НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРОРОЧЕСТВАТА
На кораб „Балкан“ през 2007 г. трябваше да се кача в порт Ористано, някъде на остров Сардиния. До София пътувах с влак. Колелата равномерно тракаха, а обърканите ми мисли се рееха над световния океан и все се връщаха към пожара на същия този „Балкан“ от 1991-а, когато загинаха български моряци. До Рим стигнах със самолет, а оттам с друг полет кацнах в Каляри. С такси за повече от час се добрах до Ористано, но „Балкан“ се оказа на рейда и преспах в малък хотел. Цяла нощ отново сънувах трагичния пожар на бъдещия ми кораб, а на другата сутрин той застана на кея и побързах да се кача на борда.
Приех за минути длъжността, защото таксито чакаше на трапа, а „старият“ шеф ми се стори доста уплашен и само успя да ми разкаже няколко хорър сториз от експлоатацията. Пуснах го да си ходи  и слязох долу да огледам машината. В ЦПУ-то нямаше никой и тъкмо се зачетох в журнала, когато вътре се втурна разтревожен моряк и започна да дърпа СО2 пожарогасителя. Последният се оказа здраво хванат за стойката и отказваше да се освободи. Бих му два шута, докато се откачи и успях да разбера, че гори агрегата, а развълнуваният огнеборец до мен е третият механик. Когато излязохме в машинното, над ДГ № 2 се виеха високи пламъци, но пожарогасителят се оказа не само яко закрепен, но и добре зареден, та набързо изгасихме огъня.
Лоша поличба в първия ми ден на трагично горял в миналото кораб, макар Третия да каза, че случката може и да е на хубаво. Бързам да ви успокоя, че контрактът ми протече спокойно и дори весело, а когато си заминаваше третият механик за успокоение ми каза пророчески думи: „Шефе, явно на нас двамата не ни е писано да умрем от огън, та гледай да не се удавите“... Така и стана: оживяхме и при следващия пожар, когато се запали главният двигател и се наложи да изпразним всичките пожарогасители. Двигателят горя още два пъти, но не така мащабно, та ние все оцелявахме, защото така бе пророкувал оня трети механик от първата ми борба с пожар на „Балкан“. Този механик се оказа доста луд човек, бивш военен - граничар, който на два пъти се бе самопрострелвал с пистолета си, единият път - в слабините... Така му било писано!
На „Балкан“ оцеляхме и в неколкократните порт стейт контроли и важни регистрови прегледи. Офицерът - граничар се оказа печен пророк!
Помните ли как преди време на страниците на „Морски вестник“ яростно защитих Боб Дилан? Харесвам песните му, но някак спокойно и съзерцателно. Дилън ме възхищава и по един друг начин - мисля, че той е пророк и някой ден човечеството официално ще го провъзгласи за такъв. Чини ми се дори, че процесът вече започна.
Дългосвирещата плоча „Коса“ си купих още на първото ми посещение в западноевропейско пристанище. За щастие от излизането на тавата бяха минали четири години и цената й вече бе по силите ми. Песните от този албум знам наизуст и сега виждам, че ненапразно съм ги харесвал - днес всичките са хитове и световно призната хипи класика. Съм ли пророк по моя нескопосан моряшки начин?
Тавата на Битълс „Вчера и днес“ също си купих на сметка цели десет години след излизането й в САЩ. Никаква прозорливост не съм проявил, защото групата вече имаше звезден статус, но историята на „Вчера и днес“ е една от най-великите американски глупости по отношение на музиката. Днес вече знаем, че за техен срам, американците не са издавали оригиналните албуми на най-великата група, а са ги прекроявали по свой вкус. Най-големият позор за Америка обаче е смяната на оригиналната обложка с тъпа и безлична снимка по американски вкус. Пазя тази плоча и до днес заедно с още няколко ИПи-та (четворки) на Битълс неугледно, та чак глупаво издадени в Испания, Франция и ГФР.
Албумът на Сантана с едноименното заглавие си купих „секънд хенд“ (все по финансови причини) от Бомбай през 1972-а. „Корицата“ беше убиец, за музиката да не говорим. Е, днес и обложката, и песните са класика. Съм ли, и т.н. ...
През 1976-а на нормална цена придобих „Кептън Фантастик“ на Елтън Джон. Цял свят обичаше и се прекланяше пред този музикант, но не си бях купувал дотогава негов албум. Тази тава ми звучеше различно и до ден днешен ми е любима. Като че ли повече им приличаше на Бърни (Топин) и Елтън този камерен стил, а не шумните рокендрол хитове. Едноименната песен и до днес ми е фаворит от творчеството на тандема, а скоро след това Елтън Джон щеше да признае, че е гей. Няма как да премълча невероятната обложка на тавата, но тъжен факт за мен е, че албумът и моята песен днес са полузабравени и все така пренебрегвани. Е, все аз, все аз, нека и някой друг да пророкува в музиката!
Пак през тази година си купих и „Една нощ в операта“ на „Куин“. Бях слушал и предишните албуми на групата, но този път направо се ошашавих. „Бохемската“ ми хареса, но любимци ми бяха „Влюбен съм в моята кола“ и „Смърт на два крака“. Малко гей привкус в музикалните ми предпочитания, но и тук за тази слабост на Фреди, а и за мое оправдание, узнахме години по-късно.
През 1970-а съвипускникът ми Милко Божков донесе от рейса си до Щатите първия албум на Лед Цепелин, докато в Европа никой не обръщаше внимание на новата банда.
„Магистрала към ада“ също не я купих аз. Взех я от Тошо Ласков, който тъкмо се бе върнал от рейс. Успешните групи по онова време слагаха хитовите си песни последни от страната „В“, а ЕйСи - ДиСи бяха хакнали титулната песен като номер едно от страната „А“. Доста мъжествено, само дето ти отнася главата още първото парче и до края не можеш да се осефериш. От друга страна бат Тошо Съра наистина докарва на пророк...
С „Дарк сайд“ на Пинк Флойд от 1973-а яко се изложих - харесах само „Мъни“. Пък кой знае...
При покупката на „Хотел Калифорния“ през 1976-а не проявих никаква прозорливост. Просто две години по-рано си бях купил сборния албум на „Игълс“ с черепа на обложката и бях зарибен. Оказа се пророческа

Моторният кораб „Балкан“, 1985 г.
Колегата Чърчил.
Албумът на Сантана с едноименното заглавие си купих „секънд хенд“ (все по финансови причини) от Бомбай през 1972-а.
Борис Кустодиев - автопортрет от 1912-а. Намира се в галерия Уфици - Флоренция ...
Плакатът на Борис Кустодиев.
Моят приятел Къки.
„Кептън Фантастик“ - моят провал.
покупка. И до сега песните от този албум са безсмъртна класика.
Признавам си, че не разпознах модерното ново в Металика, Мегадет, Бивас - Бътхед, Светът на Уейн. Трябваше дълго и търпеливо синът ми да ми ги препоръчва, и когато аз наистина ги разбрах и харесах, те отдавна вече бяха световни звезди.
Борис Кустодиев - любим художник на моя баща, има плакат от 1917 г., още преди Октомврийската революция. Темата - „Заем на свободата“. За разлика от предидущите военновременни плакати в бели, зелени и жълти тонове, тук тоналността е в червено. Чувства се пророчеството за октомврийското кървавочервено, когато със свободата не се занимават, а са заети единствено да експроприират експроприаторите.
Виж, за Христо Явашев никога не съм имал съмнения - той е нашият световен артистичен гений и това го казах още след първата изява на великия артист. Признавам, че наистина се гордея с артиста Кристо, но и с моята изначална и категорична подкрепа на творчеството му. Мисля, че е време и останалите българи да го сторят, макар че много закъсняхме след цивилизования свят.
Може за някого да прозвучи богохулно, но мисля, че ТОЙ бе изпратил на Земята хора като приятеля ми Къки, за да ни обяснят божието слово, мъдрост и промисъл. Нека ви обясня защо мисля така. Всички обичаха доктор Кръстев, някои дори го обожаваха и провъзгласяваха за безгрешен и спасител, какъвто той никога не е бил, но никой не го нарече пророк, какъвто той всъщност беше. За да се проумее последното бе необходим по-близък контакт с този човек, но той избягваше такива връзки, което поддържаше ореола му на всезнаеща и непогрешима личност. Бог бе дарил Къки не само с мъдрост, но и с безгранично търпение. Така той търпеше и мен, най-добрия си приятел, а аз успях да запомня някои от най-изумителните му прозрения. Много преди Десети (ноември) моят приятел предсказа падането на комунизма, а още като дете предрече всемирната победа на рокендрола, без да му е фен. Няма да ви занимавам с хорските болести, които той диагностицираше само гледайки поведението и лицата на хората около нас.
И да не вземе някой от вас да отрече, че цял месец преди „Още по едно“ да спечели Оскар, ви препоръчах да го гледате!
А не ви ли написах, че Зуека е добър художник и то преди картините му да почнат да се продават?
Пророчеството за кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ бе най-лесно. Не се наложи да изпадам в трансцедентно вцепенение, за да прозра бъдещето. Съдете сами. Половин век от живота ми премина по палубите и машините на кораби. Нито един от „наборите“ на „Св. Св.“ не беше лесен за експлоатация, произведените в Норвегия кораби от опит не бяха в челото на личните ми класации, името не е мореходно, а собствениците са неопитни и абсолютно недоказани в този бранш, и район на плаване!
Пророкувах и за новите политически месии. И тук не бе трудно, защото те се оказаха мои стари „познайници“, дългогодишни създатели на пошъл телевизионен продукт.
Виж, за ваксините не улучих (Морякът и ваксините) и си получих заслуженото. Два месеца звънях да ме запишат за ваксиниране и все ми обясняваха, че още не са почнали, а когато почнаха, се оказа, че съм номер 85-и в списъка!
Има пророчества, до които съм стигнал по бавния начин. Най-ценното и ежедневно доказващото се мое прозрение е това, че е по-добре да стъпиш в говно, отколкото в партия...
Пророци имаше много в живота ми, но най-често техните пророчества не се сбъдваха. Май само на Чърчил му се получаваше. Още в1917-а след ВОСР, той каза, че болшевиките трябва да се унищожат, но никой не го послуша. През 30-те той зовеше към съюз със Сталин, защото Хитлер е по-лош. В 1946-а Чърчил каза, че ООН може да се превърне в ретрограден бюрократичен орган. С половин век бе изпреварил времето този човек, ама кой да го слуша.
Дали и днес не пропускаме да чуем думите на някой умен човек? За всеки случай ще кажа: БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ОНЕЗИ МОИ МОЛИТВИ, КОИТО ТИ НЕ ЧУ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк