НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЕЖКИ И КАРТА НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ ОТ 1784
ГОДИНА

Бележките за Варненския залив (Note relative а la rade de Varna) са достигнали до нас благодарение на капитана от кавалерията (в оставка) Леклерк (Leclerc) [1]. Бележките са публикувани в: Annales des voyages, de la geographie et de l'histoire. Publiеes par M. Malte-Brun. Tome Sixiеme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 345-346. Te допълват картата на Варненския залив от 1784 г. на френските офицери Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andrе-Joseph Lafitte-Clavе, 1740-1794) и Томас Лорен Маделен Дюверн дю Пресл (Thomas Laurent Madeleine Duverne du Presle, 1763-1844) [2].
По молба на великия везир на Османската империя Халил Хамид паша (Halil Hamid Pasa) и по заповед на външния министър на Франция Шарл Гравие граф дьо Вержен (Charles Gravier, Count of Vergennes) [3] от 28 април до 18 септември 1784 г. капитан Лафит-Клаве и лейтенант Дюверн дю Пресл, участват в морска експедиция в Черно море (от Константинопол до източните брегове на Черно море (Геленджик, Суджак и Анапа), през Ялта, Очаков, Хаджибей (Одеса), Сулина, Карахарман, Варна, Бургас и Созопол).
Експедицията, на борда на 4-и оръдеен ветроход (кирлангич - лястовица) с екипаж от 30 души, включва офицерите капитан Лафит-Клаве, лейтенант Дюверн дю

Plan de la rade de Varna, 1784.
„План Заливу при Варне“ - руско копие на картата на Лафит-Клаве и Дюверн дю Пресл, публикувано в: Чертежи и описания проливам Константинопольскому, Дарданельскому и главным местам Турецкого владения по берегам Чернаго моря лежащим. Собраны и гравированы 1807 года при собственном Его Императорскаго Величества Депо карт.
Andre-Joseph Lafitte-Clavе.
Пресл, Пуаро - чертожник географ (M. Poirot dessinateur gеographe), Грегоар Миран (M. Grеgoire Miran) - преводач и трима слуги.
От 6 до 17 юли 1784 г. експедицията е във Варна и прави плана на Варненския залив [4]. Към него лейтенант Дюверн дю Пресл добавя следните бележки:
„Бележки за залива на Варна.
На север от планината Хемус и само на осем или девет левги от Месемврия се намира важният град Варна, разположен на брега на морето, в устието на река, която образува голямо езеро и чиято долина е много блатиста. Пристанището му е ограничено от едната страна от нос Галата, а от другата - от нос Годрова или Соганлик. В книга XIV сме дали план на този град, който снабдява Константинопол с голяма част от най-необходимите средства за препитание. Той все още е един от пунктовете, от които може да се атакува столицата на Османската империя, макар и с по-малко предимство, отколкото откъм Бургаския залив.
Рейдът на Варна, казва Дюверн дьо Пресле, е изцяло отворен за източните и югоизточните ветрове и се смята за много лош. Въпреки това, тъй като е защитен от северозападните ветрове, които са най-опасни в Черно море, и тъй като дъното му е с много добро качество, смятаме, че е безопасен през хубавия сезон; и смятаме, че тъй като търговията не е прекъсната през зимата, той е подходящ дори и през това време; най-големите кораби могат да хвърлят котва на 8 до 15 сажена върху пясък или твърда кал. Частта, в която трябва да останат, е на изток от шестоъгълната кула на Варна, между нея и залива Соганлик. По-малките кораби хвърлят котва в южната част на града, на 5 и 6 сажена пясък. Обикновено те са закрепени с четири швартови въжета. Плавателните съдове, които хвърлят котва в това пристанище, трябва да бъдат закотвени в северозападна или югоизточна посока, като внимават да поставят котвата си откъм морето.
Всички карти на Черно море дават на този рейд значителна дълбочина, докато от нос Галата, който е южният нос на входа му, до града, който се намира в дъното на рейда в северната част, има само 1900 тоаза, а от града до залива Соганлик, който се намира на север, на входа на рейда - 3000 тоаза.
Северната и южната страна, без да са много високи, са стръмни и акостирането там е невъзможно, освен към залива Соганлик. Удобен е в западната част. Ресурсите, които корабите могат да черпят от Варна, се състоят от зърно и вино. Те можеха да се снабдяват с вода или от градската чешма, който се намира на 200 крачки от южната кула, на залив, който се допира до замъка, или от друг извор, който се намира на южния бряг, близо до овраг [5]. Този извор дава по-добра вода; той е на половината път нагоре по брега и ще се наложи да напълним лодката с бъчви за кухня. Не се използва малката варненска река, която се влива в пристанището, югозападно от града, през устие, широко около 10 сажена, и дълбоко само два-три фута“ [6].
Черно-бяло (и цветно) копия на картата се съхраняват във френската Национална библиотека „Галика“ (Gallica). Черно-бялото копие на картата има размери 50 x 70 (47 x 66 см). Мащабът (в долния ляв ъгъл) е в тоаза(и) [7] (1200 toises = 15,2 см) и аршини.
Картата представя Варненския залив - от нос Галата до Евксиноград, Варненската крепост и нейните околности, река Девня (и нейните ръкави, съединяващи Девненското / Варненското езеро с морето (marais - блато), подстъпите на Авренското плато (местността „Карантината“), нос и село Галата (Cap de Galata / Galata). В центъра на картата е изобразена (в контур) Варненска крепост (Ески кале) (с надпис VARNA). Представено е и средновековното укрепление (Кале ичи) с надпис „chateau” - крепост.
На нос Галата и в местността „Салтанат“ (в района на Първа буна) с червени точки са представени местата на артилерийските батареи, удобни за защита на Варненския рейд с кръстосан огън, препоръчани от авторите на картата на османските власти.
Надписи по картата: Fontaine - чешма (чешми) - Богдановата чешма (в крепостта), Чатал чешма (в местността „Карантината“); Pierres - камъни; Pieds - пирс (кей); Sable - пясък; Sable vaseux - кален пясък; Roches - скали; Anse de Soganlik (залив Соганлък); Cap de Godrova (нос Годров(ф); Cap de Galata (нос Галата); Lac (Девненско / Варненско езеро).
На картата са отбелязани дълбочините в залива, типа на дъното, както и магнитното склонение (Variation 15°).

Бележки:
1. M. Leclerc, ancien capitaine de cavalerie, fils et cooperateur du cеlеbre auteur de l'Histoire de Russie (Nicolas-Gabriel Leclerc, 1726-1798). (Annales des voyages de la gеographie de l'histoire. Publiеes par M. Malte-Brun. Tome Cinquieme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1808, p. 212).
2. Картата със заглавие „Plan de Varna” (Gravе par J. B. Tardieu) е публикувана в: Annales des voyages de la geographie de l'histoire. Publiеes par M. Malte-Brun. Tome Cinquieme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1808.
3. Annales des voyages de la geographie de l'histoire. Publiеes par M. Malte-Brun. Tome Cinquieme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1808, p. 212.
4. Un Officier du Genie en mission a Constantinople au XVIIIe siеcle, Le Major Lafitte-Clavе. // Revue du gеnie militaire, Tome LVII, Juillet 1925, Librairie Militaire Berger-Levrault, Nancy-Paris-Strasbourg, 1925, p. 393-438 (398); Note relative а la rade de Varna. Annales des voyages, de la gеographie et de l'histoire. Publiеes par M. Malte-Brun. Tome Sixiеme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 345-346; Journal d'un voyage sur les cоtes de la Mer noire du 28 avril au 18 septembre 1784. Ed. Dimitris Anoyatis-Pelе. Istanbul, Еditions Isis, 1998, p. 77-78.
5. Чешмите, споменати в бележките са „Богдановата чешма“, във Варненската крепост и „Чатал чешма“, на южния бряг на Варненския залив в местността „Карантината“. Те са отбелязани на плана с „Fontaine”.
6. Превод от френски Антоанета Папазова.
7. Тоаз (фр. toise) - френска единица за дължина използвана преди въвеждането на метричната система. 1 тоаз = 1,949 м.

Анастас АНГЕЛОВ