НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И РАДИОТО
Утре, седми май е международния ДЕН НА РАДИОТО! На този ден през 1895 г. руският физик Александър Попов представя първия радиоприемник в света.
Сто години по-късно, през лятото на 1997-а с кораба „Руен“ направихме на дармадан Средиземноморието и се наслушах на радио, защото по телевизиите или нямаше нищо интересно, или образът бе на снежинки. Ето какво съм запомнил от дългото слушане на различните радиа:
Италианското - непрекъснато „разправя“ колко хубави стоки има по магазините. И екскурзиите не били за пренебрегване.
Гръцкото - в коя таверна какво се свири, пее и сервира. И колко са лоши турците.
Хърватското - колко е велик Франьо Туджман. И колко са лоши сърбите.
Сръбското - колко е велик Слободан (Милошевич). И колко са лоши другите.
Словенското - колко хубаво си живеят словенците. И колко не им пука за другите.
Черна Гора - колко много е горд народът на Монтенегро и че Слободан не е баш толико вЕлик.
Албанското - нищо му не разбирам.
Турското - в Босфора турската станция „Фърст еФеМ“ пусна джаз вариант на песента „Чае шукарие“ с чудесен дамски вокал, закачлив момичешки хор, зурни, тъпани, флигорни и жестока жица. Машалла комшулар! На сутринта същата станция излъчи „Затворническа песен“ на Греъм Наш. Това ме довърши! Имаше и такъв период в турската култура...
БиБиСи радио - че е бил застрелян Версаче пред богатия му дом в еЛ Ей. За този Версаче говорят и по другите радиа: Италианците - през сълзи, гърците - Версаце, турците - равнодушно, а сърбите и хърватите дума не обелват. Нали няма да им остане време да хвалят Слободан и Франьо. Сърбите през цялото време ме (а преди всичко СЕ) навиват, че Милошевич и социалистите са спасили Югославия, в която сега са само те и черногорците. Хърватите пък казаха, че избирането на Милошевич е нелегитимно. Иди ги разбери! Целият ден мина в хвалби за хърватските пожарникари, които спечелили сребърен медал на състезание в Полша. Бре, викам си, какви са тия хрЪватски Юнаци, какво е това чудо, но от интервюто с националния пожарникарски командир всичко ми стана ясно. Техните команди нямали камиони, оборудване, техника и пари, но с една гола смелост изгасяли на мига всички пожари. Интересно, в какво са се състезавали с поляците. Канадска борба, шах, карти, табла или дълго пиене на бира?
Надвечер хърватите съобщиха, че техният министър на външните работи е на посещение в България, за да промотира новата книга на Франьо Туджман, така и не запомних заглавието й. Нощта Свободна Европа също съобщи за посещението на хърватския министър у нас. Срещнал се бил с президента, министър

Радистът е морякът вдясно. Корабна аристокрация!
Играем мач в Амстердам! Радистът е седналият зад мен вляво непукист!
Приятелят ми Любо Златев - голям радист и моряк.
„Радио дни“ - филмът.
Първото пиратско музикално радио „Керълайн“ се излъчваше от кораб.
„Руен“, поглед към палубата на димохода.
И песента „По радиото“, и Дона Съмър си ги биваше.
председателя, парламента и Надежда, а чак на заминаване, някак между другото, представил оная книга. Голям сеир са новините! Сигурен съм, че днес Бай Ганьо би се отказал от Солунската митница в полза на някоя национална медия...
На рейда във Варна БеНеРето съобщи, че днес е Илинден и не бива да се влиза в морето. Хъръватското радио би рекло: МА МИ ОД НЬЕГА НЕ ИЗЛАЗИМО!
Като наближихме Крим, започнах да хващам руско УКаВе радио. Първото изречение, което чух, си го записах: „Перебрал алкагол и вышел на балкон пакурит“... Запомнил съм и първата песен, която пуснаха по това радио:
Ах, какой был мужчина х2
Настаяшчий палковник...
Със следващата песен направо ме убиха - „ХОтел Калифорния“, но не я прекъснаха след финалния куплет на Хенли, а оставиха докрай цялото китарно соло на Уолш! Ти да видиш!
Радиото бе жизненоважно за моряците, но аз се срещнах с него много преди да стана моряк. Първи бяха радиолюбителите! За щастие братовчед ми Боко бе от тях. Той по цели нощи въртеше копчето за настройка на самоделния си приемник, за да хване „наша“ станция. Такива като Боко, син на чичо ми Арсен, бяха трън в очите на властта, всички радиоприемници бяха регистрирани, имаше и специална съветска организация ДОСААФ, която преследваше слушателите на неразрешени станции. По примера на СССР у нас бе създадена Доброволно Организациа за Съдействие  на Отбраната - ДОСО, където младежите се обучаваха в стрелба, парашутизъм, радиотелеграфия и прочее полезни спортове.
А дългата съветска абревиатура означаваше Доброволно Общество за Съдействие на Армията, Авиацията и Флота. Ето, че стигнах и до моряците! Предполагам, че властта се е сетила за тях преди мен и се е постарала да озаптИ и вербува корабните радисти. Твърде вероятно е, но аз съм слухтял посред нощите рамо до рамо с тях пред корабната радиостанция да слушам „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, а когато пропусках важни вражески новини, радистите ми ги снасяха на обедния аперитив. Морето беше свобода! Там нямаше служби за контрол на ефира и всички честоти бяха разрешени и достъпни.
И понеже не всички бяха авери с радиста, моряците си купуваха скъпи радиоприемници и от всяка точка на света хващаха хиляди станции, дори и българските. Тук се изявяваха капитаните и електромеханиците - все мои хора. Длъжността радист отдавна не съществува по корабите, но аз съм горд, че винаги бях авер с марконитата и не съм забравил, че те бяха своеобразна корабна аристокрация. Няма начин да не съм ти разказвал, Читателю, за моите приятели Любо Златев, Енчо Токушев и Митьо Шишето - великолепни професионалисти и печени моряци, с които кръстосвах световните морета и океани.
Зная, че за днешния Читател темата за радиото не е баш актуална, но по мое време гласовете от него означаваха много. Никога няма да забравя Джилда Карол, Мицанкев, Велко Верин, Владимир Костов, Георги Марков, Папакочев. Техните гласове засенчваха официалната пропаганда и бяха символ на нашите мечти за свобода и правда, а за моряците бе важно да чуят с ушите си онова, което виждаха очите им. Тук не изключвам и програмите на родното (едно единствено) радио, което още през 50-те години на миналия век започна да пуска туист и рокендрол, да не говорим за радиотеатъра, любима рубрика за милиони българи. Неотдавна си изтеглих от Замундата хиляди невероятни стари радиопредавания и днес с наслада ги слушам.
И не мислете, че радиоманията е била само в България. Има прекрасен филм на Уди Алън „Радио дни“, признат за един от най-великите филми на нашето време. Филмът разказва именно за 40-те и 50-те години на миналия век, когато радиото бе водеща медия и средство за развлечение. В някои от епизодите присъства единствено радиото и въпреки това, въздействието върху зрителя е изумително.
Първото пиратско музикално радио „Керълайн“ се излъчваше от кораб. Това корабно радио бе вълнуваща част от живота не само на българските младежи, но и на младите хора от цяла Европа, а първата песен излъчена от него бе „Нот фейд ауей“ на Ролинг Стоунс. Появиха се нови корабни радиа като Атланта, Сити, Лондон, Вероника, Норд Сий Интърнешънъл и някои от тях излъчваха, и по времето, когато аз плавах в Атлантика. В днешната цифрова ера песните достигат до хората и без помощта на пиратски кораб и това е чудесно, защото се наслаждаваме на музиката без да е необходимо да питаме правителствата какъв да е личния ни плейлист! Заслугата за тази свобода е и на моряците - пирати, които „скочиха във водата“, за да можем свободно да споделяме любимата си музика!
В по-ново време английската синт - поп група „Бъглз“ изпя песента „Видеото уби звездата на радиото“. Песента имаше чудовищен успех и бе носталгичен спомен за времето, когато ние децата слушахме радио Люксембург през нощта.
Някъде по същото време Дона Съмър изпя песента „По радиото“. Мелодията е прекрасна, а посланието е, че радиото е велика сила, която дава на хората не само информация, но и любов! В една от версиите, които слушах  с „волумето на мах“ в корабната си кабина, ясно чух след последните акорди как певицата тихо казва „Моето радио е единственият ми приятел“... Горещо ти препоръчвам, Читателю, тази поп песен най-вече заради текста, въпреки, че Съмър го произнася „ридио“.
А ако нямаш под ръка „Он дъ редио“, то спокойно можеш да си пуснеш „Без радио не мога“ на Лили Иванова - чудесна и незабравима песен, КАКВОТО Е И РАДИОТО!

Сл. ПЕШКОВ - моряк