НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
55 ГОДИНИ ОТ ДОСТАВКАТА НА РЕЙДОВИТЕ ЛОДКИ „ДЕЛФИН“, „КИТ“, „АКУЛА“ И „ТЮЛЕН“
В брой № 30 от 3 август 1966 г. ведомственият вестник на Параходство БМФ и Пристанище Варна „Маяк“ помества на първа страница информацията „Катери за параходството“. Автор е к.д.п. Васил Вълчев - Ефето (светла му памет!). В публикацията читателите узнават новината, че в корабостроителница в град Хамбург се строят четири рейдови катера, които ще обслужват екипажите на корабите на БМФ. Част от информацията буди недоумение, защото корабостроителница с такова име в Хамбург няма. Във всички регистрови книга на Българския корабен регистър (БКР) пише, че катерите са построени в Hamburger Motoren Fabrik, а не в „ИАСТРАМ“, както е посочено в публикацията. Вероятно капитан Вълчев е посочил името на фирма - посредник при сделката. И също така: мощността на двигателя, според него, е 150 к.с. Според БКР - 208 к.с., което обаче е равно на 150 kW (при 2000 об/мин).
В публикацията на „Маяк“ оптимистично се твърди, че катерите ще бъдат предадени на БМФ в началото на октомври, след което ще бъдат превозени до Варна с някой от корабите на Параходството. Това обаче не се случва точно така. Консултирахме се с к.д.п. Янко Димов - читател, приятел и автор на „Морски вестник“, който ни отговори следното:
„Този въпрос ме накара да си припомня първия ми рейс след завършването на Морското училище през 1966 г. Пратиха ме като 4-ти помощник-капитан на току що закупения от БМФ моторен кораб „Плиска”. Беше приет в Амстердам от екипаж с капитан к.д.п. Любомир Генов. Пристигна във Варна на 06.09.66  с памук от Поти. Качих се на борда на рейда на другия ден. На осми септември застанахме на кея и на празника на девети ме оставиха дежурен. Новобранец! След товарене в Бургас отплавахме по западната линия. Първо Лондон след това Хамбург. От там натоварихме чугун насипно на блокчета за Истанбул, а на палубата - двата рейдови катера за Варна - „Кит“ и „Делфин“. В Хамбург за приемането им беше командирован к.д.п. Васил Вълчев. Следват Анверс, Ротердам, Пирея, Истанбул и накрая Варна - да разтоварим катерите. Застанахме на котва в аванпорта, но се получи нова заповед - да заминем за Иличевск. Имахме някакъв товар и за там. След това се върнахме във Варна на 20.12.66 и застанахме на кея. Катерите бяха разтоварени през някой от следващите дни. Не съм го записал това в дневника си. Дълги години работиха. Много добри бяха“…
Другите два катера: „Акула“ и „Тюлен“ пристигат през 1967 г. В регистровите книги на БКР е вписано, че са построени в същата корабостроителница през 1966 г. А при тях се потвърждава посочената от капитан Вълчев мощност на двигателя: 110 kW (150 к.с.) при 1800 об/мин. Така серията „Делфин“ на практика е „2 плюс 2“ заради различията в двигателите. Но пък „Делфин“ стана „патрон“ на следващата серия от нови четири рейдови лодки за нуждите на Параходство БМФ: „Афала“, „Дракон”, „Лин“ и „Лотос“. Те бяха построени през 1991 г. в КРЗ „Одесос“ като рейдови катери тип „Делфин“.
За съдбата на останалите три рейдови лодки от първата серия можете да прочетете в „Морски вестник“:
8 януари 2015 г. Дългият път от рейдовата лодка „Кит” до учебния кораб „Асен” (2005 - 2015 г.)
28 април 2015 г. Рейдовата лодка „Акула” - от 1966 г. до наши дни
11 октомври 2017 г. Рейдовата лодка „Тюлен“ подкара 51-та година служба под български флаг!
МОРСКИ ВЕСТНИК

Рейдовата лодка „Делфин“ в Пристанище Варна-изток, 1972 г.
Рейдова лодка тип „Делфин“ се завръща от рейда, 1969 г.
Публикацията във вестник “Маяк“, 3 август 1966 г.
Моторният кораб „Плиска“, който пренася „Делфин“ и „Кит“ от Хамбург до Варна.
„Делфин“ поема към рейда, 1977 г.