДЕН НА ПОЕЗИЯТА

МУСОНЪТ
През 1991 година, в пика на мусона, пристанищният влекач „Голдън Хорс“ прекосява Индийския океан.
На моя съвипускник и приятел Тодор Шиваров

„Кои сте вие! Виждам само мачта?“ -
ни питат и очакват SOS.
„Аз „Голдън Хорс“ съм. Портови влекач съм.“
„Това са луди хора! „Крейзи хорс!“
Нарядко край брега, от ресторанта
в Бургас, щом „копна“ в спомен белокос,
на фона на океанските гиганти
аз зървам своя малък „Голдън Хорс“.
Потеглихме със седем в екипажа:       
аз, капитанът (жив е и сега!),
а другите - петима безбагажни:
подбор богат - от джонки край брега.
„Индийският“ ни завъртя така, че
и нощ, и ден сля в танц неумолим,
и не разбрах, с вълните чак до мачта,
земята или ние се въртим.
По нещо си приличаха вълните:
живот не виждах в никоя от тях,
и виеше страхът от дълбините -
на мъртвите смразяващият страх.
Доплавахме. Напук на Океана,
и на камбаната от „Лойд“ напук.
Май курс за звездоброец Капитанът
по нощите бе карал в Сингапур.
В Таджура преброихме се и даже
оказахме се осем - цял отбор,
защото мълчешком във екипажа
приехме и влекача „Голдън Хорс“.
Радистът беше в своя свят, когато
кълняхме се, че всички сме добре,
но в тихата си лудост побеснява,
когато чуе думата „море“.

Адриан ВАСИЛЕВ

Пристанищният влекач GOLDEN HORSE, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ (1953 - 2020 г.). В бързината Димчо (Светла му памет!) е „изял“ едно „Е“, но това с нищо не намалява качеството на рисунката му.
GOLDEN HORSE на нефтения терминал „Росенец“, Бургас, 2018 г. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ.