НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И НОНФИКШЪНЪТ
Добре е дето Наско ме открехна, че пиша есета, та дори бях успял да се похваля тук там, когато обърках един мейл и вместо на „Морски вестник“, го изпратих на сина ми, чийто електронен адрес също започва с еМ и компютърът услужливо ми предлага и него всеки път, когато пращам текстове и снимки на „Морски вестник“. Не мишката, а ръката ми е треперила и курсорът е избрал сина ми, та месец по-късно момчето ненадейно подхвърли по време на конвенционален телефонен разговор:
- Добре е, че пишеш нонфикшън, татко! - Тези думи на младия човек направо ме ошашавиха, но успях да попитам какво е това и така разбрах, че според него всъщност литературният ми стил е нонфикшън, а не есе. Да знае и Наско, де! Никога не съм споделял с момчето литературните си опити, защото с него заедно сме чели велики автори и би било смешно да се пъча с есетата. Очаквам в бъдеще някой да квалифицира писаниците ми като „класики“. Майтапя се, естествено!
Статистиката показва, че електронните книги са не повече от десет процента от книжния пазар. Сигурно съществуват и богати четящи хора, но за мен електронните книги са почти сто процента от библиотеката ми.
Моето момче (петдесетгодишно!) ми каза, че стилът ми наподобява някои модни автори в новия жанр, даде ми практични издателски съвети и обеща да ми спретне прилична заглавна страница, защото тази литература се издавала най - често в електронен формат. Прочетох де що имаше безплатни произведения на Джулиан Барнс, Пол Остър, Марк Менсън, Пати Смит, а за „Времеубежище“ на Георги Господинов си платих. Оказа се, че днес четенето отново е на мода, синът ми дори го нарече „новия Ролекс“. После си спомних, че „момчето“ от най-ранно детство бе изкупило всички книги на варненската „Галактика“, та аз и досега му ги пазя в гаража, докато накупуваното от мен изхвърлих, защото хартията гние, пък и няма как да те уважават децата ти, ако не се съобразяваш с техните предпочитания. По тази причина се запознах с киберпънка, Глуховски и други литературни изгъзици, но да пиша новаторски, без да го съзнавам, не ми се бе случвало.
Помня с какво любопитство и изумление четях в ония далечни години романите на Стивън Кинг и Робърт Лъдлъм, ама отде да зная, че това е било началото на нонфикшъна. Наистина фръцкаво звучи!
Когато бях малък, в нашия северозападен край, имаше много популярна песен, чието име никога не съм знаел, но вдъхновено и направо крещейки, съм я пял в тъмните нощи, запленен от гордия диаболичен текст. Не знам защо, но годишнините от Септемврийското въстание винаги отбелязвахме „когато на Дунав се мръкне“, както се пееше в песента, а следващата картина от нея направо си е предвестник на кинокласиката „Нощта на живите мъртви“:
Отново вървят септемврийци…
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: „Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!“
Филмът за „живите мъртви“ от 1990-а, благодарение на видеокасетите се превърна в абсолютен корабен хит на м/к „Ловеч“. Сред киноманиаците дори се обособи отделна хорър секция, начело с помощник готвача Даниел и третия механик Апо.
Не ми се вярва Христо Кърпачев да е знаел какво е зомби, но стихотворението му е абсолютен хорър. Ужасни са и повечето събития, свързани с това въстание, но в нашия край хорърът винаги е бил ежедневие ...
Приятелят ми Продан Георгиев в края на живота си пишеше фентъзи. Той дори ми даде да прочета откъс от бъдещата му книга, но това бе, някак си, градска фантастика, рибарска и моряшка, и най-вече - варненска. Аз я мислех и за измислена, но после се оказа, че прототип на малката героиня от книгата е внучката на Продан, та може и той да се е пробвал в нонфикшъна ... В Мала Кутловица самият живот бе фентъзи и нищо не трябваше да се измисля. Един мой редовен читател, дългогодишен моряк и кореняк варненец, често се обажда и пита кога пак ще пиша за Мала Кутловица, а мене все към корабите ме тегли ...
Нима Н. В. Гогол е измислял, когато и писал за „вечерите край Диканка“? Да, бе!
Ще си позволя един малко по-дълъг цитат от този гений, защото той го заслужава: „Ние, любезни мои читатели, казано без докачение - ние в село отдавна имаме тоя обичай: щом привърши полската работа, селянинът се качва да си почива цяла зима на печката и когато ние, пчеларите, прибираме пчелите в тъмната изба, когато няма да видите вече нито жерави в небето, нито круши по дървото, тогава, щом се мръкне, някъде накрай улицата сигурно вече блещука светлинка, чуват се отдалеч смях и песни, дрънка някоя балалайка, а понякога и цигулка, глъчка, шум… Това са нашите вечерници! Те, с ваше позволение, приличат на балове; само че не съвсем. Ако ходите на бал, то е, за да повъртите нозете си и да се попрозявате скришом; а у нас в една къща ще се съберат цяла тълпа девойки съвсем не за бал, с вретено, с чепкала; и отначало сякаш се залавят за работа; вретената бръмчат, леят се песни и никоя не вдига очи встрани; но щом в стаята нахълтат момците с цигуларя - вдига се вик, почват се лудории, танци и такива неща, че не могат да се разкажат.
Но най-хубавото е, когато всички се съберат в гъста купчинка и почнат да си задават гатанки или просто да бъбрят! 

Опит за нонфикшън във фотографията. Снимката е от архива на нашия предшественик списание „Морски свят“ (1986 - 1992 г.).
1935-а. Моят татко и Тачо Даскало с дечица от Кутловица и култови калпаци.
1972-а. Племенникът ми Чачо свири хоро. И все оная капа!
Култовата книга.
Филип К. Дик през шейсетте.
1990-а. Сред киноманиаците на м/к „Ловеч“ се обособява отделна хорър секция.
Боже мой! Какво ли не разправят! Какви ли не стари истории не изравят. С какви ли не страхотии не те плашат!“
Ако не знаех, че Гогол го е писал, щях да се закълна, че някой мой селски го е сторил! А защо не - Филип К. Дик, любимец на сина ми и автор на „Мечтаят ли андроидите за електрически овце”. Той е познат на младите хора от култовите филми: „Блейд Рънър“, „Зов за завръщане“, „Писъци“, „Специален доклад“, „Пейчек“, „Некст“ и „Човекът във Високия замък“. Всички книги на писателя са в гаража, а Гогол е винаги до бюрото ми.
Имаше един незабравим празник в Мала Кутловица, дето сякаш край Диканка или в киберпънковия Лос Анжелис, е измислен. Децата отрано нахлупваха зеленодънести калпаци, които малко им хлопаха и пазеха ръбовете от миналогодишното сгъване. Строяваха се дечицата пред Училището и пееха „Когато над Дунав се мръкне“, „Шумете дебри и балкани“ и „Партизан за бой се стяга“, а съпроводът - акордеонче или свирчица някаква, и даскалът, и той пее с всичка сила.
Днес вече не зная случвало ли се е наистина това. Добре, че са снимките!
Хубаво е да знаят тези дето ме четат, че така те стават фенове на нонфикшъна. Доста фешън звучи, нали?
Ами ако внукът ми квалифицира писанията ми като старчески брътвежи? Тогава читателите ми ще са просто набори, а не фенове на модни литературни течения!
Аз дори започнах да чета Сири Хауствед, за да се докарам на сина ми при следващата ни среща, но подозирам, че тогава той ще бъде на друга литературна вълна, за която аз още не зная. Такъв е животът, Читателю. Чист нонфикшън!
Прав се оказах, Читателю, за Сири Хауствед! След неотдавнашната среща със сина ми, вече чета Лиза Крон!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Бел. ред. В помощ на читателя издирихме публикацията „Периодизация и типология на технологиите по творческо писане“ от Далия Джасир Ал-Халил:
Нехудожествени текстове (нонфикшън) (НЕХТ) - създаваният текстови
продукт се отнася основно до един от следните жанрове/мултижанрове: за практични
цели/практично писане - основно това са текстове за даване на инструкции - рецепти;
технически ръководства; правила и др.; за убеждаване, аргументиране и съветване -
например: рекламни плакати; телевизионни реклами; туристическа брошура и др.; за
обяснение - проследяване на причинно-следствени връзки, например при решаването
на проблем от ежедневието или в рамките на някой учебен предмет (Защо растението е
повехнало?) и др. и за информиране и описание - енциклопедични статии; разкази по
преживяване; биографии/автобиографии и др.;
http://uni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/2017-2018