НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЛУДИТЕ
Дели Андон бе палубен моряк от м/к „В. Друмев“, но капитанът на кораба бе доста по-луд и непредсказуем от него. Да, но капитанът бе наречен от моряците Корсара, а Андон, който бе пред пенсиониране, вероятно носеше „лудия“ си прякор още от детството, защото той бе най-кроткият сред екипажа. Държа да отбележа, че Корси се отнасяше с изключително уважение към възрастния човек, но не ми бе ясно дали заради „лудостта“ в името, или за това, че целият живот на „лудия“ Андон бе минал по гемиите и корабните трошки. 
Дели Данчо, машинист на п/х „Родопи“, обаче си беше баш луд! Той бе сравнително млад човек и екипажът се отнасяше към лудориите му с разбиране и усмивка. Половин година давах вахта с Йордан долу в машината и съм ставал свидетел, а понякога и неволен съучастник, в лудите му изпълнения.
Една история за „луди“ моряци ми е разказвал моят приятел Киро Виденов - усмихнат, благ и спокоен механик. През 1972-а той бил главен механик на м/к „Добри Войников“ и от Параходството изпращат да го смени Павел Павлов, по - известен (без никакви турцизми) като Лудия Павка. Цял ден сдават и приемат двамата, а надвечер, както е по устав, отиват да докладват на капитана, че смяната е извършена успешно. Капитан на „Добри Войника“ бил Веселин Георгиев, когото всички моряци наричат Фоса, а зад това име се крие безкраен извор на луди и абсурдни лафове и действия... Прочита капитан Фос приемопредавателния протокол, замисля се и пита Павката:
- Ти да не си оня Павлов, дето му викат Лудия?
Хъката - мъката, Павката си „признава“.
- Ей, акъл нямат тия в Параходството! Може ли на един кораб да изпратят едновременно двама луди и то - точно барото и шефа!
Сега се сещам за Ботев и „свестните у нас считат за луди“, защото плавах с тези хора и ги наблюдавах в продължение на много години. И ако при Фоса лудостта бе генетичен артистизъм, то Корси и Павката бяха отчаяни борци срещу корупцията още в онези далечни години! При това те назоваваха виновниците с високи постове открито и ясно, което тогава (та и до днес) си бе чиста лудост. Това, че Павката разбъркваше кафето си с пръст, а на Корси му трепереше брадата, когато се ядоса, бе борба срещу кражбата на чаени лъжички по корабите и безизходността от ежедневните „малки“ неправди, а не лудост. Тези двамата даряваха щедро и талант, и средства, за добруването на фирмата и общността и със сигурност така трябва да бъдат запомнени, а аз, като си спомням „лудите“ им борби, ще ги нарека първопроходци в една дълга и все още бузуспешна война, с най-страшните язви на обществото ни. Малка утеха за мен е споменът, че моряците ги обичаха.
Читателят трябва да знае, че при моряците „нема лабаво“! Ако един от тях е мошеник, крадец, лъжец или луд, те ще го усетят, защото на кораба няма къде да се скриеш и ще прикачат към името му я Ментата, я Гадния, я нещо, което не е за печат...
Вгледайте се как пишат моряците в „Морски вестник“. Те изповядат неща, за които тарикатите ще си затраят, а играчите - ще осребрят.
С риск да ти досадя, Читателю, ще ти разкажа пак за моето ранно детство и участието ми в лудата театрална трупа на Борко Циганчето. През 1952-а, точно за Коледа, ние се принудихме да изиграем сладникавата пиеска „Златка златното момиче“, чийто режисьор бе въпросният Борко, но ролята му на немощен старец беше направо поддържаща, а аз, в ролята на Златко, имах само една реплика. Затова, веднага след представлението, Борко радваше публиката на северозапада с гръмовен революционен рецитал, режисиран по негов вкус. Аз дерях гърло със „Завод“ на Вапцаров, а той направо омагьосваше присъстващите с „Лудия“ на Петьофи. Вече съм писал как Борко се мяташе като заклан петел по сцената, но аз, стоейки зад кулисите, се възторгвах и от невероятния текст на стихотворението в превод на народния поет Иван Вазов и абсолютното припокриване на лирически герой и рецитатор.
И тогава, там зад сцената, като слушах пресипналия глас на Циганчето, си мислех, че и Вазов трябва да е бил бая луд, за да направи този безумен превод... Спокойно можех да заплача, но и да се напикая от смях, докато го слушам. В Унгария има и днес издигнати паметници на 15 преводачи, сътворили гениални преводи на Петьофи и направили достояние на своите народи поезията на великия унгарец. Един от първите паметници, открити в този парк е на Иван Вазов!
Ще добавя, че художник на декорите на селската вечеринка, по традиция бе моят татко, но хората от нашия край не си падаха по изобразително, а по рецитаторско изкуство. При това в декорите нямаше никаква лудост, а скучен академичен стил. Такива бяха времената, но и днес не е по-различно, само дето рецитирането е заменено с шумни политически речи, защото там е фрашкано с луди.
Ето и само първия куплет от гениалния превод на Вазов:
Тсс... Мирно!... Тихо!...
Махнете се!
Аз бързам... твърде съм занят:
от ярки слънчеви лъчи
аз бич ще оплета ­
да бия тоя свят
и на плачът му с смях ще отговоря,
и той на мене смейше се така...
Ха-ха-ха-ха!
Лудостта в световната живопис е много често явление: от образите в картините, та до самите художници. Художникът на БМФ и мой приятел Тодор Петров - Тото, официално го бяхме признали за несъмнено луд моряк, но така моряците изразяваха своето възхищение към таланта и идеите му. Една от любимите картини на Тото бе „Лудата Грета“ на Питър Брьогел. По мнението на Тото картината е велика, защото в нея се чувства подражание към друг негов, не по-малко луд, любимец - Йеронимус Бош. Тодор Петров направи графична изложба чак в Япония, където се сприятели с великия (и също луд) Пол Вундерлих... Лудост бе и начинът, по който Тото си отиде от този свят, а до края на живота си този човек мечтаеше да създаде общодостъпна народна Академия за талантливи деца.
Признавам, че наредени до изброените от мен художници, Фоса, Дели Данчо, Митьо Шишето и Пиян Пандо, щяха да изглеждат като корабни помполити и то не защото художниците, барабар с Тото, бяха палили своите ателиета и картини, а заради тяхното творчество!
Помните ли АйеСПиеС кода от 2004-а? По света моряците го наричаха Интърнешънъл Стюпид Параноя Систъм. Лудост някаква, но минаха години, появи се пандемията, войната и накрая полудяхме ние, които се надсмивахме над човешките страхове! Плавах на италиански кораби тогава и интернационалните шеги и подигравки край нямаха, но нито един жабар не си позволи да се скатава или бъзика с кода! На италианския кораб „Мед Леричи“ си имахме и еСеС офицер с едно „О“ накрая! Ще рече Шип Секюрити Офицер. Нашият еСеС Оу офицер е вторият помощник капитан Оги. Може да е луд Оги, но като стане реч за шип секюрити - огин става! Три дена вилня и бесня па палубите, докато не въведе ISPS кода „леге артис“ и чак вечерта на третия ден се укроти, когато седнахме на кърмата, забранихме си да мислим за патрули, белезници и металдетектори, и си наляхме бакарди с кола и много лед. А над главите ни светеше Южният кръст! Малко луднахме покрай тоя код, но след седмица сме в Бразилия и там ще РАЗМАГНИТИМ!
Може да са луди моряците, но законите спазват. Дура лекс, сед лекс, в превод на български означава „строг закон, но закон“. Малко мъгляво звучи за замаяните моряшки глави, затова предпочитам руския превод: Закон дурак, но без закона никак!
Добре, че се сетих: гледам, че украинците забраняват великите рускоезични писатели. Новата лудост е добре забравено старо безумие!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Капитан Веселин Георгиев - Фоса, в по-късния период от своята кариера, заедно със своя екипаж, който се е отличил в надпреварата с други екипажа. Фоса е първият в ляво, прав, с костюм и вратовръзка - нещо необичайно за неговия натюрел.
еСеСОу Оги размагнитва в Копакабана.
Оги, най-вдясно, и екипажът празнуват победата над кода.
Капитан далечно плаване Атанас Петков - Корсара
М/к „Добри Войников“, 1969 г.
Художникът на БМФ и мой приятел Тодор Петров - Тото, 1988 г.
1983 г. Графика на Тото, подарена ми лично от него.
Тодор Петров направи графична изложба чак в Япония… Афишът на изложбата.
Шандор Петьофи.
Пол Вундерлих - духовен брат на Тото.