НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОСЛЕДНО ЗА ПОМПОЛИТИТЕ
Ноември 1989 г. Страната се тресеше от протести. Комунистическата власт тръпнеше от очерталата се политическа ситуация, в която те явно бяха загубили  предимство. На власт идваше демокрацията с всичките си предимства и недостатъци.
Досега в Параходство „Български морски флот“ имаше ясно оформена отделна политическа власт със своите  различни отдели: Партиен отдел, комсомолски отдел, отдел за работа с моряците. Структурата им, както и в цялото Параходство, беше изцяло военизирана. Властта на политическия отдел се простираше през директор БМФ и директор „Воден транспорт“ чак до Централния комитет на партията. Никога не се забравяше, че Параходството беше златната кокошка на властта, която снасяше не „златни яйца“, а истинска валута. Чрез Параходството се заобикаляха много забрани на капиталистическа Европа, САЩ, включително и прочутите правила КОКОМ. В отделите на Параходството и на всички кораби техният представител - първият помощник-капитан, наречен още помполит, колеше и бесеше в прекия смисъл на думите. Най-лесният начин да останеш без виза, само с Черноморска, дори и да бъдеш уволнен от БМФ, беше да се скараш с помполита. Малко бяха българските капитани, които се опълчваха срещу партийния секретар на кораба.
Но сега условията бяха се изменили. За един месец ясната, привилегирована, издигната в култ класа на партийните секретари, изпадна в понижение, унижение и падение от втората длъжност и престижност на кораба до непрестижната длъжност „чистач на картофи  в кухнята“ и то само до завръщането на кораба в България. Тази длъжност в йерахията на Параходството, както и в историята на България, беше окончателно задраскана и изтрита.
На малкия товарен кораб „Троян“, който от пролетта на 1989 г. беше на ремонт, изгонването на помполита мина леко и безшумно. В края на септември щатният партиен секретар се завъртя на борда на кораба, за да ни уведоми, че към началото на ноември се завръща на кораба и определи следващия рейс да бъде в Близкия изток - Александрия, Бейрут, сирийските пристанища, Кипър. Резонно определянето на пристанищата за товарене в следващия рейс се извършваше в отдел „Линейно плаване“ от брокерите - технолози, които бяха и истински професионалисти в тази си дейност. Близко до тях и в тясно взаимодействие, капитаните на корабите им подпомагаха и заедно работеха по тази дейност. Мнението на помполита, противно на капитанското, беше нереално и малко грандоманско изхвърляне, защото товарите за пристанищата по Западното Средиземноморие и италианските пристанища бяха фрахтовани, имаше и фрахтован товар за на връщане.
Но в интерес на истината до 10 ноември помполитът на кораба не се вясна на борда. След преврата неговата длъжност бе зачеркната в екипажния списък на кораба.
Натоварихме кораба с 2200 разно в Пристанище Бургас. Капитан Насалевски и екипажът се подготвяше за следващия рейс-бункер за рейса, храна, провизии. На борда помполит вече нямаше. Е, нямаше кой да донесе новите игрални филми, носени в тежки метални кутии от Параходството. Старите кутии с филмите и кино-машината „Славянка“ събираха прах

Моторният кораб „Троян“, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ (1953 - 2020 г.).
на борда. Книгите от корабната библиотека отдавна не бяха сменяни и почти никой вече не се интересуваше от тях. В моряшките кабини личните видеомагнетофони и телевизори бяха доста. Като старши-помощник капитан проверих отново укрепването на товара, товарните планове и документи. След подписването им от бреговата администрация ги занесох на капитана за подпис.
Рано следобед излязохме от Бургаски залив и се насочихме към Босфора. Към 6 вечерта на хоризонта се показа кораб. Свързах се по УКВ-то с колегата. Беше кораб „Русе“, плаващ по линията Западна Европа - България и се завръщаше в България след двумесечен рейс. Екипажът се вълнуваше от ставащото в България. На борда първият-помощник капитан беше все още с власт. Знаех, че по това време на денонощието, на 2-3 часа път преди пристигане в България, голяма част от свободните от вахта екипаж са на мостика. Помполитът им изглеждаше все още ги държеше в страх от наказания по партийна линия. Започнах един безкраен, почти клюкарски разговор с колегата, въпреки, че  релациите на нашите кораби не си съвпадаха никога и не ни бяха конкуренти.
След около 20 минути разговори, колегата с малко заекване запита:
- Ние … нашия помполит, а какво става с тях?
Изглежда спомената личност не беше вече на мостика. Навярно е слязла към кабината и колегата се престраши:
Аз започнах тържествено и с патос:
- Колега! Първият помощник-капитан е на борда ви, нали?
След положителния от колегата отговор му казах:
- Сега слез долу и го гледайте добре! Гледайте го добре, чувайте си го като писано яйце до пристигането ви България!
- Защо, колега? Какво е положението? - ми върна още веднъж въпросът колегата старши пом. капитан на м/к „Русе“.
- Слезте долу и го гледайте, защото повече такова чудо - „първи помощник капитан по политическата част“ никога няма да можете да видите. Гюллето на кораба, първият пасажер в товарния флот, излишният баласт остана в историята.
Последва кратко замълчаване, преглъщане на неочакваната радост за казаните за пръв път на глас отдавна известни и кървящи истини.
И след това чух по включеното все още УКВ - взрив от радост и смях, бързо говорене и размяна на неразбиращи се възклицания, обобщения и  приказки.
Колегата беше оставил кнопката на телефонната слушалка натисната и аз останах свидетел на неистовата корабна радост на моряците.
Последва едно „Благодаря колега!“
За съжаление при нас тази радост беше притъпена от изминалото време, престоят на ремонт в България и съучастието ни в живота на страната. Екипажът на м/к „Русе“ може би е очаквал, чул е за случващото в страната, но все пак са били на път и в чуждите пристанища.
Ето така новината за численото намаляване на екипажа достигна и така бе приета от един от 120-те корабни екипажи на Параходство БМФ.

Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ