НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВИТЕ ПЛАВАНИЯ НА ЯХТАТА „АЛЕКСАНДЪР І“ КАТО
ПРАВИТЕЛСТВЕН КОРАБ ПО ВРЕМЕТО НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР І
БАТЕНБЕРГ (2)

Яхтата „Александър І“ се завръща в Русе от зимовка в Турну Северин на 2 април 1885 г. и още на следващия ден отплава към Гюргево и обратно, и забележете кой е на борда: „Негово Величество Шведския крал“! Справката в интернет показва, че по това време крал на Швеция е Oscar II (Oscar Fredrik), който е държавен глава от 18 септември 1872 г. до 8 декември 1907 г. На 5 април 1885 г. рейсът е доста по-дълъг: Русе - Гюргево, Гюргево - Лом паланка (Лом) и обратно към Русе. На борда е княз Александър І Батенберг.
Месец април за кораба е посветен изцяло на първия български владетел след Освобождението. На 23 април1885 г. „Александър І“ плава от Русе до Лом и обратно, отново с княза на борда. На 27 април яхтата плава два пъти от Русе до Гюргево и обратно. Първият път - с българския княз и румънския крал. Вторият път е с повече короновани особи: „С Негово Височество (княз Александър І) и Техни Величества Румънский и Шведский крал“. Справката в интернет показва, че по това време крал на Румъния е Carol I (Karl of Hohenzollern-Sigmaringen, принц - от 1866 г. до 1881 г., крал - от 1881 г. до 1914 г.).
Следващото VІР-плаване на яхтата е на 25 юни 1885 г. То е от Русе до Турну Северин и е с княз Александър І на борда. В периода от 27 юли до 2 август 1885 г. рейсът отново е от Русе до Турну Северин и обратно, но на борда са: „Тяхно Височество Александър І и Йосифа Батенбергски“. Последното име е загадка за мен, защото князът, който е ерген, има само една сестра - Мария фон Батенберг. С това VІР-рейсовете на яхтата „Александър І“ за 1885 г. приключват. На хоризонта се задават събития, в които участват и князът, и яхтата, но не заедно…
- 17 септември 1885 г. Буксиране на баржата „Янтра“ от Русе до Свищов;
- 21 септември 1885 г. Плаване до Галац (Румъния) за приемане на товар от въглища и до Рени (Русия) - за приемане на товар от български монети, произведени в Русия. Това плаване на яхтата е малко известно;
- 26 септември 1885 г.: От Русе до Лом и обратно - „За носене [на] пари покрай дунавските градове“. И това плаване на яхтата е малко известно.
Следващите плавания на „Александър І“ трябва да бъдат на вниманието на всички наши изследователи, които смятат, че князът и българското правителство са били изненадани от обявяването на война от Сърбия на България. Затова припомняме, че Сръбско-Българската война е от 14 ноември до 28 ноември 1885 г. И още нещо: това са датите по нов стил, а посочените дати с рейсовете на кораба са само по стар стил. По стар стил Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885 г.:
- 2 октомври 1885 г.: от Русе до Видин и обратно - „Отвозена Пионерната дружина“;
- 12 октомври 1885 г.: от Русе до Видин и обратно - „С доброволци и снаряди“;
- 30 октомври 1885 г.: от Русе до Видин и обратно - „С доброволци и артилерийски снаряди“;
- 4 ноември 1885 г.: от Русе до Лом и обратно - „С доброволци и артилерийски снаряди“.
В поръчаните от мен копия на архивни документи в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, няма описан друг рейс за 1885 г. Нима плаването от 4 ноември 1885 г. е първото и последното за яхтата по време на войната?
А според изследователя Ради Боев: „В хода на войната … Яхта „Александър І“ извършваше рейсове главно между Русе и Лом паланка“ („Военният флот на България 1879 - 1990“, Държавно военно издателство, С., 1969 г., с. 86). Твърдението си Р. Боев подкрепя с архивни документи. Внимателният преглед на поръчаните от мен копия показва, че той може би не е прав. Според запазения в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, „Послужебен формуляр за парахода „Яхта Александър І“ от Българската флотилия“, съставен на 25 май 1888 г.: „2.ІV. - 4.ХІ.1885 г. Яхтата направила 16 рейса до разни станции“… И броят на рейсовете, и датата на последния рейс съвпадат. Е, нека и следващите изследователи потърсят още малко!
Има още нещо обаче, което и свързано именно с плаванията на яхтата „Александър І“ като правителствен кораб по времето на княз Александър І Батенберг. То се намира в „История на Българската флотилия“ с автор мичман Сава Христов, „Съставена към 1-ий януарий 1899 г“. Там е отбелязано, макар и само с едно изречение за 1885 г., едно важно сведение: „През т.г. по желанието на Н.В. Княз Александър е поставено електрическо осветление на яхта „Александър І“. Именно ролята на яхтата като правителствен кораб е причината да бъде направена тази крачка. Няма как на борда да гостуват височайши кралски особи, а помещенията, отредени за тях, да бъдат осветени със свещи и газени лампи… Вероятно чуждестранните кораби, на които е гостувал българският княз, са имали електрическо осветление. Така че княжеското желание не е прищявка, а една своевременна, макар и съвсем малка крачка, към европейското приобщаване на освободената от робските окови България.
Атанас ПАНАЙОТОВ
(Край)
6 септември 2021 г. Първите плавания на яхтата „Александър І“ като правителствен кораб по времето на княз Александър І Батенберг (1)

Извадка от запазеното в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, „Сведение за направените рейсове на парахода яхта „Александър І“ от 1883 г. до 1888 г., 1 май“, съставено от майор (по-късно полковник) Панайот Ангелов - командир на Дунавската флотилия и Морската част (9 август 1886 г. - 1 януари 1899 г.), а преди това - командир на яхтата „Александър І“.
Носовото украшение на яхтата „Александър І“, което сега е експонат във Военноморския музей - Варна.
Кралят на Швеция Oscar II.
Източник: https://upload.wikimedia.org/
Кралят на Румъния Carol I. Източник: https://upload.wikimedia.org/