НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДИН ПО-„ВОЕНЕН“ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПОБЕДОНОСНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
НА ОТРЯДА БЪЛГАРСКИ ТОРПЕДОНОСЦИ В МОРСКИЯ БОЙ ОТ 8
НОЕМВРИ 1912 Г.

Когато разглеждаме събитията от 8 ноември 1912 г., трябва да сме наясно, от една страна с геополитическата обстановка в региона и влиянието й върху хода на военните действия, а също така и със състоянието и задачите, възлагани на българските военноморски сили в този период.
Създадени първоначално на река Дунав, ВМС имат предимно транспортни, патрулни и представителни функции. Никой в Българската армия тогава, няма концепция за тяхното развитие и не им възлага сериозни задачи. Още Сръбско-Българската война опровергава това неглижиране на Флота. До началото на Балканската война по отношение на развитието на Флота не е направено много. Неговите задачи и възможности се свеждат до отбраната на Варненския залив и зрителното наблюдение на крайбрежието.
Флотът се състои от един учебен кораб - крайцерът „Надежда“, шест торпедоносеца, скромни възможности за минозаградни действия, няколко брегови оръдия и три плаващи торпедни батареи. Сравнени с възможностите на противника към 1912 г., българските ВМС наистина изглеждат незначителни. Към този момент те се състоят от Дунавска флотилия, дислоцирана в Русе, и Морска част, развърната като елемент от Варненския укрепен район.
За отбраната на Варна, Морската част изгражда типична минно-торпедно артилерийска позиция, под прикритието на която торпедоносците биха могли да нанесат изненадващи контраудари в зоната на своята далечина на действие.
Силите на Морската част са организирани в Подвижна отбрана, Неподвижна отбрана и Учебна част. Най-боеспособните сили на Морската част е Подвижната отбрана, включваща шестте торпедоносеца, произведени във Франция през 1906 г., и учебният крайцер „Надежда“.
Торпедоносците са ограничени и от своето символично артилерийско въоръжение, неголяма мореходност и възможността да действат само през тъмната част от денонощието, използвайки малките си размери и фактора изненада. Действията през деня биха ги направили уязвими от артилерията на линейните кораби и контраминоносците.
Към началото на конфликта „Надежда“ е разоръжен и с оръдията му е подсилена бреговата артилерия, а липсата на инициативност у командването на Подвижната отбрана обрича торпедоносците на бездействие.
Срещу България на практика действа целият флот на Османската империя. След успешните блокадни действия на флота на Гърция, османските ВМС са затворени в Черно и Мраморно море, и са съсредоточени изключително за огнева поддръжка на сухопътните войски и осигуряването на превозите на военни материали по единствения възможен път: от Кюстенджа за Истанбул. От 37 км отбранителна линия при Чаталджа големокалибрената корабна артилерия на противника накрива 20 км.
В същото време положението на сухопътните войски на Османската империя е критично и до голяма степен бойната им устойчивост зависи от доставките по море.
Османският флот блокира българското крайбрежие и установява контрол в западната част на Черно море. Корабите са развърнати така, че да осигуряват безопасния преход на транспортите от Кюстенджа за Истанбул. Периодичните бомбардировки на българското крайбрежие и значителното превъзходство на море, достигащо до 50:1, създават у командването му илюзията за пълното господство в района и изключват активни действия на българските сили.
След назначаването на капитан II ранг Димитър Добрев за командир на Подвижната отбрана на Флота, ситуацията се променя. Той установява своя команден пункт на „Надежда“, където има телеграфна и телефонна връзка с бреговите постове за наблюдение. Започва воденето на обстановката и интензивна подготовка на море, която обаче показва и редица недостатъци в организацията на бойното използване на корабите, като липса на дневна и нощна система за сигнализация, сериозни пропуски в тактическото маневриране, пропуски в подготовката на екипажите и командирите.
Въведена е система за готовност на корабите, позволяваща периодично да бъде обслужвана материалната част и в същото време да има готови за действие сили. Отрядът торпедоносци започва съвместна подготовка, насочена към установяването на единомислие, тактическа свръзка, плаване в строй и умения за съвместно маневриране: елементи, стоящи в основата на използването им като тактическа група - първата такава в нашите ВМС. …

Пълния текст на статията на капитан І ранг Ваньо МУСИНСКИ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Атаката на българския отряд торпедоносци срещу турския броненосен крайцер „Хамидие“. Худ. Тихомир РАДИНОВ. Картината е копие от оригинала, който се съхранява във фонда на Военноморския музей и е изложена в Големия салон на Щаба на ВМС.
Капитан І ранг Димитър Добрев. Худ. проф. Никола ГАНУШЕВ
Командирът на „Дръзки“ по време на атаката е Георги Купов. „Благодарение“ на родната военна бюрокрация до този момент до него все още не е достигнала заповедта, че вече е произведен в по-горно офицерско звание лейтенант (дн. капитан-лейтенант) и остава в историята на атаката като мичман І ранг.
Командният състав на отряда торпедоносци по време на атаката срещу „Хамидие“.