НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОЧЕТЕНО В „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“: БОЙНИТЕ КОРАБИ НА БЪЛГАРИЯ С ИМЕТО „ХРАБРИ“
Преди 115 години: Първата серия торпедоносци - „Дръзки”, „Смели” и „Храбри”, влизат в строя на 23 август 1907 г.
Торпедоносецът „Храбри“
е първи с това име във военноморската ни история. През първите шест години служба във Флота той е командван от лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Рашко Серафимов - първият български морски офицер подводничар. В навечерието на Балканската война (от 27 април до 8 май 1912 г.) „Храбри“ и „Летящи“ ескортират учебния крайцер „Надежда“ по време на плаването му до Ялта, където председателят на Народното събрание д-р Стоян Данев се среща в Ливадийския дворец с руския император Николай ІІ.
В самото начало на Балканската война (започнала на 5 октомври 1912 г.) - на 6 октомври 1912 г., пред Варна се появява турска ескадра в състав от броненосците „Тургут Рейс” и „Хайредин Барбароса” и четири контраминоносеца. Срещу тях излизат торпедоносците „Храбри” (командир лейтенант Рашко Серафимов) и „Строги” (командир лейтенант Петър Стоянов). Броненосците обсипват малките български торпедоносци със снаряди. Контраминоносците опитват да обходят „Храбри” и „Строги”, като ги поставят под двоен огън. Морето около двата български кораба почва да ври и кипи от падналите снаряди. Лейтенант Серафимов дава сигнал за оттегляне, защото няма никакви шансове да се доближи до неприятеля за торпеден изстрел и не може да разчита на помощта на българската брегова батарея - турските кораби са извън нейния обхват. За тази неподражаема и решителна постъпка лейтенант Серафимов е предложен за награда. Варненският областен управител Ж. Жеков телеграфира до Министерския съвет: „Един от най-смелите миноносци е „Храбри“ с командир лейтенант Серафимов“.
На 8 октомври 1912 г. бронепалубните крайцери „Хамидие” и „Меджидие” обстрелват Каварна и местността Свети Константин край Варна. Срещу тях

Торпедоносецът „Храбри“ в района на Военноморска база Варна. Екипажът е гологлав, без барети, тъй като снимката е направена по време на сутрешна молитва. Вдясно се вижда част от учебния крайцер „Надежда“.
Противолодъчният (за борба с подводници) кораб (по-късно патрулна корвета) № 14 „Храбри“. Графика, публикувана в седмичния вестник на ВМС през 1987 г.
Вторият „Храбри“ в открито море.
През първите шест години служба във Флота торпедоносецът „Храбри“ е командван от лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Рашко Серафимов - първият български морски офицер подводничар.
излизат торпедоносците „Храбри” (командир лейтенант Рашко Серафимов) и „Летящи” (командир лейтенант Димитър Альов), но до бойно съприкосновение отново не се достига. Ситуацията се повтаря, но за двата български екипажа това е истинска школа за бойно майсторство и проява на жертвоготовност, достойна за подражание. За тези действия лейтенант Серафимов е удостоен с орден за заслуга. На 2 ноември 1912 г. командирът на „Храбри“ инспектира в открито море парахода „Espero“, намира го с редовни документи и товар, и му разрешава да продължи.
Още в навечерието на обявяването на войната срещу Румъния - на 26 август 1916 г., отрядът торпедоносци в състав „Смели“ с командир лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Димитър Фичев, „Шумни“ с командир лейтенант Александър Манолов и „Храбри“ с командир лейтенант Борис Стателов кръстосва през деня североизточно от н. Калиакра, търси противника в открито море.
С обявяването на войната срещу Румъния на 1 септември действията на флотските сили се развръщат с пълна сила. Водосамолет № 723 потвърждава наличието на две батареи край Балчик, придвижването на една батарея южно от Екрене. „Шумни“, „Смели“, „Храбри“ и „Строги“ разузнават през деня пред Балчик, Каварна и Батова. Плаването е „за разузнаване и да безпокои неприятелските части, които действаха край брега“. Началникът на отряда донася, че: слаби румънски части се намират пред Балчик, по които торпедоносците изстрелват 58 снаряда. На 5 септември 1916 г. отрядът торпедоносци (без „Дръзки“) плава до Балчик, Каварна и нос Калиакра в 0.00 часа полунощ. Стоварват първия български морски десант.
В края на Първата световна война торпедоносците са реквизирани заедно с другите български кораби от съглашенците. Само „Храбри“ избягва нерадостните години на реквизицията, тъй като по това време е на дългосрочен ремонт във Варненското езеро. По-късно „Дръзки”, „Смели”, „Храбри” и „Строги” получават тралове, които са свалени след края на операциите по почистване на крайбрежието от мини.
През Втората световна война „Храбри“ активно участва в конвоирането на транспортни кораби и при охраната на минните заградители. В края на войната пилотира търговски кораби при подхождането им към Варна и Бургас. На 25 ноември 1950 г. командващия ВМС издава заповед, съгласно която се извеждат от експлоатация два стражеви кораба - № 512 и № 513, тип „Дръзки“. Те трябва да бъдат използвани от тук нататък само като учебни кораби, „на вързала“, но и при поддържане „в добро състояние на корпуса, котлите, двигателите и спомагателните механизми“. Макар да са посочени само бордовите номера, очевидно става въпрос за „Храбри“ и „Смели“, защото „Строги“ по това време е още в основен ремонт, а „Дръзки“ е „парна централа“ за ескадрения миноносец.
На 14 юни 1951 г. е издадена секретна Заповед на командващия ВМС № І-В: 183, съгласно която на Сталинската (Варненската) организация на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) се предават кораба „Храбри“, една лодка десеторка и една лодка шестнадесеторка, както и 500 спасителни ризи. Впечатляващо по мащабите си дарение за бедна България, чието население по това време се изхранва на купонна система! Все пак, как ще функционира „Храбри“, макар и разоръжен, но кораб с парна силова уредба, за която е необходим професионален екипаж. Подобен лукс организацията ДОСО едва ли би могла да си позволи. И не си го позволява. Оказва се, че временно изпълняващият длъжността командващ ВМС капитан І ранг Николай Бояджиев се е възползвал от отсъствието на контраадмирал Бранимир Орманов и е издал тази заповед, подбуден от чисто патриотични мотиви. Малко по-късно заповедта е отменена, а „Храбри“ окончателно е изведен от строя, след почти четири десетилетия служба под български военноморски флаг.
Службата на торпедоносеца „Храбри“ става част от командирската биография на контраадмирал Иван Вариклечков и контраадмирал Асен Тошев, капитан І ранг Рашко Серафимов (и тримата по-късно командват Флота) и капитан І ранг Борис Стателов (командир на Дунавската флотилия и на Морската учебна част).
Патрулната корвета „Храбри“
е вторият ни боен кораб с това име. Със заповед на командващия ВМС № 0039 от 28 юни 1975 г. в състава на Първи отделен дивизион противолодъчни кораби - Варна, е приет кораб проект 204 (НАТО-клас „Поти”) с бордови № 33. Първият командир на кораба е капитан-лейтенант Асен Шаралиев. Със заповед на командващия ВМФ № 095 от 30 декември 1975 г. в изпълнение на Указ № 1694 от 2 ноември 1975 г. на противолодъчният (за борба с подводници) кораб (по-късно патрулна корвета) № 33 (по-късно № 14) е присвоено почетното име „Храбри“. През 1983 г. „Храбри“, тогава с командир старши лейтенант Йордан Халачев, е обявен за най-добър сред всички кораби за борба с подводници във ВМС.
Със заповед № 0071/23.05.1989 г. на министъра на отбраната „Храбри“ е изведен от състава на Първи дивизион и е прехвърлен в състава на Четвърти дивизион - Военноморска база Бургас, където получава бордови № 44. На 7 август 1989 г. „Храбри“, с нов екипаж, отплава към Бургас. Там службата му, свързана с евроатлантическата интеграция на страната ни, продължава до 2005 г.
След като на 22 октомври 2005 г. в състава на българските ВМС е приета фрегатата „Дръзки“ (НАТО проект Е-71) - трети с това име във военноморската ни история, а фрегатата „Смели“ (втори с това име във военноморската ни история) в наши дни е вече със сериозно изчерпан ресурс, на дневен ред излиза необходимостта за възстановянето на имената на първата тройка торпедоносци: „Смели“, „Храбри“ и „Дръзки“. Така военните моряци от Първи и Четвърти дивизион патрулни кораби ще продължават историческата традиция, поставена от първите бойни кораби в нашия Флот на Черно море.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите са от фонда на Военноморския музей
Статията е публикувана във в. „Българска армия“, бр. 24 (24 168), 17 юни 2022 г., с. 15