НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИ 100 ГОДИНИ ЦАР БОРИС ІІІ НЕВОЛНО БЪРКА КОМУНИСТИ С КАПИТАЛИСТИ
Епизод от историята на Кораборемонтния завод „Флотски арсенал“, който тази година навършва 125 години от основаването си
За този епизод в историята на Флотския арсенал - Варна, е писано неведнъж. Ремонтът е „спестен“ от Вълкан Вълканов, който, обосновавайки слабото влияние на БКП сред военните моряци след Ньойския договор (1919 г.) посочва, че: „Не могла да намери достатъчно подходящи хора БКП и при експлоатацията на партийната си яхта „Иван Вазов“ (1922 - 1923 г.)“ (Вълканов В. Н. Морската история на България, С., изд. Албатрос, 2000, с. 141). Сбит преразказ на събитието срещаме в статията „Кораборемонтът в българския Черноморски флот между двете световни войни (1919 - 1939 г.)“, поместена в юбилейния сборник „100 години Кораборемонтен завод флотски арсенал (1897 - 1997 г.)“. Той е издаден от „Галактика“ - Варна, през 1997 г. Авторът на статията - капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов коректно посочва източникът на информацията: книгата „Българските кораби“ с автор Илия Тодоров (С., изд. Техника, 1981 г.).
Познавах Илия Тодоров (светла му памет!), с него поддържахме добри колегиални отношения. През 2003 г. той ме покани да стана научен редактор на неговата книга „Българските военни кораби 1879 - 2002 г.“ (изд. Еър Груп 2000, С., 2003 г.). По време на работата по тази книга имах възможността да разговарям с него и за историята на „Българските кораби“ - първата по рода си морско-историческа книга у нас. Илия Тодоров ми призна, че като автор е минал през множество „иглени уши“, за да се появи тази книга на бял свят. Не е била достатъчна всеобщата през 1981 г. еуфория, завладяла обществото ни по повод 1300-годишнината на България. Срещал е спънки както от идеологическо, така и от „военнотехническо“ (разбирай - военната цензура) естество. Срещу възраженията на военната цензура имал железни аргументи: описваните стражеви кораби, подводници, кораби за борба с подводници, ракетни и торпедни катери, базови миночистаци и др. са на въоръжение не само в нашия ВМФ, но и във военните флоти на много несоциалистически държави, поради което техните основни данни не са секретни.
На очаквания от автора въпрос „А има ли в книгата част, свързана с историята на БКП?“, той отговаря: Да, озаглавена е „Партийната яхта „Иван Вазов“. След края на Първата световна война БКП започва да осъществява връзките си със съветска Русия по море. Закупени са (очевидно - не със средствата от събран членски внос!) четири малки моторни кораба. С оглед разширяването на тази дейност, е взето решение да се използва легалната кооперация „Освобождение“ с партньор новообразувано дружество за мореплаване и търговия „Матеев, Кремъков и Сие“ в Бургас. Закупен е един от предлаганите множеството използвани във войната ведети (малки преследвачи на подводници) в Цариград. На разоръжения кораб е извършен ремонт (в продължение на 60 дни) в една от корабостроителниците в Босфора. Преходът на кораба, вече с името „Иван Вазов“ от Цариград за Бургас започва на 29 декември 1921 г. Лошо време поставя екипажа пред сериозни изпитания. Първо аварира единият от двата бензинови двигателя „Стандарт“. С помощта на другия достигат пред Василико (Царево), където остават без ход… С помощта на влекач достигат все пак до Бургас. От тук нататък цитирам написаното от Илия Тодоров:
„На 19 януари 1922 г. в Бургас пристига монархът за участие в провежданите по това време тържества по случай Йордановден (Богоявление).

Партийната яхта „Иван Вазов“ на ремонт във Флотския арсенал във Варна, 1922 г. Снимката е поместена във фотоалбума „Военноморски флот на Н. Р. България“, съставители: Иван Казаков, Владимир Павлов, Иван Гунчев, Ради Боев (от Военноморския музей), С., 1968 г., с. 32
Модел на партийната яхта „Иван Вазов“, съхраняван в Музея за история на Варна. Снимка Теодор РОКОВ.
Партийната яхта „Иван Вазов“. Снимката е поместена в „История на българския Военноморски флот“, С., ВИ, 1989 г.
Ведетите „Капитан-лейтенант Кирил Минков“ и „Миньор“, 1927 г. Снимката е публикувана в сп. „Морски сговор“.
Снимка от архива на капитан І ранг Иван Михайлов (1887 г. - 1962 г.), командвал Дунавската флотилия от 1924 до 1931 г. На нея се виждат ведетите „Миньор“ и „Капитан-лейтенант Кирил Минков“ по време на демонстрационно плаване като част от начинание, организирано от Българския народен морски сговор в Русе.
Гечо Кокилев като ученик в Морското училище. Снимката е поместена във фотоалбума „Военноморски флот на Н. Р. България“ от 1968 г.
Гечо Кокилев като офицер в Балтийския флот. Снимката е поместена в „История на българския Военноморски флот“, С., ВИ, 1989 г.
Той забелязва стройната яхта и се качва на борда й заедно с придружаващите го лица. Проявил интерес чия собственост е лодката. Отговорили му, че е притежание на новосъздадено дружество за търговия и мореплаване, и му обяснили, че за отстраняването на аварията трябва да се откара отново в Цариград (тъй като гражданско кораборемонтно предприятие за подобен сложен ремонт у нас тогава нямало), че това ще струва значителни средства на новосъздаденото дружество и голяма загуба на време. По неизвестни подбуди Борис нарежда корабът да се ремонтира във военния арсенал на държавни разноски. Така монархът, без да подозира, спестява над 100 000 лв. на партията“.
Ремонтът се проточва дълго и освещаването на кораба става на 5 май 1922 г. На 12 май с.г. корабът прави първия си рейс до Севастопол с 40 тона брашно и 70 души възвръщенци (членове на съюза „Возвращение на Родину“) - бивши военнопленници и „осъзнали се“ белогвардейци. След кървавите събития през септември 1923 г. „Иван Вазов“ е продаден на друг собственик, който няма нищо общо с БКП.
Ще си позволя да направя едно предположение защо цар Борис ІІІ е проявил интерес именно към тази „стройна яхта“. Той е следял отблизо развитието на военния флот на България и независимо от ограниченията на Ньойски договор (1919 г.) е окуражавал всяка крачка към запазването на поне част от неговите способности и традиции. Затова подкрепя усилията на флотското ни командване да закупи от Франция изведените от експлоатация шест преследвача на подводници (два шасьора и четири ведети). Преговорите се затягат от пролетта до есента на 1921 г. А на 21 ноември 1921 г., в деня на годишнината от победоносната атака срещу крайцера „Хамидие“, шестте кораба са тържествено осветени и именувани. Шасьорите получават имената „Беломорец“ и „Черноморец“, а ведетите: „Взрив“, „Миньор“, „Капитан-лейтенант Кирил Минков“ и „Кондуктор Докузанов“. Емблематични имена, но това е тема за друг разговор. Така че цар Борис ІІІ много добре е познавал конструкцията на ведетите, а „Иван Вазов“ е кораб от същия проект, само че изцяло разоръжен. Може би това е била причината за проявения от него интерес. А с какви подбуди е разпоредил необичайната услуга, само той си е знаел.
Възпитаникът на Морското училище Гечо Николов Кокилев (1897 - 1937 г.) е помощник-капитан на яхтата „Иван Вазов“, с която избягва в Съветския съюз. Там прави успешна кариера в Балтийския флот, където достига до длъжността дивизионен механик на дивизион подводници. Убит е през 1937 г. по време на прословутите сталински репресии.
Атанас ПАНАЙОТОВ