НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПАРИТЕ
„Парите са снежинки - красиви и краткотрайни. Обичам да гледам как се топят в ръцете ми.“ Така казваше Жоро Пача, домакин на кораб „Богдан“ и бе обект на всеобща любов и възхищение. Негови фенове бяхме не само ние от екипажа, но и пристанищните власти, митничарите, снабдителите, корабните агенти и келнерите от Бургас и Жданов. Жоро изкара доста години на „Богдан“, а аз - само няколко рейса тогава, но искрено се радвах на празниците, в които се превръщаха престоите в двете пристанища. Една бурна следобедна контрола в Жданов, Пача я завърши чак на другата сутрин в местна кръчма с участието на Инфлот, граничните и градски власти, пеейки руски романси под акомпанимента на собственика на популярната кръчма „Корал“. Подобна контрола в Бургас също завърши в зори, но тук участие взе само колективът на митницата, защото събитието се случи на връх професионалния празник на митничарите. Когато се върна (пак на сутринта) на кораба, Жоро ми довери, че най-сетне е успял да пробута едни финландски марки, които никъде не вървели - трагичен спомен от марфаджийска далавера в Мурманск.
- Да не искаш да кажеш, че си ги продал на митничарите? - недоверчиво го попитах.
- Не! Лепях ги на челата им докато ми пригласяха на старите бургаски песни, защото бях сигурен, че и те като мен, няма да различат финландски от германски марки.
Преди дни пуснаха в е-вариант две книги на мастит журналист от миналото. По онова време книгите му бяха абсолютен хит и недосегаеми за хора като мен. Е, тридесет години по-късно ги прочетох и аз. Безплатно. Най-вече заради това, пък и имам много време за губене днес. Два пътеписа - за Япония и за Америка. Човекът е сръчен писач и се чете леко, но при едно условие - трябва да не си посещавал САЩ и страната на изгряващото слънце, тоест, да си като хилядите възторжени купувачи на тези книги от времето на тяхното издаване. „Бай Ганьо“ не е от любимите ми книги, но „До Чикаго и назад“ - е. Нашият журналист е избрал да подражава и цитира преди всичко първата и тука е ударил в десетката. Колко българи са чели Алеко, но всички сме слушали цитати от сънародника ни Ганьо Балкански, гледали сме телевизионни и филмови творби посветени на него. Според именития ни журналист, в чужбина българинът получавал дискомфорт от незнанието на език, страхът да не се изложи и фалшивата представа за тези държави, създадена от социалистическата пропаганда. Последното твърдение бе превърнало популярния журналист в своеобразен дисидент по онова време.
Да ме прощава колегата, но единственото неудобство за мен бяха ПАРИТЕ. Та аз и той сме „пътешествали“ по едно и също време. Разликата е, че нему е плащала държавата, а аз си плащах сам. С пари, мускули и здраве. Както казваха в култовия филм „С деца на море“ от 1972-а: „Когато ти плащат, е командировка, а когато си плащаш, е курорт“...
През 1975-а с м/к „Батак“ се застояхме в Ла Специя. Капитан Иван Ненчев се обади на новоназначения представител на БМФ в Генуа, той дойде с кола до кораба, взе ни и ни отведе до знаменития град, който е бил и държава. Представителят се наричаше Петър Чернев, а той по онова време имаше имидж на честен и смел безсребърник. За пръв път се срещах с толкова високопоставен служител от Параходството. По пътя до Дженоа Чернев нагледно ни разказа за италианските пътища, виадукти и мостове. По време на тържествения обяд пък ни запозна с корупцията и кражбите на бившите търговски представители. След обяд посетихме великите забележителности на града. Тук Чернев се изяви като знаещ и наблюдателен гид. Дойде време да се връщаме в Специя. Точно срещу дома на българския представител имаше бензиностанция и родният началник напълни резервоара догоре. На раздяла бензинджията ни намигна и каза: „Ке белла макина!“ Рекох си какво й е толкова хубаво на тая жигула и споделих мислите си след тръгването.
- Същото му рекох и аз преди шест месеца на италианеца - започна колегата Чернев. - Бях се договорил с него да ми издава фактури, за да може държавата да покрива разходите ми за гориво. Та и аз му рекох, кьорав ли е та не вижда какви красиви коли карат сънародниците му.
- Хубави са, но бензинът им е с пари, а ти нищо не плащаш за него.
Така отговорил жабарят и на всяко зареждане се възхищавал на жигулата...
Какво ли щеше да каже този тарикат ако му бяхме казали българската мъдрост: „И сто лева да стане килото бензин, пак ще си караме колите. И без пари да го направят - пак ще го крадем.“
Бедният човек има страхопочитание от парите или от своята представа за тях.
Така и не се разбра дали капитана или домакина крадеше, но на моторния кораб „Балкан“ настана глад. За щастие посетихме малкото украинско пристанище Феодосия, където храната бе евтина. Напълних цяла чанта с бисквити и курабии. Зная, че са вредни, но са евтини и не се развалят. Останалата част от екипажа, без да жали парите, изкупи всички консерви и трайни колбаси от няколкото магазина в града. Тъкмо почнах да се чудя как ще изядат всичката тази сухоежбина, когато на другия ден моряците изкупиха и водката от магазините...
До края на контракта имаше още три месеца - няма как да не присъствам на някои от моряшките сбирки. Да отивам там с чай и курабии ми се видя малко гейско и се запасих с десет двулитрови бутилки свястна руска бира. Корабът возеше глина за Кастелон, Испания, където от нея изпичаха страхотен теракот. Изкушавах се да взема малко глина от товара (двайсе хиляди тона имаше в хамбарите), да измайсторя някаква скулптурка и да я изпека във фурната. Не го сторих. Той, капитанът, може и да не краде (де факто или де юре), но домакинците нямаше как да не са в играта, защото никой от тях не си купи никаква храна от Украйна.
После се случи така, че повече от месец не посетихме „евтино“ пристанище. Личните хранителни запаси свършиха и в Кастелон си накупувахме колбаси, консерви и шоколад. По този повод мотористът Иван Чонов - Чоната рече: Когато на един кораб екипажът почне да си купува храна - късай и хвърляй!
Ноември 1968-а. Мениджърът на „Лед Цепелин“ Питър Грант отива в Америка. Той предлага на Атлантик Рекърдс едно лошо миксирано демо на групата. В резултат цепелините получават 200 000 долара аванс и най-добрите проценти, които някога са плащани (пет пъти повече от „Битълс“), Атлантик Рекърдс пък получават правото да разпространяват плочите на Цепелин. Сделката изглеждаше финансово безумие. Днес тя е обявена за финансовия феномен на 20 век!
Една американска история за пари ще ви разкажа. Хърбърт Хувър, бъдещ американски президент, заедно с жена си живеели в Лондон, когато избухва Първата световна война. Те помагали финансово във вид на заеми на хиляди сънародници да избягат от войната, като по този начин изгубили милиони от собствените си пари. След войната само 300 долара не са им били върнати! Големи будали са американците, чувам да казва Бай Ганьо.
Споменатият  Хърбърт Хувър обаче надали ще остане

Парите, които не сломиха духа на Жоро Пача.
Авторът ползва случаен, но платен превоз по улиците на Хайфонг.
Ив Монтан - „А парИ...“
Марфата. Карикатура Светлозар Загоров (1942 - 1990 г.).
Да не пренебрегваме какво има на моряшката длан...
„Представителят се наричаше Петър Чернев, а той по онова време имаше имидж на честен и смел безсребърник“... Снимката е от 1972 г.
Човекът, за когото тогава парите не бяха проблем!
Язовирът „Хувър“.
Смоуки и Бандита.
Питър Грант - финансовият цепелин.
в историята с многобройните заеми, с които е помагал на бедстващите американци. Докато е президент, този умен човек построява язовир, който е от най-великите и полезни инженерни съоръжения, донесло радост на милиони хора. Днес язовирът носи името на Хувър, защото той не само е раздавал пари, но е знаел и как да ги харчи!
Трябва да призная, че не само ние българите боготворим парите. По време на плаванията ми съм чувал следните изречения: Но мъни, но хъни, Когда денги ест - Иван Иванич, когда денги нет - пизда Иванич, Мучо трабахо - поко динейро, Парите не миришат (древен Рим), Пари, стока, пари прим (германска философска класика), А парИ (Ив Монтан)...
През 1978-а в Югославия отведох част от екипажа на м/к „Вола“ да гледаме хитовия филм „Смоуки и бандитът“. Всички запомниха и повтаряха многократно следния диалог от филма:
- Такива неща не се купуват с пари!
- А как?
- С много пари...
Днес спокойно мога да кажа, че парите никога не са ме вълнували. Изкарвал съм ги, радвал съм им се, но те никога не са били моя цел или мечта. Започнеш ли да мислиш за тях, то ти и свестен моряк не можеш да бъдеш.
Важно е да сме в далаверата, казваха моряците, и продаваха марфата на загуба, само и само да изпитат тръпката от приключението...
И все пак, за да изкарваш пари, трябва да умееш да ги харчиш. Винаги съм харчил пари за неща, които обичам и ми харесват, а не такива, които са добра инвестиция.
Когато свършваха парите, аз работех и непрестижна работа, за малка заплата, без да се срамувам или съжалявам за това.
Уверявам те, Читателю, че и писането на тези текстове не е свързано с каквито и да било пари, макар, че и в този занаят има печалбари, но хората обикновено не те помнят с това колко пари си спечелил.
По въпроса най-добре го е казал един от най-богатите художници - Пабло Пикасо: ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ КАТО БЕДЕН ЧОВЕК С ПАРИ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк