НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НА РАЗХОДКА С ЛОДКА: СТИХОВЕ КРАЙ МОРСКИ ПЛИСЪК ЗА ДЕЦА БЕЗ ПЛАЧ И ПИСЪК
1 юни - Международен ден на детето. Честит празник на всички деца, които обичат морето!

МИРАЖ НА ПЛАЖ
Питам мама да ми каже
виждала ли е миража.
Тя със плажен крем се маже
и си прави плажа.
Мълчаливо се изтяга,
мълчаливо мижи.
Нито после, ни веднага
има мои грижи.
- Мамо, виждам сред морето
сладолед голям.
Ето, стига до небето -
не със тебе, сам го ям!
Мама вади портмонето,
без да се нацупи.
- Сладолед ли? Ето, ето -
и на мен да купиш!

МИДКИ И ОЛИТКИ
Мидки и олитки
сбирам край морето.
Във водите плитки
има. Ето, ето -
тласкат ги вълните
чак до пясък сух.
Шепота им чух:
„Ние сме порасли
покрай водорасли
на скали подводни
и сме многородни.
Бури страховити
брулят ни скалите.
И сега сме - ето -
вънка от морето…
В шепи твои - знай -
ти ни опознай.
Направи от нас
с приказен захлас
за морските птици
чудни огърлици,
за деца и майки -
приказни мозайки…
В шепи твои - ето -
ние светим, светим!”

ЛЕТЕН ГЛАРУС
Летен гларус в мен се вглежда
и започна да нарежда:
- Кой със майка, кой със татко,
дремете на плажа сладко.
Греете се до насита,
гмуркате се във водата.
Ала никой не ме пита
как си храня аз децата.
Как ли? С рибки щуравелки,
щуравелки, вълнострелки,
дето скачат дяволити
над вълните вълновити.
Но това не им достига -
всяко мига, мига, мига,
вдига врява чак до Бога.
Аз ги вдигам по тревога.
И във залезна прохлада -
без да чакаме награда -
на отпадъците ваши
(никой да не ни подплаши),
почваме оборка спешна,
безпогрешна и успешна…
Грижим се за плажа ваш
с многолетен летен стаж!

ПОКРАЙПЛАЖЕН ВЛАК
Влакът - господинчо важен -
скорост намали край плажа.
Машинистът - със мустаци
като щипките на раци -
издължи се, врат протяга
и с очи към плажа бяга.
Тука влакът няма спирка.
Машинистът взе да свирка
с влаковата остра свирка.
Мама бута тате с лакът:
- За нудистки свири влакът.
Сигурно е стар ерген,
щом е толкоз подлуден.
А учуден, тате рече:
- И луд влак ли има вече?!
Машинистът с влак изсвири -
със очи нудистки дири.
Но нудистки вече няма -
те в акъла са на мама!
Влакът свири, влакът свири
с машинистки очни дири.
Машинистът - той, горкият -
хили се с мустак до шия!

Димитър КОСТАДИНОВ (1948 - 2022)
Повече за него:  https://literaturensviat.com/?p=11254

Маргарита ДЕНЕВА, „Сладко отмъщение: Дядо, кажи сега едно стихотворение“, 2011 г., „Весели рисунки“ - изложба карикатури, 6-20 октомври, Арт салон на Радио Варна, https://bnr.bg/varna/post/
Маргарита ДЕНЕВА, Изложба „Децата, децата“, 24 юни 2014 г., Арт салон на Радио Варна,
https://bnr.bg/varna2/post
Димитър Танев Костадинов е роден на 11.09.1948 г. в село Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област.Родовият му корен е от тракийци-бежанци. Прадядо му - Вълко Костадинов Вълков - е бил близък съратник с Апостола Васил Левски. Получава средно образование в гр. Грудово (сега Средец). Известно време работи в НХК - Бургас. Завършва Филологически факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, зам. директор и директор в различни степени бургаски училища. Самороден изпълнител на български народни песни. Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България. Автор е на множество стихосбирки за деца и за възрастни, автор и съавтор е на научни книги и учебни помагала. Член е на Съюза на българските писатели на Съюза на учените в България. Умира на 25 март 2022 г.
Маргарита ДЕНЕВА, „Момичета“, 1979, изложба „Художници - юбиляри 2021“, в Художествена галерия - Русе (инв. № 1087),
https://rousse.info/