НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Само трима бяхме от Варна в бургаския екипаж на м/к „Емона“ - капитана, аз и кърмчията Петър. Корабът си имаше и свое пристанище, в Бургас естествено, и ние винаги товарехме и разтоварвахме именно там. Дежурствата и вахтите все се падаха на нас тримата, затова, когато изненадващо пристанахме във варненско „дървено“ пристанище, тримата автоматично бяхме освободени от бреговата корабна служба. Нещо повече - Петър бе натоварен да закупи от родното си село голямо количество от прехвалената (от самия него) тамошна ракия.
Капитанът се прибра с пилота, а аз и кърмчията си извикахме такси от портала и по пътя до домовете ни той ми се похвали за отговорната задача, с която е натоварен. Оказа се, че двамата сме почти съседи, разбрахме се на връщане пак заедно да си вземем такси и се разделихме. На другия ден, по време на обратния път до Леспорт, забелязах, че Петър не носи никакви съдове за течности, но си замълчах. По време на маневрата за отплаване някой спомена, че Пепо, както викаха моряците на моя комшия, е преживял сериозно събитие при посещението си в селото, което му е попречило да бункерова от прочутата домашна гроздова, но за щастие разочарованият екипаж бе успял да го командирова аварийно с колата на агента до Езерово, за да закупи оттам две дамаджани казашка скоросмъртница.
Единствен авер на Петър в машината бе младият моторист Христо и ние му поставихме задача на ишмедемето след отплаване да разузнае какво аджеба се е случило в селото, та екипажът за малко да остане „на сухо“ по време на прехода до Турция.
Мотористът не бе точно авер на кърмчията, той бе негов фен и редовно посещаваше кабината на Петър, въпреки, че не кусваше алкохол, а и цигари не пушеше. Не бях кой знае какъв приятел с моя градски, но с младия моторист давахме вахта и го харесвах за честността и искреното му любопитство към кораба, екипажа и моряшкия живот. На другата сутрин мотористът докладва, че в селото бате му Пепо срещнал Голямата любов! Точно така се изрази момчето и тук Кольо Радев веднага би го репликирал с „четвърто издание“, защото Петър вече се бе задомявал веднъж, а „голямата“ му селска изгора била успяла да го стори на два пъти! Аз, вторият механик и фитерът изказахме сходни несъгласия пред Ицето, но той веднага ни контрира, че трябва да има хора като бате му Пепо, които вярват в Голямата любов, такива които за разлика от останалия екипаж, говорят на всеослушание за своите чувства, без да се страхуват, че ще изглеждат глупаво в очите на моряците.
Пустият му Ицо! Всички в ЦПУ-то замълчахме при тези тежки думи, само вторият успя да смутолеви, че някои варненци рушат здравия бургаски морал на екипажа.
Още след обяда Ицето бе предал на Петър нашето мнение, на което той бе отговорил, че „не можеш да разрушиш нещо, което не съществува“! Когато вечерта чухме този отговор, фитерът, враг на варненци и авер на чорбаджиите, каза че Пепо е пияница.
- Пияница, но и поет! - бе краткият отговор на Ицето.

Величествен покой и теменужени вечери край кораб „Емона“.
Дървеният бизнес - основно занятие на емончани.
Палубна команда в предизборна треска.
Екипажът на „Емона“ след изборната загуба.
Авторът, в машината на вахта с Ицето.
Старпомът на „Емона“ предпочита вестниците пред поезията.
Оказа се, че младото момче, не само е слушало за поручик Галицин и корнет Оболенски, но са му чели и великите руски поети в кабината на кърмчията. Веднъж дори Петър цитирал прекрасни стихове, без да назове автора и младежът подозираше, че именно той ги е написал.
За ужас на бургазлии, на връщане от Турция отново се вързахме в Леспорт. Този път до Варна пътувах сам, защото Голямата любов дойде лично на кораба, а охраната на порта се оказа от нейното село и я пусна на борда заедно с няколко бутилки селска джибровица.
На маневрата за отплаване Ицето замислено мълчеше, но успя да ни каже, че Голямата любов се казва Пепа и е страстна познавачка на руския романс и любовната поезия. Ичко отново ни подсказа, че подозира някои от цитираните от нея любовни рими, да са нейно дело...
На кораб да кажеш някому, че пише стихове си е направо обида, но Ицето уточни, че когато някой нарича вечерите теменужени, а бурите - божествени послания, то няма как това да не събуди определени мисли...
Тук фитерът се съгласи и каза, че по фръцкавите им приказки веднага си личи, че Пепо и Пепа са от един дол крастави магарета. Вчера например той сварил девойката на кърмата и рекъл, че в тоя куйтулук бая риба може да излезе, а тя отвърнала нещо за величествен покой и единение с вечността.
Амор винцит омниа са казали древните и ние забравихме бързо за словесния каламбур на моряка Никола Радев, и с радост се включихме в общокорабния хор за възхвала на Голямата любов.
На следващия рейс варненският йол свърши и корабът традиционно пристана в бургаското пристанище. Пепа отново ни посети. Този път тя пак носеше от селския специалитет и празникът в пеповата кабина продължи три дни и три нощи с участието на Ицето и дежурновахтената служба. По време на редките срещи с част от екипажа по палуби и салети, успях да разбера, че корабната снаха Пепа ще участва в изборите за кмет на селото. Моряците бяха предизборно възбудени и предричаха сигурна победа на снахата. Преди да изпрати бъдещата кметица до автогарата, Петър ми поиска сто долара на заем. По време на прехода до Турция се разбра, че и други моряци са дали същата сума на кърмчията. Предизборната борба и на село е с пари, рекохме си ние и стискахме палци на нашето момиче.
Голямата любов имаше и врагове сред моряците. Един нарече Пепа енергиен вампир, защото Пепо заслабна, спря да се храни и мина на течна диета. Когато се разчу за стодоларовите заеми, злобарите нарекоха девойката финансов вампир, но болшинството моряци искрено се надяваха корабът да се сдобие с кмет(ица) на видното варненско село. Бургас ни бе в кърпа вързан!
Може би моята голяма любов бе ВИНИЛЪТ! Не баш музиката, макар че и нея безумно обичах, а грамофонната плоча. Днес рокендролът се „тегли“, при това - безплатно и с неограничен избор. Как да обясня какво е да ровиш по прашните лавици на музикалните магазини, да гледаш невероятните снимки и рисунки по обложките, да четеш информацията за песните и авторите. Помните ли как отровно, но и омайно ухаеше винилът? Чиста и несравнима с нищо физиологична наслада! А радостта от срещата с мечтаната музика и изпълнители. Нито алкохолът, нито сексът можеха да се сравняват с това, защото в случая преживяването можеше спокойно и редовно да се повтаря безброй пъти и все със същата интензивност. При това изживяването си бе лично твое и не си длъжен да го споделяш с никого. ЕмПе тройката е удобна и безплатна, но от нея нищо физическо не ти остава. Компакт дискът също е практичен, но някак си, не го помня, въпреки че ги притежавах с хиляди...
Тук му е мястото да предупредя, че за много хора Голямата любов са Боб Дилан, Битълс, Ролинг Стоунс. И това не е защото те са неземно красиви или велики музиканти, а защото хората им повярваха, когато дойдоха с нови идеи и визия. Те им вярваха повече отколкото на църквата, училището и властта. Тези хора не ни досаждаха с агитация и убеждаване. Те просто пееха и ние не им дължахме нищо. Как да не се влюбиш в тях!
През 1993 г. в центъра на Монреал един невзрачен на вид канадец, който агентираше кораба „Додо“, ми разказа за своята Голяма любов:
- Не зная дали ще можеш да си го представиш, мистър Пешков, но преди двадесет години на този площад гледах концерт на „Грейтфул Дед“ и до мен достигаха не само ноти, но и тишината между тях, а на определен момент в основен музикален инструмент за музикантите се превръщахме ние, тълпата слушатели.
Това се казва обясняване в „голяма любов“!
Как да дефинирам какво е „голяма“ любов, Читателю. Аз и обикновената не мога да опиша. То е все едно да разкажа какво е да си моряк. Зная, че е невъзможно, но не спирам да опитвам.
А утре на улицата пак ще ме срещне морякът Георги Масларов и той ще ми разказва за своята Голяма любов - френската песен. Жоро е завършил френска гимназия и ми цитира в оригинал, и в превод Адамо и Брасенс. Накрая си спомняме моряците франкофони Вальо Китанов и Румен Търев, и всеки си тръгва със своята Голяма любов.
Пепа не стана кметица на селото. Екипажът се натъжи и дълго полива изборната загуба. Голямата любов отново ни посети в Бургас, донесе и от ракията, дори организира вечер на руския романс на кърмата. Там някакъв бургаски завистник подхвърли, че в песните се пее за горди жени, които са отивали на заточение с декабристите, а ние пием за неуспяла селска кметица.
- Как да стана жена на декабрист - обади се тогава Пепа, - като днес между мъжете декабристи няма... А д,дЕ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк