НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА УМЕНИЕТО ДА МЕЧТАЕШ И 75-ГОДИШНИНАТА ОТ
ПЛАВАНЕТО НА ТУР ХЕЙЕРДАЛ СЪС САЛА
„КОН ТИКИ“

Тази година световната морска общественост отбелязва юбилея от едно забележително събитие - 75 години от плаването на Тур Хейердал със сала „Кон Тики“. На 28 април 1947 г. заедно с още петима мъже Тур Хейердал отплава от пристанище Калао, Перу на борда на сал, построен по древна технология от балсово дърво. Целта на плаването е да докаже на консервативните научни кръгове, че е възможно Полинезийските острови да са били заселени от Южноамериканци, достигнали до тях по вода. На 7 август салът „Кон Тики” засяда сред рифовете пред брега на о-в Рароя. Така за 101 дни са преплавани 6980 км. от брега на Перу на запад през Тихия океан до Полинезия. Тур Хейердал написва книга за плаването със сала „Кон Тики”, която днес е преведена на над 70 езика. Тя има четири издания на български език. Филмът, заснет от екипажа по време на плаването, печели през 1951 г. награда „Оскар” за най-добър документален филм.
Книгата и филмът стават вдъхновение за ентусиасти и авантюристи от цял свят да последват примера на Тур Хейердал. До днес са организирани и извършени над 20 плавания със салове през океани, морета и реки. Така са поставени основите на експерименталния метод на изследване в морската археология. През 1972 г. Тур Хейердал посещава за три дни България. Неговата визита вдъхновява и някои българи да построят собствени салове, с които плават по река Дунав и Черно море.
От началото на годината се бях замислил как да бъде отбелязан по интересен начин този юбилей във Варна. Все още градът не е узрял (или пък отдавна вече е презрял и увехнал - кой знае?) за идеята да бъде построено нещо подобно на „Кон Тики“. Всички видяхме как подобен проект беше реализиран не във Варна, а в Белослав преди 3 години. Както са казали мъдрите хора - всяко пътуване започва от първата крачка. Ако по-голямата част от моето поколение е улегнало с годините и вече не мечтае за самоделки, на които да плава, (днес няма смисъл да строиш какво и да е, защото можеш да си купиш наготово всичко, стига да имаш пари) то може би децата все още не са загубили способността си да мечтаят, разсъждавах аз, разхождайки се след работа по вълнолома. Така реших да организирам занятие за деца, посветено на годишнината от плаването на Тур Хейердал.
Отстрани звучи елементарно, но всъщност се оказа доста сложно. Днешните деца знаят кой е Тор, синът на Один и бог на гърма, както и неговите подвизи, но изобщо не са чували за Тур Хейердал и нямат идея какво представлява „Кон Тики“. За целта намерих едно кратко анимационно филмче в интернет, което по достъпен и забавен за детска публика начин, разказва за Хейердал, за сала „Кон Тики“, за неговия екипаж и плаването. Преведох и озвучих филмчето на български език и това стана основата, върху която стъпи занятието. Колегите от Учебния музей към РИМ-Варна прегърнаха моята идея и обявихме по медиите два дена, в които деца ще строят собствени салове.
Първоначално бях намислил да изработят от хартия доста подробен модел на „Кон Тики“. Обаче, когато първия ден се изправих пред 15 деца на 6-7 годишна възраст осъзнах, че те няма да се справят с рязането, навиването, огъването и лепенето. Трябваше да импровизирам на момента. Децата приеха лекото забавяне и разиграване на различни варианти на конструкции от коркови тапи като част от занятието. Моят приятел Иво Танев от Яхт клуб „Кап. Георги Георгиев“ - Порт Варна, който присъстваше на първото занятие ми даде доста добра идея как да закрепим платното от хартия към мачтата от дървено шишче.
Корпусът на сала е сглобен от осем коркови тапи, наредени и залепени една до друга по дължина в две редици по четири. Върху тях има залепена палуба от дървени бъркалки, наредени една до друга. Напречно върху палубата са залепени няколко по-тесни бъркалки, които имитират свързващите дървени елементи. На единия от двата края на тази импровизирана платформа е закрепено дървено шишче за сатленка, което се разширява в единия си край и наподобява по форма весло. Докато децата се мъчеха с тази елементарна за мене, но трудна за тях задача, те се наклепаха с лепило. Обаче, когато видяха крайния резултат от тази непонятна в началото на занятието за тях дейност, очите им грейнаха.
Това беше достатъчна отплата за моите притеснения. Вторият ден на занятието вече бяхме подготвени как да подходим. За всяко дете бяха предварително подготвени всички необходими за сглобяване елементи. Отново малчуганите първо изгледаха анимационното филмче, след което се захванаха с лепилото. И пак докато сглобяваха не разбираха какво точно правят, но когато завършиха цялата конструкция лицата им грейнаха от щастие. Направи ми впечатление, че момиченцата бяха доста по-сръчни от момченцата и се справяха доста по-добре от тях.
Не съм запознат с учебните планове на децата в началните училища и не знам дали все още съществува предмет „трудово възпитание“. По мое време това бяха едни от любимите ми часове. Днес може би те са заменени от часове по компютърна грамотност. Смятам, че едно дете задължително трябва да опита различни видове дейности, за да разбере коя от тях му допада и родителите му да го стимулират да я практикува. Независимо за какво става въпрос - музика, спорт, изкуство, технически дейности. Важното е да им е интересно и да го правят с желание. Така се посява умението да мечтаеш. А човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И един ден ако редовно „поливаш“ дървото на своите мечти, то ражда плодове.
Теодор РОКОВ
Музей за нова история на Варна
Снимките са от личния архив на автора