НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТЕЛЕВИЗИЯТА
В Бургас, Западното пристанище, през 70-те години на миналия век, един циганин от комлушките докери, се похвали по време на кофитайма на м/к „Вежен”:
- Снощи брат ми го показаха по телевизора!
- ?!?
- Краднал риба от „Славянка” (консервният комбинат) и я продавал на пазара ...
Няма значение за хубаво или лошо те показват по телевизора. Все слава е!
За пръв път гледах „голяма телевизия“ на м/к „Вола“ през 1973-а, когато половин месец товарихме шрот на кея в Порто Алегри, Бразилия. Телевизионните канали бяха над двадесет, нещо несравнимо с единствената ти ви програма в родината ни. Някои канали показваха само спорт, други - реклами, трети - музика, но ние гледахме филмовите. Всички бяха без звук, чернобели и никъде нямаше субтитри, но 24 часа в денонощието, бразилците въртяха филми. Денонощно в салета имаше зрители, които харесваха всякакъв филм, въпреки лошия образ и неподходящите настройки на телевизорите.
Десетина години по-късно Стоян Добрев - Странджата, щеше да закупи за моряците от БМФ стотици прекрасни телевизори „Барко“, в комплект с висококачествени касетофони и видео рекордери. Чудя се как на никой тогава не му светна, че това е страхотен удар по монолитното идеологическо възпитание на българското морячество. Но да оставим политиката. Днес спокойно можем да наречем Стоян Капитан Освободител, защото той освободи моряка от грижата да се тревожи дали в пристанището се излъчва ПАЛ, СЕКАМ или еНТиеССи. Ако сте пресичали по цял месец океаните, ще знаете, че това никак не е малко!
И ако в Бразилия, екипажът спеше в салета, за да гледа „неми“ чернобели уестърни, то в северна Америка изобилието от телевизионни канали, бе направо зашеметяващо. Читателят сигурно помни „Телевизионна мрежа“ (Network) - велик филм от 1976-а за отвратителната етика и морал на американската телевизия. При моята първа среща с тази телевизия, още не бях гледал филма и всичко ми харесваше. Малко ми дотягаха предизборните и религиозни предавания, но останалото си бе ОК. В БеГе веднага купиха въпросния филм, защото според умниците, той бе „жестока сатира на американската култура“. Не мисля, че нашият зрител, включете ме и мен в списъка, бяхме намразили героите на Питър Финч и Фей Дънауей, след гледането на „Телевизионна мрежа“. Това щеше да стане много по-късно и то не като отношение към екранните Хауърд и Даяна, а като трайно отвращение от родните телевизионни водещи, редактори, продуценти и собственици. Сега се сетих дори, че в дублажа на филма тогава участваха незабравимите гласове на Николай Бинев, Иван Джамбазов и Банко Банков.
Порт Александрия 1999-а, м/к „Сакар“, египетска телевизия. Наближават избори. От сутрин до вечер ХОсни, та ХОсни. Научих всичко за военната и политическа кариера на този голям (по размери на богатството) човек. Може въпросният ХОсни и да е дОбър, ама няма ли и други кандидати? Направи ми впечатление, че дори на показваните футболни срещи, публиката издигаше портрети на Хосни.
Имаше и една нелоша телевизия в Александрия. Тя е посестримата на „Темз ти ви“ - „Найл ти ви“ се казва. Новините са на арабски, френски и английски! Аз дори и музикалните арабски клипове гледах по тази телевизия, защото на английски със субтитри се изписваше в превод текста на песните. Една мазна арабска „балада“ се изпълняваше от изрусена и ярко гримирана египтянка. Тя повтори многократно смътно позната за мен дума - шуфт. Погледнах субтитрите - „веднъж ти ме погледна“. Веднага се сетих: „Арабо но клефти, арабо соло шуфти“. Английски по телевизията: шуфт е гледам! Дередже, файда, кУфте, бостан, тамам, мерак - много арабски думи научих от субтитрите на „Найл ти ви“.
През 2005-а в Риека един несръчен портови кранист счупи стрелата на третия палубен кран на м/к „Портинари“ и цял месец изкарахме на кея, докато ремонтират „тройката“. В града всичко е скъпо, затова се развличаме с хърватска телевизия на борда. Хващаме две държавни и една частна телевизия. Тук поне разбирам езика, но нямаше голяма файда от това. Телевизиите им приличат на нашите: Започват с „Здравей, Хърватска“, а после - стани богат, слабо звено, вземи парите, американски екшън и пак от начало. Нещо друго ми направи впечатление - тук няма новини! Нищо не се случва в държавата, поне на екрана. Сутрешният блок ме занимава с далечни и екзотични места, новости в световната наука и много прогнози за времето, но отсъстват каквито и да било национални или регионални събития. Научих много за световните музеи, принца на Монако, Онасис, Кенеди, но нищо за някой хърватин. Нямаше и криминална хроника. Никаква разследваща журналистика, а когато говореха за съседни държави, езикът ставаше направо уличен, само дето не псуваха...
Хърватската Ти Ви от моряшките ми спомени все пак се понасяше, но имаше и телевизии, от които ме побиваха тръпки. Изпитвал съм го в Йемен и Венецуела, за Северна Корея и бивша Албания, да не говорим. Ще кажа, че и телевизията в Южна Корея не бе „цвете за мирисане“ в идейно отношение.
У нас пък се пръкнаха „революционни“ Ти Ви формати, в които водещите канеха нас зрителите към диалог. Днес вече ми се чини, че тези покани са били за прояви на идиотизъм.
Слоганите на телевизиите изобилстват от думи като единствен, искрено, истина, ексклузивно, справедливост, прозрачност, право, горещ, сблъсък,

Великата моряшка фирма.
Странджата - Капитанът Освободител.
Конвенционалният телезрител.
Почитател на микровълновата Ти Ви.
Телевизионери.
Фен на „Дискавъри“.
дискусия, важна новина, директно излъчване, място на събитието, сензация, чудя се как не са се сетили да ни пускат стария химн на гражданските права УИ ШАЛ ОВЪРКЪМ...
Не зная дали сте забелязали, но и репликите на обикновените хора, които се чуват и показват по телевизията, са досущ Ти Ви цитати. Някой по-весел човек ще ги нарече „бисери“ и зрителят може да си помисли, че без тях щяхме да си останем в мрак и невежество. Все по-трудно ми е да гледам задъхани репортерки, които размахват микрофон пред лицето на някой като мен и теб, Читателю, и говорят с патос, сякаш от тях зависи съдбата на човечеството. При това въпросните девойки непрекъснато изразяват загриженост за нас, допускайки елементарни граматически, стилови и диалектни грешки.
Оня филм („Телевизионна мрежа“) наистина критикуваше телевизията, но ако се замислим, той не щадеше и нас - зрителите. Та нима биха могли да преуспяват телевизионните паразити, без нашия отказ да изключим телевизора или да го изхвърлим на улицата? Успехът на телевизионната безвкусица се дължи именно на нас зрителите, но във филма се разбира, че сме почти безсилни да се борим с нея. По корабите имаше наистина страстни телевизионни фенове. Виждал съм ги в средата на океана, където нищо се не хваща, да седят с часове пред черния екран в салета. С усмивка ги наричах фенове на Казимир Малевич, но не съм ги питал знаят ли за белия и черен квадрат.
Сега, когато съм пенсионер, почти спрях да гледам телевизия. Пробвах многократно да се зарибя отново, но все безуспешно. Голям келепир ще да е днес телевизията, а оня циганин от бургаското западно пристанище го бе проумял още преди половин век!
Телевизията е наистина велико достижение на човешкия ум и по времето, за което ви разказвам, същите онези умници предрекоха близката смърт на киното. Тази смърт така и не се състоя, въпреки влиянието и печалбите на съвременната телевизия. Ето, че дойде и новото столетие, а хората продължават да си купуват билети за кино, кинофестивалите са все така популярни, а аз и моите набори с удоволствие гледаме на чернобял екран италиански неореализъм, френска нова вълна и ранен български соцреализъм.
Много е лесно да се предположи, че по корабите съм се наслушал и нагледал на простотии. Не, уважаеми Читателю, най-големите простащини ме споходиха от екрана на родните телевизии.
Неотдавна в Клуба на Механиците моят приятел Алтъпармаков обяви, че за него най-добрият телевизор е микровълновата, защото не само показва, но и дава храна, и то без никакви реклами...
Друг авер, пак там, започна да се оправдава, че гледа само канали за животни. Тук се обади Наско Николов, нашият секретар:
- Че то всички канали са за животни - и след кратка пауза добави - С изключение на „Дискавъри“, който е за зверовете...

Сл. ПЕШКОВ - моряк