НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПСУВНИТЕ
В самото начало трябва да предупредя, че псувните НЕ бяха неотделима част от битието на българското търговско морячество. Не зная защо това беше така, но такава е истината.
Само веднъж присъствах при тържественото откриване на учебната година във ВВМУ и тогава от трибуната, в големия училищен салон, офицерите от Морското произнесоха повече цинизми, отколкото чувах по корабите за шестмесечен рейс. Седях си тихо редом с курсантите в салона и нито веднъж не реагирахме на сочните офицерски шеги, а после се изнизах тихичко и повече не съм „откривал“ учебни години в Училището.
От друга страна, няма да крия, че на кораба се псува, но делът на корабните офицери в това сквернословие е нищожен.
Във флота можеш да научиш много нови неща. Повечето - полезни! А ако идваш от селце като Мала Кутловица, то най-малко проблеми ще имаш с режима и цинизмите. На село псувните бяха като поздравите - никой не им обръщаше внимание и не се замисляше над съдържанието и посланието им. Още по тъмно рано сутринта стопаните ежедневно псуваха животните, времето и властта. През деня кръгът се разширяваше, селяните и себе си псуваха, но без конкретика и реализъм. Просто навик!
Първата морска псувня, която чух бе „Ще те влачи грапата!“ Произнесе я капитан Тончев - моят първи командир на взвод, когото впоследствие щяхме да кръстим Папа Тони. Всякакви асоциации с Папа Док са основателни.
Не знам как е с теб, Читателю, но наистина се притеснявам, когато чувам или чета мастити артисти и писатели да псуват от сцената или в книгите си. Двама артисти съм „засичал“ с такива изяви (Стефан Данаилов и Васил Михайлов) и един писател - Кеворк Кеворкян. Може това да е някакъв артистичен трик за сближаване, но с мен не им се получи. Възможно е и сам да съм си виновен, защото никой не ме кара насила да ходя на театрални представления или да чета книги.
Само не ми казвайте, че директорът на БНТ, Данаилов, Кеворк, Михайлов или министър председателят са се изЪтървали. Не! Това е възпитание, влияние на средата, култура. ИзтЪрвал се е съвипускникът Алтъпармаков, а гореизброените са зле възпитани, защото на театър може да сме и с любимите си родители, а книгите им могат да попаднат и в ръцете на невръстните ни внуци!
Коцето „Мръсната уста“ Алтъпармаков псуваше на всеослушание и по корабните средства за връзка, на обществени места и дори в световния ефир по международните ултракъси вълни. Затова когато го срещнах на кея във Варна през 1991-а, сериозно се разтревожих. Бях с баща ми, пристигнал предишния ден за пръв и последен път в град Варна и тъкмо бяхме влезли незаконно откъм Морска гара, за да му покажа корабите и пристанището. Един от първите кораби на кея бе „Стефан Караджа“ (той обикновено там приставаше) и чух някой от надстройката да вика името ми. Беше главният механик Константин Алтъпърмаков, който настойчиво ни канеше да се качим на кораба. Силен смут изпитвах докато се изкачвахме по трапа. Баща ми бе на 80 и нито веднъж не го бях чул да псува, а Коцето редуваше всяко що-годе разумно изречение със сочна псувня, като често пропускаше разумното.
Качихме се в кабината на Алтъпармаков, пихме чай и си приказвахме повече от половин час, без да чуя нито една нецензурна дума!
Днес Коцето еротично се шегува с „шестия пръст“ от фамилията си, но когато при среща му кажа „гив ми сикс“, винаги отвръща с „гив ми файф“. Признавам, че Алтъпармаков е единственият псувач сред моите познати, но именно от обръгнали циници като него понякога могат да се чуят красиви, та чак философски сквернословия...
Може в миналото и аз да съм изтървал някаква безадресна псувня, но не се гордея с това! Добре помня обаче как първите мъже от властта ръсеха цинизми от телевизионния екран.
Митът за грубостта на моряшките псувни идва от факта, че ние моряците не владеем деликатното изкуство на евфемизма - не заменяме циничните думи и фрази с „удобни“ за читателя и слушателя такива.
Един четвърти механик на стария „Вола“ бе напсувал на майка проверяващите в порт Бургас, заради несправедлива парична глоба, наложена на кораба по време на престоя ни там. Затова цяла седмица всяка сутрин долу в машината евфемистично порицавах Четвъртия за „арогантното му поведение по време на проверка от официалната морска бургаска власт“. Накрая момчетата толкова харесаха приемливата ми словесна форма, че ме молеха всяка сутрин да я повтарям, та вече си мислех, че изисканият ми език звучи доста мръснишки.
Аз наистина не помня някой от корабните капитани да е псувал пред екипажа. Когато Фоса казва, че е нае@ал едно японски дупе, той не псува, а описва навигационната обстановка в заледените води на Азов Гьол, фрашкан с малки японци.
Новите псувни са езикът на омразата, слагаческият и купен (корумпиран) език, но
псувня е и когато висш държавник ме съветва „да си сменя чипа“.
Псуването не е „червена линия“ в оценките и морала ми: не харесвах Дичо Узунов въпреки, че не съм го чул да псува, а някои курсантски любимци не ценя именно защото се перчеха с псуване пред строя.
„Не народ, а мърша“ за мен е от най-отвратителните псувни в родната литературна история ...
Така се чувствам и когато ме наричат тулуп и мат`рял.
Един от любимите ми филми е „Кин дза дза“. Двама съветски граждани попаднаха на планетата Плюнка от галактиката Кин дза дза. Местното население там е с векове преди нас в технологично отношение, но е

Без евфемизми! Казаците пишат писмо до султана.
Без цинизми!
Алфред Адриансенс под подарен ми от него календар.
Коцето „Обръгнал циник“ Алтъпармаков.
„Кин-дза-дза“.
Вальо Димитров: „Нямаме думи!“…
варварско по отношение на културата и социума. Тамошният език наброява само десет думи, като двете най-важни са КЮ - допустима в обществото ругатня и КУ - всички останали думи. Жителите на планетата използваха най - често първата, но ме впечатли фонетичната близост на двете думи...
Излишно е да те уверявам, Читателю, че като плаваш месеци наред с хора от различни националности, не ги чуваш да псуват. И ако най-употребяваните чужди думи от бита ги научавах с питане, то псувните ги запомнях в резултат на многократно чуване. Имаше нации, които хич не псуваха - индуси, филипинци, скандинавци, турци, но и такива, които постоянно така си приказваха - сърби, англичани, руснаци. Запомнял съм тези думи, за да ги избягвам: Арабите използваха шармута; гърците - малака; италианците - путана, мерда, вафанкуло, ке кацо; поляците - курва, пиердол; испанците - каброн, миерда, пута...
На кораб „Венген“ направих забележка на втория механик Андрей Ковальов - жител на порт Одеса, да спре да псува корабните двигатели и системи по време на сутрешния си доклад за състоянието на машината. Той се оправдаваше, че псувнята е официално разрешена в Съветския съюз. Самата тяхна министърка на културата на всеослушание ползвала цинизми. Въпросната Екатерина Фурцева имала любовен роман с един адмирал от флота. За съжаление амурната история свършила зле и на едно заседание на съвета на министрите, когато се обсъждал бюджета на флота, тя заявила, че не си струва да се хабят средства за топло моряшко бельо, тъй като моряците нямало какво ТАМ да отопляват...
Алфред Адриансенс е белгиец и мой авер, когото никога не съм чул да псува. Дълги години той осигуряваше на българските кораби резерви части и ремонтни бригади, но така и не научи нито една „нашенска“, въпреки, че ги слушаше постоянно. Всеки път като се срещнехме в Анверс, Алфредо бързаше да ми цитира дословно на английски последното ругателство, което е чул от нашия общ приятел Стоян Добрев, тогавашен представител на БМФ в Белгия. То винаги започваше с My fuckin, и после следваше: комунизъм, вяра в светлото бъдеще и прочее клишета...
Помня и една моряшка песен от детството. Мелодията бе лека и игрива, а гамите - само две, до и сол, точно като за моряци. Обичахме да я пеем, когато бяхме малки деца. В текста лирическият герой е капитан на кораб, който плава „навътре в Атлантика“. Той гледа как боцманът „бутилките надига, повръща във морето и се оригва“, а младият юнга вече „вързал е кънките“ и разлива ром „джамайка с пълна кана“. Много се кефехме да пеем думи, които ни бяха забранени за произнасяне:
Ей, боцмане,/ Къде си, куче еднооко/ Тук съм, Капитане,/ КенZам от високо.
Въпросният боцман уставно докладва навигационната обстановка, но капитанът го предупреждава да не му „пробутва пинизи, че корабът отсреща е пълен със мангизи“.
С най-голямо вдъхновение пеехме последния куплет, в който мъжете от „отсрещния кораб“ са „обрани и заклани, а всички важни дами, културно поругани“. Не вярвам да сме разбирали последния евфемизъм, но го пеехме гордо и на висок глас, сякаш ние самите сме въпросните поругатели...
Читателю, надявам се, че още не съм започнал да ти мрънкам какъв чистофайник съм и колко е мръсен светът наоколо. А ако е така, спокойно можеш да ми отпереш един израз, който хората със сигурност ще решат, че не е подходящ за смесена компания и „Морски вестник“, но пък разхлабва напрежението...
Че то, както казва моят приятел морякът Валентин Димитров: КАКВО СТАВА В ДЪРЖАВАТА? НЯМАМЕ ДУМИ! ЕДНИ ПСУВНИ НИ ОСТАНАХА...

Сл. ПЕШКОВ - моряк