НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ШПИОНИТЕ
Нали не очакваш, Читателю, четиво в духа на Том Кланси и Джон льо Каре. Пък и къде се е чуло и видяло моряк - шпионин. То си е като евреин - миньор, макар че някои автори в „Морски вестник“ си спомниха как са превозвали шпиони за внедряване в други държави, а по мое време един баш разузнавач в радио „Свободна Европа“, го изкараха бивш моряк. Когато въпросният разузнавач бе обявен за герой и написаха книга за него, моят приятел Любо Златев - радист, се похвали на стария „Вола“, че с въпросния, май Христан се казваше, били комшии, ама не били авери, защото гаджето на този Христан била бивша изгора на наш Любо и след като се загаджила с бъдещия герой, я назначили продавачка в Кореком, та бързо забравила радиста. Така и не стана много ясна връзката Любо - Христан, но знаете как е в шпионските истории, а за любовните - да не говорим. Мен амурната история не ме впечатли особено, но се зачудих кого и защо е трябвало да шпионира любовият съсед в любимото ми радио от детството. Та там нямаше нищо скрито и тайно! Легендирането му като моряк беше по-разбираемо: на Запад бягаха само моряци и врагове на народа, пък и пампорджиите нямаха добър имидж там. От друга страна, бидейки радист, Любо Златев редовно слушаше Свободна Европа и като повечето от нас, бе на страната на Димитър Мацанкиев, Велко Верин и най - обичаната - Джилда Карол, а не на Христан. Пък и той бе гепил гаджето му!
После убиха Георги Марков, дойде демокрацията и за Христан (какво шпионско име, Господи) спря да се говори. „Забравен“ е и в Гугъл. Все едно го не е имало. Аз и за Любо не зная дали е жив. Преди десетина години отидох да го видя в дома му, но още тогава веселият и сръчен мой приятел, вече бе почти неподвижен, докато аз все още шавах. Затова сегиш тогиш го споменавам с уважение в „Морски вестник“.
Велик моряк беше моят приятел Любо Златев, но шпионската му връзка е случайна и невинна, и трудно може да се мери с подвига на разузнавача Христан...
През 1975 г. от една статия в „Плейбой“ (!) узнах за великия шпионин Филип Ейджи. То и цялото ни моряшко разузнаване е като това списание, но аз си купих покрай „плейбоя“ и „Inside the Company: CIA Diary“, актуалната книга на Ейджи и при завръщането във Варна, я подарих на едно ченге от нашия випуск. Той, като истински разузнавач, само дискретно се усмихна при получаването на подаръка, а аз му цитирах някои страници за нивото на конспирация в нашия любим трети свят. По онова време комунистическите движения във Франция, Гърция, Италия и лейбъристите в Англия, си бяха голяма сила и някой бе решил, че след Тито, вече е наш ред да „оглавим националноосвободителните движения в третия свят“. И до днес никой не призна моя принос за победата на комунистическата идея завинаги и в цял свят.
А на Митьо Шишето и орден дори му дадоха, но той случи на Карибската криза, когато бяхме само на крачка от онази победа „в световен мащаб“. Пък и може ли да се сравнява пренасянето на западни шпионски мемоари със спасяването на съветска атомна подводница! Макар и със закъснение, и тихо, но дълго поливахме шпионските успехи на Шишето. Конспирацията го изискваше, но за разлика от оня Гарабед, от шпионския виц, радистът - герой не ни снесе никаква информация и се държа много скромно. Доста по - късно узнахме, че покрай Митьо се е изявил и целият екипаж на „Авиор“, но ако сме честни, трябва си дупе, да приютиш по кабините повече от 40 облъчени с ядрено гориво съветски подводничари! При това моряците са го направили без никакви съмнения, увъртания и страхове! С някои от тези спасители бях авер, те живяха дълго и щастливо, докато щъкахме пред БеМеФето, но аз зная само малките им имена или прякорите им и ако сега ги почна: Светльо, Гочето, Веждан, Шишето, то те ще замязат на конспиративни имена от шпионска история. Нещо като дълбоко законспирираният арменец, когото целият вход нарича Гарабед Шпионина.
Само капитанът на кораба, комуто изрично забраниха да се закача с Шишето, каза, че много сме я закъсали, щом вече и нашият радист е разузнавач.
Когато с „Мед Леричи“ през 2004-а цяла седмица товарихме тимбърс (огромни дънери) от неизвестни дървета в Лебуан, не обърнах никакво внимание на острова. Години по - късно прочетох шпионски роман, в който активно участие имаха и търговски кораби, а на остров Лебуан кипеше активен шпионаж. Рекох си, дойде и нашия ред, но в книгата се споменаваха само капитаните на корабите, а екипажът служеше за безмозъчен пълнеж. Двама от „пълнежа“ дори бяха заклани в Порт о Пренс (цял месец съм стоял там), за да може на тяхно място да бъдат внедрени истински шпиони. После в същия роман „се намеси“ и Сурабая, където изкарах цяла седмица с „Мед Леричи“, но нито индонезийското пристанище, нито островът, ми направиха шпионско впечатление, докато бях там. Както казва онзи английски слуга: „Моряци, сър!“
С м/к „Батак“ без малко да се отъркаме в един от най-шумните шпионски скандали през миналия век. През есента на 1982-ра, точно след заставането ни на кея в Равена, италианците задържаха българина Сергей Антонов с обвинението, че е крупен международен шпионин и активен участник в атентата срещу папата. По цял ден телевизиите само за това говореха, но екипажът нищо не разбра (моряци, сър) и продължаваше да изпълнява задълженията си, радвайки се на отсъствието на товаро-разтоварни дейности. Капитан на кораба бе прекрасният мой градски и приятел Иван Цвейн. Поканих го да се разходим до града, там случихме на филмова премиера - „Стената“ на Пинк Флойд (поздрави за Кеньо!), изръсихме се по пет долара и го гледахме, а на връщане към кораба, разказах на капитана какво съм видял по телевизора. Винаги съм харесвал Цвейн, и на импровизираното съвещание на корабното ръководство, взехме най-доброто решение.
-Два пъти идва оня тарикат агента и нищо не ми каза! Защо нашият екипаж трябва да се забърква в подобна дандания, щом италианецът си мълчи - обобщи накрая Цвейн и по време на престоя не съобщихме нищо на моряците.
Десетина години се влачи папският атентат по съдилища, затвори, телевизии и цели книги. И нищо! Понякога не само моряците, но дори и корабните ръководства, са били по-умни от официалните власти!
Един съветски корабен агент ме бе помолил за помощ. Направи го от зор! Някакъв арабски капитан му подарил личното си дипломатическо куфарче - безценна вещ за братския Съветски съюз. Да, но арабинът отплавал, а „дипломатът“ се оказал заключен с трицифрена секретна ключалка. Руснакът не бе глупак и бе пробвал доста комбинации с три цифри, но без успех. Помолен бях за помощ, защото у нас тези куфарчета бяха леснодостъпни и широко разпространени. Замислих се. Съветският корабен агент бе млад, късо подстриган, с тъмен костюм и на челото му сякаш бе изписано „спецслужби“. Затова в България се обърнах към оня съвипускник, специалистът по шпионажа. Беше ми задължен за ЦеРеУ и Ейджи! Той ме попита от каква националност е бил капитана и след моя отговор, препоръча „колегата“ му да набере „едно, две, три“. При завръщането ми в СССР, куфарчето бе отворено моментално! Шпионският мозък е прост, но ефективен!
Подозрения за шпионаж съм имал към един капитан. Плавахме на израелски кораб, капитанът изпитваше подозрително влечение към отлежалия скоч и си купуваше редовно „Чивас Регал“, любима напитка на истинските шпиони. Впоследствие той се скара с евреите, наричаше ги с обидни антисемитски имена и мина на бира, което срути до основи шпионския му имидж в очите ми. Всъщност, заподозрях го, защото той не крадеше!
Много шпионаж имаше в моята младост: Иван-Асен Георгиев, Иван Винаров, Гари Пауърс с неговия шпионски самолет Ю-2 - нищо общо с Боно и ирландските левичари. Ами прекрасният филм „Трите дни на кондора“, където цяла група шпиони по цял ден четеше книги, докато един ден ги избиха всичките, с изключение на Робърт Редфорд, който бе излязъл да купи кафе. Пошегувах се с приятеля ми д-р Кръстев, че и четенето вече не е безопасно, но той ми каза, че ако чета Фредерик Форсайт - няма страшно. Помниш ли, Читателю, великия филм „Денят на Чакала“? По негова книга е! Къки дори ми каза, че ако изчета всичко от този автор, вече съм половин шпионин. Отдавна съм го изчел, но се съмнявам, че ще ме вземат...
Аз обаче, не преставам да мечтая, как някой ден, като в холивудски филм, ще премахна лошите, ще спася света и във финалната сцена, ще си легна с хубавицата. За съжаление днес във тези сцени с аверите ми все плачем над нечий гроб и той не е на някого от лошите...

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Случаят „Авиор“ - несправедливо подминавано събитие от морската ни история.
В Ленинградското висше инженерно морско училище „Адмирал С. О. Макаров“ се гордеят със своя възпитаник капитан далечно плаване Рем Германович Смирнов. Но са пропуснали да напишат на паметната плоча, че „Авиор“ е български кораб.
К.д.п. Георги Петров - тогава старши помощник-капитан на „Авиор“, снимката е направена през 2014 г.
Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Часовникът, който капитан Георги Петров, получава за участието си в операцията по спасяването на екипажа на К-8 като старши помощник-капитан на „Авиор“.
Великият филм „Стената“.
Моряшкият ми принос в шпионажа - контрабандното пренасяне на тази книга.
От Лебуан помня само пънове ...