НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРИДРУЖАВАЩИТЕ ЛИЦА
Моят братовчед от „двойките” Саво Панайотов Савов не бе стъпвал двадесет години на корабна палуба, когато в края на миналия век се оказа на мостика на м/к „Кейп Бретън”, с помощта на „единицата” Дончо Меледжиев, Нептун здраве да му дава! Два контракта изкара Савата в английската компания „Зодиак“, преди отново да потегли за Михайловград, за да се радва на щерки и внучки. По онова време капитан на кораба бил някакъв индус, който според законите на компанията имал право всяка година веднъж да взема на кораба семейството си по време на рейс. Този път индусът освен жена си взел и невръстната си дъщеричка. Рейсът се оказал презокеански и малката индийка скучаела, особено по времето на „адмиралтейския“ час след обяда, когато капитанът подремвал с жена си. Нямало никакво движение из кораба по това време и малката, след като спяла до обяд, се качвала на мостика, точно над кабината й, където на вахта бил Савата. Той пък хич не скучаел, защото с радост си припомнял занаята с „поставяне на място“ и профилактика на завеждането. Братовчед ми се принудил да включи индийчето в тези дейности, а тя се оказала любознателно дете и скоро започнала да идва и на нощните вахти, когато Саво й „свалял звезди“, но без кавичките, а с навигационните устройства и с техните красиви имена.
Има стар съветски моряшки филм („Необикновен рейс“) за „придружаващи лица”. В главната роля на звероукротителя е Евгени Леонов. Един кораб имаше на борда си в ролята на „придружители” през океана няколко тигри и един лъв. Прекрасен е Леонов, но аз съм моряк и първо се интересувам от съдбата на колегите по съдба. Във филма отсъстват хора от машината, участва само корабният елит: капитан, старпом, готвач и камериерка... С този екипаж и с такива придружаващи лица, тия и на една миля от порта няма да доплават, но трябва да призная на създателите на филма един факт. Някъде по средата на разказа те са се досетили, че моряците могат да бъдат по-екзотични от зверовете и по-смешни от Леонов!
На стария „Гоце Делчев“, при завръщането ни от Индия, ни придружаваха във вид на бартерни придобивки, пет маймуни и една мангуста, Маймуните живееха в клетки по палубите или свободни по кабините, но мангустата бе донесена в торба и се наложи да й правим специална клетка. Доста трудна задача, защото животното все намираше начин да се изниже през някоя дупка и „придружаващият“ моряк я гонеше по кораба. Един ден мангустата успя да се завре в шпигат на променанд дека. „Придружителят“ много се разтревожи и с група авери цял ден клечаха край шпигатите. Чак привечер хитрата животинка излезе от една дупка на мостика. След завръщането в България властите ни принудиха да предадем „придружителите“ на бургаската зоологическа градина. Години след това ходехме да се виждаме с маймуните, но за мангустата ни казаха, че се е споминала. Предполагам, че не са й осигурили шпигати, пък и нямат опит с придружаващи лица... 
Най-симпатичното такова „лице” в моите спомени е Роко Сузуки. Той бе още  бебе, но и страхотен сладур. Роко е куче акита. Собственост бе на дъщеричката на капитана на м/к „Батя” и по време на ремонт в КРЗ Варна, няколко вечери живя в канижела пред кабината ми. С Роко бяхме сами в целия ярус, аз непрекъснато прескачах до машината и до салета да си правя чай и

Братовчед ми Саво си почива в Монтана след рейса с придружаващи лица.
Милен Сакъзов - придружаващо лице.
Този океан може да се види само от палубата на кораб „Богдан“.
Вацманът Алексей Смирнов - уставна вахтена служба!
Дресьорката по сценарий е влюбена в старпома.
всеки път се спирах да общувам с кучето. Срещали ли сте куче акита? Забравете всичко, което знаете за кучетата! Акита не лае и не се умилква в краката ви. На третия ден от близкото ни съжителство вече си мислех, че Роко може и да е по-умен от мен, ако не по-умен, то поне - по-мъдър, а бе още бебе! Като доказателство за възрастта си той осра и опика целия канижел - метър и половина на шест метра, тоест два пъти дължината на каишката му. Вечерите бяха скучни и самотни. Всеки път когато минавах по канижела Роко Сузуки ме гледаше с горд и интелигентен поглед. Понякога малкият се оживяваше, обикаляше около мен и гледаше чашата с чай. Помислих, че е жаден и му налях вода. Веднъж дори, докато затварях вратата на кабината, за да го оставя отново сам, чух Роко тихо и много дискретно да проплаква. Останах още малко с него, но той просто ме гледаше умно и повече не се обади. Понякога се застоявах пО за дълго с Роко по една друга причина. Спокойно можех да си говоря с него, без да се страхувам, че му досаждам. Можех да му разкажа каквото си поискам и да съм сигурен, че ще си остане между нас. Той никога не ме прекъсваше (такава бе породата му), нито пък ме презираше за някои от признанията, които направих пред него в среднощните ни беседи.
Уважаемият читател вероятно е гледал биографичния филм за кучето акита Хачико, което десет години след смъртта на господаря си, го чака на спирката.
Една малка маймунка също бе придружаващо лице на м/к „Васил Друмев” по време на обратния преход от Далечния изток. Радистът Илко бе случил на животно. Докато нашите бяха все едри и шумни пакостници, илковата маймунка през цялото време стоеше кротко на рамото му. Радистът се бе самопровъзгласил за най-добър табладжия на кораба и тази игра бе от любимите му занимания. Помним ги радистите! При една игра в салета настана горещ спор за последното местене на пуловете. Цели десет минути продължи разправията за мястото на пула, а когато стигнаха до компромисно решение, се оказа че не могат да продължат играта, защото липсва единият зар. След половин час взаимни обвинения и пълзене по пода, Илко се сети нещо, скара се на маймунката и тя изплю зарчето...
Вече съм ви разказвал за малкият разбойник, който направи непредвидено дълъг рейс с баща си на м/к „Богдан” в тежките ледове на Азовско море. При завръщането ни в Бургас майката бе изумена от ограничения, но изключително цветист речник на изтърсака, както го наричаше баща му - корабен дърводелец. За щастие тя обвини само родителя и не каза нищо на останалите моряци, които бяха истинските „учители“ по „изящна словесност“ на детето.
Какви ли не хора бяха придружаващи лица по корабите, на които плавах: видни търговски представители, известни писатели, журналисти и художници, всякакви жители на градовете и планините изписани на борда ни, членове на моряшки семейства. Искам да се извиня на тези хора, че нямаше време да се опознаем, та да ги опиша подобаващо в това есе.
Капитан на м/к „Богдан“ за един рейс бе капитан Сакъзов - френски възпитаник и легендарен шегаджия. При нас той бе командирован, за да направи рейс с брат си - известен софийски художник с академично образование. Рейсът бе по традиционната линия до Мурманск и обратно, а Сакъза уреди да минем през фиордите. Там случихме и на „северното сияние“, но моряците се интересуваха повече от времето в Биская, касинките и гибралтарските палта, та присъствието на истински художник на борда, остана някак незабелязано. „Забелязахме“ го само аз, Панчука и палубният боцман. Последният - защото трябваше да осигурява място и спокойствие за пленерите на капитанския брат, аз - заради любовта ми към изобразителното изкуство, а машинният боцман Панчука просто бе любопитен и безкрайно добър човек.
Велико нещо е пленерът, защото изисква бързина и владеене на разнообразни техники. Художникът Милен Сакъзов вероятно е бил пейзажист, защото сътвори стотици етюди, рисувайки на лодъчна палуба, особено във фиордите и ледовете, но тоналността бе само в различни нюанси на сивото. Това не ми допадаше и остави безразличен, и целия екипаж, който очакваше да види завършени картини, а имаше насреща си само ескизи за бъдещи творби. Сега вече зная, че братът на Сакъза е бил великолепен художник и днес искрено съжалявам, че не си поговорих с него. Години по-късно дори плавах със сина на капитана, на пасажера „Варна“, но пропуснах да го разпитам за чичо му. Не са много моряците, които са вземали брат или сестра за придружаващо лице, та днес този рейс през фиордите ми е незабравим, но е като сън...

Сл. ПЕШКОВ - моряк