НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛ И БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
„Да знаеш предварително намеренията на противника, означава всъщност да действаш като Бог!“
(Сун Дзъ)

Патриарх НИКИФОР в своята „Кратка история след царуването на Маврикий“ пише:
„А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадеен поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, те се съвзели и станали по-смели. Императорът пък, обзет от подагра и страдащ силно, отплавал за град Месемврия, за да се лекува, след като заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да предприемат действия колкото за отблъскване на тоя народ. Обаче се разпръснала някаква мълва, която съобщавала, че императорът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея, избягали бързо, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те преминали Истър, (спуснали се) към така наричаната Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя, и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено от всякъде от реката и от непроходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това те, след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пък, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.”

Теофан ИЗПОВЕДНИК - „Хроника“:
„А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправи в боен ред пехотната войска по суша, към т. нар. Оглос и Дунава, и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дни те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия [дн. Несебър], за да прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вероятно Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички - на изток и на запад, на север, и на юг, - да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван от враговете си.”

Подковообразната котловина на с. Никулицел и високото лидиращо плато до населеното место имат стратегическо значение край река Дунав. На няколко километъра
се намира старинната келтска и в последствие римска, славянска (Облучица - порта на славянски), татарска, българска и турска крепост Новиодунум, до днешния  румънски град Исакча. До крепостта са строени няколко моста и военни переправи в различни  исторически периоди. В Новиодунум се е намирало командването на римския дунавски флот и щаба на римския граничен отбранителен легион - Legio I Iovoa Scythica. Наличието на блатиста местност пред с. Никулицел, превръщаща се в езера при пълноводие на реката Дунав, създава естествена преграда за навлизане в селището от север.
Тези естествени, създадени от природата стратегически предимства са оценени и използвани от българските военни стратези и строители през VII век. Те са създали военновременно укрепление, което е призвано да побере при кризисни ситуации на нашествия населението и войсковите части, и да устои на нападенията. Фортификацията има площ от над 50 kmи периметър 28 km. Това е най-голямото фортификационно съоръжение от затворен тип в историята на българската държавност.
В своята хроника, „Кратка история след царуването на Маврикий“, патриарх Никифор е дал кратко и точно описание на военния лагер на Аспарух: „От една страна, отпред, тя е оградена от това, че пред нея се намират теснини и блата, а пък отзад, тя е защитена със стени от непристъпни стръмнини“. Именно тези блата са представлявали непреодолима трудност за разгръщане и водене на бойни действия на тежката римска конница, най-страшното ромейско оръжие. Военната операция на Погонат срещу Аспарух е навлязла в трудна фаза на изчакване на сражение, което българите не са предложили на противника. В Константинопол е протичал Тролският църковен събор, ръководен по право от василевса. Пред Погонат е стояла дилемата, да изчаква сражение с българите или да се върне в столицата и поеме отново ръководството на събора - изключително важно държавно дело. И той е избрал второто, под благовиден предлог - здравословен проблем, е напуснал с императорските кораби бойното поле - позор за всеки уважаван пълководец.
Българското военно разузнаване (съгледвачите) внимателно е наблюдавало действията на ромеите и не е изпуснало тази златна възможност да превърне напускането на императора в слух за него позорно бягство. Умело е избран обектът за разпространение на слуха, най-динамичната войскова част - конницата, която може веднага да провери факта за напускане на императорските кораби и бързо да разпространи мълвата. Настъпилото духовно разединение в ромейската империя и провеждащият се Тролски църковен събор, призван да урегулира противоречията, са свършили останалото. Наемната ромейска армия не е била достатъчно мотивирана за водене на бойни действия и е започнала оттегляне от българския лагер. Това е дало стратегическо превъзходство на българите и те са започнали дългоочакваното от ромеите сражение. Този път ролите на нападнати и нападатели са се сменили и ромеите са претърпели поражение, преследване и разгром, незапомнен в рамките на империята на Балканите. Всичко това е пред очите на религиозните представители на цялата империя в Константинопол. Погонат не е имал друга възможност освен да сключи мир, да признае границите на новата Дунавска България и да се съгласи да заплаща годишен данък без уговорки и допълнителни условия за охрана на границите. България става независима, призната от Константинопол, нефедеративна държава на Балканите, с която столетия са се съобразявали другите европейски държави и монарси.

Иван Димитров ДИМИТРОВ
Институт за космически изследвания и технологии - БАН
idimitrov@space.bas.bg

Сателитна снимка  (Sentinel 2 - ESA), отразяваща географските и хидроложки особености на фортификацията.