НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАПИТАН ЛАФИТ-КЛАВЕ ЗА ОСТРОВ СВЕТА
АНАСТАСИЯ
Кой е Лафит-Клаве?
Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave, 1740-1794) е френски офицер, военен инженер, топограф и картограф [1]. По договореност между френското и османското правителства през 1783 г. (по време на управлението на крал Луи XVI) в Константинопол (Истанбул) са изпратени около 300 френски артилерийски офицери и инженери, които да реформират османската армия. Един от тях е Лафит-Клаве (с чин капитан), който преподава фортификация и военно инженерно дело в инженерното училище в Константинопол (1784-1788) [2].
По молба на великия везир на Османската империя Халил Хамид паша (Halil Hamid Pasa) и по нареждане на външния министър на Франция Шарл Гравие граф дьо Вержен (Charles Gravier, Count of Vergennes) от 28 април до 18 септември 1784 г. капитан Лафит-Клаве и лейтенант Дюверн дю Пресл, участват в морска експедиция в Черно море.
Експедицията включва офицерите капитан Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave), лейтенант (lieutenant de Vaisseau) Томас Лорен Маделен Дюверн дю Пресл (Thomas Laurent Madeleine Duverne du Presle), Пуаро - чертожник географ (M.
АНАСТАСИЯ
Кой е Лафит-Клаве?
Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave, 1740-1794) е френски офицер, военен инженер, топограф и картограф [1]. По договореност между френското и османското правителства през 1783 г. (по време на управлението на крал Луи XVI) в Константинопол (Истанбул) са изпратени около 300 френски артилерийски офицери и инженери, които да реформират османската армия. Един от тях е Лафит-Клаве (с чин капитан), който преподава фортификация и военно инженерно дело в инженерното училище в Константинопол (1784-1788) [2].
По молба на великия везир на Османската империя Халил Хамид паша (Halil Hamid Pasa) и по нареждане на външния министър на Франция Шарл Гравие граф дьо Вержен (Charles Gravier, Count of Vergennes) от 28 април до 18 септември 1784 г. капитан Лафит-Клаве и лейтенант Дюверн дю Пресл, участват в морска експедиция в Черно море.
Експедицията включва офицерите капитан Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave), лейтенант (lieutenant de Vaisseau) Томас Лорен Маделен Дюверн дю Пресл (Thomas Laurent Madeleine Duverne du Presle), Пуаро - чертожник географ (M.
Андре-Жозеф Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave).
Остров Света Анастасия (Ile des Pretres / Островът на свещениците) върху картата на Бургаския залив на капитан Лафит-Клаве (Andre-Joseph Lafitte-Clave) от 1784 г. (Golfe de Bourgas de Mesembrie au cap des Pecheurs). Bibliotheque nationale de France, Gallica, GE SH 18 PF 100 DIV 2 P 6).
Carte de la Mer Noire / De Lafitte Clave, 1784.
Отсечка от картата „Черно море“ на капитан Лафит-Клаве, 1784 г. с остров Света Анастасия.
Пътят на експедицията на капитан Лафит-Клаве в Черно море върху картата „Carte reduite de la Mer Noire“, 1795.
Poirot dessinateur geographe), Грегоар Миран (M. Gregoire Miran) - преводач и трима слуги [3].
Експедицията на борда на 4-и оръдеен ветроход (кирлангич - лястовица) с екипаж от 30 гръцки моряци, под командването на капитан Рейс Константини, отплава от Терапия (Константинопол) до северните брегове на Черно море - Ялта (Крим), и оттам към източните брегове - Анапа, Суджак кале (Новоросийск) и Геленджик, и оттам обратно през Кафа (Феодосия) към Очаков, Хаджибей (Одеса), Сулина, Карахарман (Vadu), Варна, Месембрия, Анхиало, Бургас, Ченгене скеле, остров Кешиш адасъ (Ile des Pretres / Островът на свещениците), Созопол, и оттам към южния бряг на Черно море - Амасра, Синоп и обратно до Константинопол [4].
От 17 до 31 юли 1784 г. експедицията е в Бургаския залив [5]; на 21 юли в Месембрия (Несебър) [6].
В бележките си: „Морско и военно разузнаване на Бургаския залив, североизточно от Константинопол“, публикувани от кавалерийския капитан (в оставка) Леклерк (Leclerc) през 1808 г., капитан Лафит-Клаве пише за остров Анастасия (Света Анастасия):
„На 600 тоаза североизточно от носа и залива на Ченгене скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците“ (ile des Pretres) може да бъде приближен на половин кабелт“ [7].
За остров Света Анастасия, в дневника на експедицията, капитан Лафит-Клаве пише:
„27 юли, вторник. Хубаво време, известяващо буря, променливи ветрове, от запад, юг, север и изток. В края на деня и през нощта валя. На сутринта продължихме изкачването на брега и отидохме с лодка до острова на свещениците, откъдето продължихме по брега до един нос отвъд големия залив срещу острова на свещениците; върнахме се там на борда на Кирлангич [Лястовица]. Островът на свещениците (Keschil Adasi) е дълъг около 150 тоаза* и широк 50. През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората - на северния**. Периметърът на острова е обграден от стръмни скали и достъпът до него е само по дървен док, който е направен в северната му точка и който е покрит със сграда. В този док има две лебедки, за да могат да се изтеглят на сушата лодките, които достигат до брега там, в случай на буря, която би ги разбила в скалите, ако бъдат оставени във водата. От този док се качвате до острова по дървено стълбище. На този остров има гръцки манастир, чиято постройка образува нещо като квадрат със страна от около 20 тоаза: в този манастир има 40 стаи, където има само двама монаси; намерихме само главния от тях, който беше малко неразположен; вторият, каза ни той, слязъл на брега, за да обработва лозе, което им принадлежало: той ни подари сладко, ракия и вода от цистерна, която е в тази къща; имаше, освен този монах, имаше още двама или трима работници и три малки деца, които без съмнение бяха там като в училище и работеха в градината, когато пристигнахме. Пътниците на плавателни съдове, които са на котва около острова, обикновено отиват там, за да прекарат няколко дни, като в хоспис или хан, където са настанени и лекувани, като плащат таксите си. Те пишат имената си и деня на пристигането си на листчета, които залепват в общото помещение; жителите на Бургас и техните съседи, по време на болести, също намират убежище на този остров. По време на последната война турците, които били на бойни кораби, акостирали наблизо, силно разрушили тази къща; монасите подават молба до Високата порта, турците са наказани и на съседните села е наредено да направят всички необходими ремонти на тази къща, която се счита за хоспис. От остров може да се извлече изгода за отбраната на залива, само чрез възстановяването на тези две батареи и насочване на огъня им по по-подходящ начин. Необходими са амбразури за тези батареи, тъй като островът не е много издигнат над морското равнище; и те могат да бъдат направени, като се донесе земя от съседния бряг, тъй като на този остров има много малко. Отвъд носа, откъдето започнахме операциите си вчера, има още един по-висок, покрит с насечена дървесина, отделен от височината, където можете да се направи укрепление от малка долина, която води до малък чакълест залив, който разделя носовете. Този нос образува пирамидална височина, отделена от предишната от споменатата по-горе долина на запад, на юг от опашката на възвишението, което вече споменахме, а на изток от друга малка долина, където започва голям пясъчен залив, подходящ за акостиране. На тази височина открихме колче, поставено без съмнение от пруския инженер; и наистина е важно да го заемем. В дъното на посоченото по-горе заливче има две бараки в лошо състояние, кладенец и дърва за строеж и горене, които ще натоварим там. Съседното село на този залив се нарича Атия. От това място до носа напред, брегът е скалист, а върхът му представлява гъста гора, където се вижда малка пътека, която води до зидана къща, смес от пръст и керемиди, разположена на ръба на брега и под този нос: изглежда е направена, за да служи като убежище за овчари или рибари; правим огън в средата на прикритието; в този залив има някои части от обработваема земя. Носът, споменат по-горе, има някои скали, които се показват над водата и в най-високата си част се насочва на изток, така че би било препоръчително да се установи окопна батарея, която да се пресече много подходящо с тази, която може да се направи на носа с лозята близо до Ахиолу [Анхиало]: тя ще бъде достатъчно висока, за да няма опасност от огъня на корабите, и много подходяща за приемане на мортири. На картата ще се посочи позицията на батареите, необходими за отбраната на целия залив“ [8].
Между 17 и 31 юли 1784 г. капитан Лафит-Клаве, лейтенант Дюверн дю Пресл и географ-чертожника Поаро чертаят плана на Бургаския залив - Месембрия (Mesembrie), Анхиало (Ahioulou), Бургас (Bourgas), Ченгене скеле (Tchingane Iskelessi), остров Света Анастасия (ile des Pretres / Островът на свещениците), Созопол (Sizeboli), събран върху 6 листа [9]. През 1784 г. капитан Лафит-Клаве публикува и карта на Черно море (Carte de la Mer Noire / De Lafitte Clave, 1784), на която нанася и остров Света Анастасия (без име).
Бележки:
1. Un officier du Genie en mission a Constantinople au XVIIIe siecle, le major Lafitte-Clave. // Revue du genie militaire, Tome LVII, Juillet 1925, Librairie Militaire Berger-Levrault, Nancy-Paris-Strasbourg, 1925, p. 393-438 (395-400); Jules Andrieu. Bibliographie Generale de L'Agenais et des parties du condomois et du bazadais. Tome second, L-Z. Slatkine reprints, Geneve, 1969, p. 31.
2. Adrien Arcelin. Une Mission Militaire en Turquie (1784-1788). // Revue de la Societe litteraire, historique et archeologique du departement de l'Ain. Deuxieme Annee. 1873, Chez Francisque Martin-Bottier, Libraire, p. 8-25.
3. (Bibliotheca Ottomanica III). Journal d'une voyage sur les cotes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte - Clave publie par Dimitris Anoyatis-Pele. Les Editions Isis, Istanbul, 1998, p. 26.
4. Ibidem, p. 179-180.
Пътят на експедицията на капитан Лафит-Клаве в Черно море е нанесен върху картата „Carte reduite de la Mer Noire: dressee dans les mois Nivos et Pluvios, l'An 3eme de la Republique Francaise”, издадена в Париж през 1795 г. Авторът на картата не е посочен, но най-вероятно тя е работа на лейтенант Дюверн дю Пресл (Thomas Laurent Madeleine Duverne du Presle). Картата се съхранява във френската национална библиотека „Галика“ (Bibliotheque nationale de France, departement Cartes et plans, GE SH 18 PF 99 P 25).
5. Ibidem, p. 98-119; Un officier du Genie, op. cit., p. 398-399.
6. J. Paviot. Les monument pontiques bulgares medievaux vus par un voyageur franzais en 1784. In: Bulgaria pontica medii aevi, III, Nessebre, 27-31 mai 1985, Edit prof. Vassil Gjuzelev. Editions de l'Universite „St. Clement d'Ochride“, Sofia, 1992, p. 335-337.
7. Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord - est de Constantinople, Par MM. Lafitte Clave et Duverne de Presle; communiquee par M. Leclerc. // Annales des voyages, de la geographie et de l'histoire. Publiees par M. Malte-Brun. Tome Sixieme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 342.
* Кабелт - морска единица за дължина = 185,2 м.
8. (Bibliotheca Ottomanica III). Journal d'une voyage sur les cotes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte - Clave publie par Dimitris Anoyatis-Pele. Les Editions Isis, Istanbul, 1998, p. 112-113.
* Тоаз - стара френска мярка за дължина, преди въвеждането на метричната система. 1 тоаз = 1,949 м.
** В книгата си (Остров Света Анастасия. Издателство „Либра скорп“, Бургас, 2004, с. 65) проф. Иван Карайотов пише: „Тези сведения се потвърждават и от френския офицер Лафит-Клаве (Lafitte-Clave), посетил Света Анастасия през 1784 г. Той заварил там турски батареи“.
В статията си „Остров Света Анастасия - историческа справка“, публикувана в електронното издание „Морски вестник“ проф. Иван Карайотов пише: „За превръщането на острова в стратегическа база на турската артилерия говори и френският офицер на турска служба Андре-Жозеф Лафит-Клаве (1740-1794 г.)“. https://www.morskivestnik.com
За каква стратегическа база на турската артилерия може да става дума, след като капитан Лафит-Клаве не заварил на острова нито едно оръдие, а само два изоставени артилерийски редута, знае само авторът.
9. Те се съхраняват във френската национална библиотека „Галика“ (Bibliotheque nationale de France, departement Cartes et plans, GE SH 18 PF 100 DIV 2 P 6/2 D).
Анастас АНГЕЛОВ
Експедицията на борда на 4-и оръдеен ветроход (кирлангич - лястовица) с екипаж от 30 гръцки моряци, под командването на капитан Рейс Константини, отплава от Терапия (Константинопол) до северните брегове на Черно море - Ялта (Крим), и оттам към източните брегове - Анапа, Суджак кале (Новоросийск) и Геленджик, и оттам обратно през Кафа (Феодосия) към Очаков, Хаджибей (Одеса), Сулина, Карахарман (Vadu), Варна, Месембрия, Анхиало, Бургас, Ченгене скеле, остров Кешиш адасъ (Ile des Pretres / Островът на свещениците), Созопол, и оттам към южния бряг на Черно море - Амасра, Синоп и обратно до Константинопол [4].
От 17 до 31 юли 1784 г. експедицията е в Бургаския залив [5]; на 21 юли в Месембрия (Несебър) [6].
В бележките си: „Морско и военно разузнаване на Бургаския залив, североизточно от Константинопол“, публикувани от кавалерийския капитан (в оставка) Леклерк (Leclerc) през 1808 г., капитан Лафит-Клаве пише за остров Анастасия (Света Анастасия):
„На 600 тоаза североизточно от носа и залива на Ченгене скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците“ (ile des Pretres) може да бъде приближен на половин кабелт“ [7].
За остров Света Анастасия, в дневника на експедицията, капитан Лафит-Клаве пише:
„27 юли, вторник. Хубаво време, известяващо буря, променливи ветрове, от запад, юг, север и изток. В края на деня и през нощта валя. На сутринта продължихме изкачването на брега и отидохме с лодка до острова на свещениците, откъдето продължихме по брега до един нос отвъд големия залив срещу острова на свещениците; върнахме се там на борда на Кирлангич [Лястовица]. Островът на свещениците (Keschil Adasi) е дълъг около 150 тоаза* и широк 50. През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората - на северния**. Периметърът на острова е обграден от стръмни скали и достъпът до него е само по дървен док, който е направен в северната му точка и който е покрит със сграда. В този док има две лебедки, за да могат да се изтеглят на сушата лодките, които достигат до брега там, в случай на буря, която би ги разбила в скалите, ако бъдат оставени във водата. От този док се качвате до острова по дървено стълбище. На този остров има гръцки манастир, чиято постройка образува нещо като квадрат със страна от около 20 тоаза: в този манастир има 40 стаи, където има само двама монаси; намерихме само главния от тях, който беше малко неразположен; вторият, каза ни той, слязъл на брега, за да обработва лозе, което им принадлежало: той ни подари сладко, ракия и вода от цистерна, която е в тази къща; имаше, освен този монах, имаше още двама или трима работници и три малки деца, които без съмнение бяха там като в училище и работеха в градината, когато пристигнахме. Пътниците на плавателни съдове, които са на котва около острова, обикновено отиват там, за да прекарат няколко дни, като в хоспис или хан, където са настанени и лекувани, като плащат таксите си. Те пишат имената си и деня на пристигането си на листчета, които залепват в общото помещение; жителите на Бургас и техните съседи, по време на болести, също намират убежище на този остров. По време на последната война турците, които били на бойни кораби, акостирали наблизо, силно разрушили тази къща; монасите подават молба до Високата порта, турците са наказани и на съседните села е наредено да направят всички необходими ремонти на тази къща, която се счита за хоспис. От остров може да се извлече изгода за отбраната на залива, само чрез възстановяването на тези две батареи и насочване на огъня им по по-подходящ начин. Необходими са амбразури за тези батареи, тъй като островът не е много издигнат над морското равнище; и те могат да бъдат направени, като се донесе земя от съседния бряг, тъй като на този остров има много малко. Отвъд носа, откъдето започнахме операциите си вчера, има още един по-висок, покрит с насечена дървесина, отделен от височината, където можете да се направи укрепление от малка долина, която води до малък чакълест залив, който разделя носовете. Този нос образува пирамидална височина, отделена от предишната от споменатата по-горе долина на запад, на юг от опашката на възвишението, което вече споменахме, а на изток от друга малка долина, където започва голям пясъчен залив, подходящ за акостиране. На тази височина открихме колче, поставено без съмнение от пруския инженер; и наистина е важно да го заемем. В дъното на посоченото по-горе заливче има две бараки в лошо състояние, кладенец и дърва за строеж и горене, които ще натоварим там. Съседното село на този залив се нарича Атия. От това място до носа напред, брегът е скалист, а върхът му представлява гъста гора, където се вижда малка пътека, която води до зидана къща, смес от пръст и керемиди, разположена на ръба на брега и под този нос: изглежда е направена, за да служи като убежище за овчари или рибари; правим огън в средата на прикритието; в този залив има някои части от обработваема земя. Носът, споменат по-горе, има някои скали, които се показват над водата и в най-високата си част се насочва на изток, така че би било препоръчително да се установи окопна батарея, която да се пресече много подходящо с тази, която може да се направи на носа с лозята близо до Ахиолу [Анхиало]: тя ще бъде достатъчно висока, за да няма опасност от огъня на корабите, и много подходяща за приемане на мортири. На картата ще се посочи позицията на батареите, необходими за отбраната на целия залив“ [8].
Между 17 и 31 юли 1784 г. капитан Лафит-Клаве, лейтенант Дюверн дю Пресл и географ-чертожника Поаро чертаят плана на Бургаския залив - Месембрия (Mesembrie), Анхиало (Ahioulou), Бургас (Bourgas), Ченгене скеле (Tchingane Iskelessi), остров Света Анастасия (ile des Pretres / Островът на свещениците), Созопол (Sizeboli), събран върху 6 листа [9]. През 1784 г. капитан Лафит-Клаве публикува и карта на Черно море (Carte de la Mer Noire / De Lafitte Clave, 1784), на която нанася и остров Света Анастасия (без име).
Бележки:
1. Un officier du Genie en mission a Constantinople au XVIIIe siecle, le major Lafitte-Clave. // Revue du genie militaire, Tome LVII, Juillet 1925, Librairie Militaire Berger-Levrault, Nancy-Paris-Strasbourg, 1925, p. 393-438 (395-400); Jules Andrieu. Bibliographie Generale de L'Agenais et des parties du condomois et du bazadais. Tome second, L-Z. Slatkine reprints, Geneve, 1969, p. 31.
2. Adrien Arcelin. Une Mission Militaire en Turquie (1784-1788). // Revue de la Societe litteraire, historique et archeologique du departement de l'Ain. Deuxieme Annee. 1873, Chez Francisque Martin-Bottier, Libraire, p. 8-25.
3. (Bibliotheca Ottomanica III). Journal d'une voyage sur les cotes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte - Clave publie par Dimitris Anoyatis-Pele. Les Editions Isis, Istanbul, 1998, p. 26.
4. Ibidem, p. 179-180.
Пътят на експедицията на капитан Лафит-Клаве в Черно море е нанесен върху картата „Carte reduite de la Mer Noire: dressee dans les mois Nivos et Pluvios, l'An 3eme de la Republique Francaise”, издадена в Париж през 1795 г. Авторът на картата не е посочен, но най-вероятно тя е работа на лейтенант Дюверн дю Пресл (Thomas Laurent Madeleine Duverne du Presle). Картата се съхранява във френската национална библиотека „Галика“ (Bibliotheque nationale de France, departement Cartes et plans, GE SH 18 PF 99 P 25).
5. Ibidem, p. 98-119; Un officier du Genie, op. cit., p. 398-399.
6. J. Paviot. Les monument pontiques bulgares medievaux vus par un voyageur franzais en 1784. In: Bulgaria pontica medii aevi, III, Nessebre, 27-31 mai 1985, Edit prof. Vassil Gjuzelev. Editions de l'Universite „St. Clement d'Ochride“, Sofia, 1992, p. 335-337.
7. Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au nord - est de Constantinople, Par MM. Lafitte Clave et Duverne de Presle; communiquee par M. Leclerc. // Annales des voyages, de la geographie et de l'histoire. Publiees par M. Malte-Brun. Tome Sixieme. A Paris, Chez F. Buisson, Libraire, 1809, p. 342.
* Кабелт - морска единица за дължина = 185,2 м.
8. (Bibliotheca Ottomanica III). Journal d'une voyage sur les cotes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte - Clave publie par Dimitris Anoyatis-Pele. Les Editions Isis, Istanbul, 1998, p. 112-113.
* Тоаз - стара френска мярка за дължина, преди въвеждането на метричната система. 1 тоаз = 1,949 м.
** В книгата си (Остров Света Анастасия. Издателство „Либра скорп“, Бургас, 2004, с. 65) проф. Иван Карайотов пише: „Тези сведения се потвърждават и от френския офицер Лафит-Клаве (Lafitte-Clave), посетил Света Анастасия през 1784 г. Той заварил там турски батареи“.
В статията си „Остров Света Анастасия - историческа справка“, публикувана в електронното издание „Морски вестник“ проф. Иван Карайотов пише: „За превръщането на острова в стратегическа база на турската артилерия говори и френският офицер на турска служба Андре-Жозеф Лафит-Клаве (1740-1794 г.)“. https://www.morskivestnik.com
За каква стратегическа база на турската артилерия може да става дума, след като капитан Лафит-Клаве не заварил на острова нито едно оръдие, а само два изоставени артилерийски редута, знае само авторът.
9. Те се съхраняват във френската национална библиотека „Галика“ (Bibliotheque nationale de France, departement Cartes et plans, GE SH 18 PF 100 DIV 2 P 6/2 D).
Анастас АНГЕЛОВ