НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВАКСИНА ЗА ФЛОТА ОТ МОРЯЦИ
Номенклатурната книжка „Ваксина от глуми“ не е само за превенция на COVID. Тя е пенкилер и се прилага от много години, колкото-толкова. Някои герои в този знахарски тефтер са обвинявали доктора (то аз съм и „доктор“), че ги е използвал като лабораторни животни, и от това те страдали, но всеки е получил  братско целувание.
Това на фотката е бутиковото издание, връчено на всички момчета и момичета от випуск „Георги Раковски“ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Имат го и още неколцина, за особени заслуги, и толкова. Но очаквам да се появи на варненския виртуален Книжен пазар, тъй като не съм я давал за разпространение. Аз и други мои книги не съм им давал, а те ги вземат отнякъде и ги продават за своя сметка - мистификация магика!
На страниците на книжката се проследява мотото на всички протестъри и прочие водоплаващи вагабонти: „Български работи няма да правим“! А щом като е ваксина, няма как да подминем и военноморското лекарско съсловие. Моят съвипускник, подводничарът Цецо Георгиев, беше фен на корабния им лекар, който най-мразел да е трезвен. Една нощ, по малките часове и на едно гостоприемно чуждоземско място, го разритал в леглото, за да му обръща внимание.
- Ти снощи оперира ли, пияндурник! Ела да видиш какво си направил, зашил си клепача на шифровчика!
Докторът чак изтрезнял!

Този поглед на капитан І ранг Михаил Йонов (светла му памет!) обикновено биваше последван от „фамозна словесна операция“, най-често - нецензурирана версия…
Капитан Владов пък, човек с голямо сърце и жажда, по едно време се беше загрижил за душевното здраве на запасното воинство. На голям мобилизационен сбор се нахвърли върху Патрона, пионер на информационната хибридна война във ВМС-то:
- Изкуфял полковник, какво ще им напишеш в позивите, дето ще им ги пращаш в снаряди, да четат и да изпопадат от смях! Това да не ти е ТКЗС!
А покойният достолепен моряк Мишо Йонов имаше афинитет към някои фамозни словесни операции. В един петъчен ден, както четяха министерската заповед, че го награждават с „благодарност“, задето е спестил от парите за прехрана в Морското училище, спонтанно взе скалпела в свои ръце:
- Аз на този министър, мога ли да му я навра тази благодарност в ...
Писал съм тук и за един очен лекар от Военноморска болница, който пред мен, войник-новобранец на три петъка служба, се направи на строевак в кабинета си. Този доктор после съм го търсил и ми е помагал за очите, беше голям спец, ама много му се искаше да е и „полковник“, кой каквото си няма. На някои лекари, ако се случи да им сложат пагони на раменете, никак не им е чуждо да се правят на „генерали“. Справки - знаем се.
А моя милост се надявам на признателност, задето с матроска скромност молех нашите Президенти (документирано тук) да не ме назначават за служебен премиер. Ако не ме бяха послушали...
Не съм писал и есе „Морякът и пирамидите“, не тези в Египет, а едни други, нали се сещате? То не, че няма кой да го напише, ама си трае.

P. S.
Ето ги в книжката наредени целокупно какаваните от „статуквото“:
Пискат, стискат
Та се надрискат.

За децата ни в чужбина също е написано, онези, които още ни помнят:
Като вземат да се връщат
И като вземат да ни връщат…

Тук са и родните полют-капитани:
Де що имаше „капитани”
се изредиха на държавата.
И пак потъваме, здравата.

А на радетелите на идеята за повече жени в екипажите на военните ни параходи е посветена кавър-задявка:
- Даваш ли, даваш, Гемиджи Йово, щерка си Яна на матроска служба?
- Дай ма бе, тате, искам да се докажа!
- Я млък, ма! Като ти обелят гела и като те изритат с „несъответствие“, с радикулит, с опънати мозъчни гънки, и без предни зъби - тогава кой ще иска да те вземе!

Янчо БАКАЛОВ