НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТРОФИМ
Точно преди половин век в южния италиански порт Липари застана български „голям японец“. Градчето бе буквално до трапа и екипажът с лекота налази пристанищните кръчми, а там двама домакинци и един палубен моряк яко се отрязаха, после се сбиха с местните и накрая, когато дойде дежурният карабинер, го натупаха и него. Млади момчета бяха моряците и още не знаеха, че да се правиш на бабаит на върха на пръста на италианския „ботуш“ е много, ама много лоша идея. В резултат те отнесоха як пердах и три месеца престой в затвора на Реджо ди Калабрия. Бях част от екипажа на този кораб и авер с палубния моряк - най-невинният от пандизчиите. Години по-късно двамата се срещнахме на друг „японец“ и той ми разказа за затвора в Реджо. Храната била оскъдна и не по неговия вкус, но най-тежко приятелят ми преживяваше фактът, че след случилото се, не можел да понася италианската музика, която преди събитията, много е харесвал.
Мисля си дали днес украинците слушат любимите си руски песни от детството. По света почнаха да забраняват руските класици, защото и те били виновни за войната, забравяйки, че много от тях са родени и живели в Украйна. А какво да кажем ние българите, за културното наследство на нации и народи, с които сме се карали, псували, че и били. Замислям се и как да се отнасям към моите любимци Н. В. Гогол и М. А. Булгаков. „Забравените“ днес книги на първия, моят татко ми четеше още преди 70 години, синът ми знаеше „Майсторът и Маргарита“ наизуст и илюстрираше с любов „петербургските повести“ в продължение на години. Изумен съм от безгрижието, с което силните на деня се опитват да ми кажат какво ТРЯБВА да слушам и чета. Чета Акунин от много години, но не съм чу фен, повече от десет години синът ми хвали Глуховски, но аз така и не го чета. Това не ми пречи да се отвращавам от чалгата, агресията и войната!
Разказвал съм ти, Читателю, за моята странна моряшка „среща“, някъде в Генуа, с Фабрицио де Андре, наречен Фабер. Подобна бе и „срещата“ ми със Сергей Вячеславович Трофимов, наречен Трофим, през 2009 г. В голям универмаг, този път в порт Новоросийск, чух песен, която спря дъха ми. В огромния отдел за компакт дискове разпитах за автора и въпросната песен, и на мига си купих албума  „Аристократия помойки - 4“ от 2001-ва, което бих

Липари - не бих се сбил на това място. Няма къде да се бяга!
Реджо ди Калабрия. Емо ми каза да го избягвам, особено пандиза!
Трофим.
Онзи албум.
превел като „Помийна аристокрация“. Още същата вечер с моряшко любопитство прослушах диска на борда на кораб „Добруджа“, а на другия ден спешно прескочих до града и изкупих всички дискове на Трофим. Технологиите, а и заплатите на родните моряци бяха сериозно напреднали и вече можех да си го позволя, особено в пристанищата на бившия СССР. Предстоеше ни дълъг рейс през Суец до Бандар Абас, Бомбай, Шри Ланка  и още няколко индийски пристанища, с неизбежните дълги престои, та щях да имам предостатъчно време да слушам многократно тази музика. За съжаление никой от екипажа не прояви интерес към нея, но и руснаците, от които я купих, не ми се сториха особено очаровани от нея. Едва след като чух всички песни, това започна да ми се струва логично - и Алеко не се харесва на много българи...
„Случайная связь“ (онази, която ме плени в новоросийския универмаг) до края на рейса си остана мой фаворит, но бях изумен от творческото многообразие на Сергей Вячеславович. Точно като Фабер, той бе изключителен инструменталист и смесваше рок, фолк, поп и пънк, но най - силен бе в поезията. За разлика от своя генуезки колега, Трофим не е провъзгласен за голям поет, може би защото е още жив, но в неговата родина това е поправимо - помним Цой и Круг.
Вече съм разказвал в „Морски вестник“ за посмъртното признаване на  Александър Башлачов и неговия „Грибоедовски валс“ (Морякът и валсът). Саша днес е легенда в руския рок и поезия, след като през 1988-а се самоуби. Тогава той бе на 27 години! Подобна е съдбата и на други руски гении като Есенин и Маяковски, но героят на това есе си е жив и здрав, и реших да запозная Читателя поне с любимата ми песен „Случайная связь“. Слушал съм я много пъти и спокойно можех да я „сваля“ по слух, но реших да потърся текста в официалните руски сайтове. Имаше я на стотина места и докато я четях, нещо ми направи впечатление - липсваше първият ред от песента. Затова го добавих собственоръчно, а после се замислих. Трофим е фин и деликатен поет, макар някои от текстовете му да са жестоки по съдържание. Не помня той да е ползвал цинизми или псувни в песните си, каквито изобилстват в родната чалга. После се сетих, че днес някъде е забранено да се говори за война и военни, и реших да не превеждам теста на български, а да го оставя в оригинал, защото е твърде вероятно да не го разбирам „правилно“. Ето го и официалният текст в цялата му поетична прелест:

СЛУЧАЙНАЯ СВЯЗЬ
Подполковник Матвей Сухостроченко
Прибыл поездом в город Москву
Получить повышенье досрочное
И в столице пожить наяву.
А Москва, словно девка беспутная,
Предложила свое сатисфэ,
Расстелив одеяло лоскутное
Кабаков, казино и кафе.

Подполковник вошёл в заведение
Под названьем „Последний приют“,
Где под вечер всегда с наслаждением
Подполковников любят и ждут.
Официантка с глазами и талией
Обдала ароматом „Шанель“,
А Матвей вспомнил жинку Наталию
И вонзил в себя первый коктейль.

Вдруг гитара взорвалась аккордами,
И на сцену с блестящим шестом
Вышла женщина с пышными формами
И порочно очерченным ртом.
И, скользя по шесту ягодицами,
Как по ветке лианы питон,
Вдруг сняла с себя лифчик батистовый
И швырнула ему на погон.

Подполковник бывал в ситуациях
И умел распорядиться собой,
Но сейчас находился в прострации,
Выбивая морзянку ногой.
А пред ним, максимально приближенно,
Так сказать, возле самых зрачков,
Колыхалися груди бесстыжие
С механизмом взведённых сосков.

Как потом говорили в милиции,
Подполковник творил чудеса:
Разорвал на себе амуницию
И метался в семейных трусах,
Официанток хватал за округлости,
Предлагая случайную связь,
Позволял себе всякие глупости,
Безмятежно шутя и резвясь.

А наутро, икая отчаянно,
Подполковник просил пистолет
И, страдая похмельным раскаяньем,
Поминутно ходил в туалет.
А за тёмным тюремным окошечком,
Чуть припудрив помятость лица,
Оживала Москва понемножечку,
Не заметив потери бойца.

Жестока песен, нали? А ето и пропуснатият първи ред, който добавям по слух, с риск да допусна правописни грешки:
„О неуставних отношениях среднего командного звена“...
Признавам, че много харесвам и песента „Сантехник“, чийто текст също не е особено ушеприятен ...
В края на краищата, в „Морски вестник“ се срещат автори и читатели от всякакви командни нива и те ще решат нарушава ли закона въпросното изречение. Що се отнася до мен, в превода  спокойно можех да заменя подполковника с моряк от търговския флот, без никакви ограничения за ранг, длъжност и ниво. Ние моряците в момента не провеждаме никаква стратегическа операция и това нямаше как да навреди на и без това скапания ни имидж.
От друга страна, не съм чул Трофим да се е изказвал за днешните събития. Пък и каквото е имал да казва, той го е направил с песните си. Има ги в Тубата!

Сл. ПЕШКОВ - моряк от средното командно ниво