НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар

ОЩЕ ЗА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО МОРСКО МИННО ЗАГРАЖДЕНИЕ (1912 Г.)
За използването на парните катери „Амалия“ и „Войвода“ в началото на Балканската война (1912 - 1913 г.) като катамаран - минен заградител, има публикация, в която съавтор съм и аз. Когато през 2006 г. съвместно с д-р М. Кръстева подготвяхме официалното издание „Военноморските сили на България 1879 - 2006 г.“ (с. 6, 9) това твърдение вече се бе превърнало в азбучна истина. Това, което редактирахме, бе в промяната: вместо „минен плот“ ние приехме „катамаран - минен заградител“. Подобно определение приема Ил. Тодоров (Българските кораби, С., изд. Техника, 1981, с. 58), като използва израза „своеобразен катамаран“. Това определение е по-правилното, защото под „плот“ част от моряшкото съсловие разбира и „сал“. Преди нашето издание това твърдение бе публикувано в:
Павлов, Вл. Развитие на българския Военноморски флот 1897 - 1913 г., С., ДВИ, 1970:
„На 4 октомври (1912 г. - бел. Ат. П.) лейтенант Винаров, мичман І ранг К. Минков и тяхната команда изживели драматични моменти с плота „Амалия“ - „Войвода“. Още щом излезли от залива и вълна пречупила носовата напречна греда; последвало счупване и на кърмовия траверс. По този начин двата катера (подч. от мен - Ат. П.) се отделили един от друг, люшкани от силните вълни. Те били спасени с помощта на един буксирен кораб“ (с. 149).
История на българския Военноморски флот, ВИ, С., 1989: „На 4 октомври (1912 г. - бел. Ат. П.) екипажът на плота „Амалия“ - „Войвода“ изживява драматични моменти. Под напора на големите вълни се счупват напречните свързващи греди и двата катера (подч. от мен - Ат. П.) се разделят“ (с. 40). Автор на тази глава от книгата е Вл. Павлов. Иначе педантичен във всяко едно отношение, и в двата текста той не посочва източника на тази информация.
Чонев, Ч. Военноморският флот на България / The Bulgarian Navy, С., изд. Пропелер, 2005: „Първоначално „Амалия“ е яхта на княза за плаване от Варна до двореца му в Евксиноград и по близкото крайбрежие, но до 1910 г.
Мина „Соте - Арле“, която се вижда на документалните снимки, като експонат във външната експозиция на Военноморския музей. Снимка автора.
служи и като транспортен и пилотски съд на военния флот, след това се използва за мауна, а през Балканската война е минен плот“ (с. 29).
„Минната част с помощта на минен заградител „Камчия“ и два минни плота (например „Амалия“ - „Войвода“) поставя във Варненския залив на 7-8 км от пристанището 214 мини“… (с. 61).
Може би първият, който не възприема лансираната от Вл. Павлов версия за пречупените греди и разделянето на двата корпуса (на „Войвода“ и на „Амалия“), е Ил. Тодоров. Той правилно посочва, че всъщност „Амалия“ вече е излязъл от експлоатация и описва обстановката по време на първото минно заграждение така: „Операцията била проведена въпреки съпроводилите я трудности: появила се буря, повредил се двигателят на „Войвода“ и възникнала опасност заградителят да бъде отнесен върху поставените от него мини. Аварията обаче била бързо отстранена и заградителят успешно се прибрал във Варненското пристанище“ (Българските кораби …, с. 58).
Важно е и допълнението, което прави Ил. Тодоров: „… всяко излизане за провеждане на подобни операции било съпроводено с голям риск. Така например при едно от минопоставянията разразилата се буря отнесла заградителя чак до устието на р. Камчия“ (пак там, с. 59). Вероятно Ил. Тодоров е открил източници на информация за това, че „Амалия“ - „Войвода“ е използван не веднъж, а многократно в минозаградната дейност. В излязлата през 2002 г. следваща книга на същия автор, цитираният по-горе текст е повторен изцяло.
В своето изследване „Парният катер „Амалия“ (1891 г.). Първият самоходен плавателен съд, построен в България“ („Омаяни от кораби мъже“, том 1, Варна, ИК „Морски свят“, 2006, с. 319 - 339) инж. Ив. Алексиев доказва, „… че през 1911 г. парният катер „Амалия“ престава да съществува физически“ (с. 328). С други думи, изразът „двата катера“ („Амалия“ и „Войвода“), използван от Вл. Павлов относно катамарана - минен заградител, е некоректен.
Ив. Алексиев цитира публикацията на Куюджуклиев „Първото минно заграждане“ (Морски преглед, бр. 136, 1 май 1940, с. 7), в която не случайно е използван изразът „шлепът „Амалия“. В тази публикация има и други важни подробности:
Първо: „… моряците от Минната част, след усилена и непрекъсната работа, стъкмили малкия парен катер „Воевода“ и шлепът „Амалия“ като минни заградители, с които било поставено първото (подч. от мен - Ат. П.) минно заграждане в съществуването на Българското царство“. Следователно, участващите в извършването на минното заграждение пред Варна (1912 г.) „импровизиран минен заградител“ „Камчия“ и двата катера от другия катамаран: „Хаджи Димитър“ - „Раковски“, се включват в минните постановки след „Амалия“ - „Войвода“.
Второ: „След поставянето на четвъртата мина (от общо 10 - Ат. П.) обаче произлязла малка злополука. Поради голямото напрягане, машината на „Воевода“, стремяща се да даде възможния пълен ход на катера за преодоляване силния напор на насрещния вятър, появил се внезапен пропуск в съединителния венец на главната пароотводна тръба. Следствие на тая повреда, причинена вероятно от изтъняване на азбестовите уплътнители на венеца, от последния започнала да излиза с голям шум тънка струя пара. Поради това машината намалила своя ход и минопоставачът, носен от вятъра, се движел обратно към поставеното вече минно заграждане. Командирът на минопоставача лейтенант Винаров дал съответната заповед за хвърляне на котвата. Последната, придружена от силното тракане на котвената верига, се спуснала към морското дъно. Поради голямата дълбочина обаче, и малката дължина на котвената верига, „Воевода“ не успял да се задържи на място. Все пак, котвата и веригата намалили бързото отнасяне на минопоставача към собственото си минно заграждане. „Воевода“ - „Амалия“ се приближавали към опасността да навлязат в минното поле.
В тоя съдбоносен миг старшият машинист на „Воевода“ Васил Вълков, установявайки приближаващата опасност, бързо съобразил и мигновено извършил следните действия: затворил крана за идващата от парния котел пара, разхлабил съединителния венец на главната пароотводна тръба и поставяйки сръчно нови азбестови уплътнителни пръстени, наново го стегнал, като с това отстранил повредата. Тия действия били извършени с изумителна бързина. След отварянето на съответния парен кран, машината отново заработила с пълната си мощност. „Воевода“ отново разлюлял своята снага и упорито се насочил срещу вятъра и вълнението“.
Версията за счупените съединителни греди и за разделянето на двата корпуса, както и за спасяването от някакъв буксир, тук я няма!
Логично е след тези цитати да бъде зададен въпросът: Кой е Куюджуклиев и може ли да му се вярва? През 2003 г. написах за него: „… капитан-лейтенант Кръстю П. Куюджуклиев - випуск 40 на Военното училище и випуск 1914 г. на Морското училище. Първото си офицерско звание (мичман ІІ ранг) получава на 20 февруари 1920 г., а е уволнен от служба през 1942 г. Кр. Куюджуклиев завършва курса за дружинни (батальонни - Ат. П.) командири и при формирането на Морската дивизия е предложен от контраадмирал Вариклечков да бъде преназначен от офицер по разузнаването и морската пропаганда в завеждащ морската пропаганда, което по-късно му дава възможност да бъде произведен в по-горно звание (от лейтенант в капитан-лейтенант - дн. капитан ІІІ ранг) и да заеме и длъжността началник и на техническата секция. Едновременно с това е и разузнавач в щаба на дивизията. … Вероятно предпоследната длъжност, която заема, е началник на разузнавателно-хидрографната и хидрографическата секция в Щаба на Флота, където е преназначен на 31 март 1941 г.“… (Панайотов, Ат. Българската морска идея 1919 - 1939 г., Варна, ИК „Морски свят“, 2003, с. 235 - 236).
Куюджуклиев е преводач на книгата на Хелмут фон Юке „Емден - подвизите на немския кръстосвач в Индийския океан“ (издадена на български през 1937 г.) и това вероятно е една от причините след 1944 г. той да бъде умишлено забравен. А благодарение на него българският читател има една от първите подробни биографии на Христофор Колумб, която той публикува като четиво с продължение в „Морски преглед“ (1938 - 1939 г.). Дейността му като главен редактор на това издание и активното му сътрудничество в „Морски сговор“ го нареждат сред най-активните радетели на българската морска идея и написаното от него по отношение на българската морска история едва ли е украсявано или доизмисляно. А тези публикации са преминавали и под контрола на контраадмиралите Ив. Вариклечков и Сава Иванов.
Затова нямам основание да се съмнявам в написаното от К. Куюджуклиев. Как тогава се е появила версията за счупените съединителни греди, за разделянето на двата корпуса, както и за спасяването от някакъв буксир? Има няколко възможни обяснения. Ако приемем твърдението на Ил. Тодоров, че катамаранът „Амалия“ - „Войвода“ е използван многократно, то това може да е случка от друго негово плаване. Възможно е това да е и случка от дейността на другия катамаран: „Хаджи Димитър“ - „Раковски“. За неговата дейност не е писано много.
В своето изследване за „Амалия“ Ив. Алексиев поставя въпроса и за по-нататъшната съдба на парния катер „Войвода“ („Воевода“), за който „в литературата има доста свободно съчинителство“. Има основание за това твърдение. Може би не е много известен фактът, че „Войвода“ до 1911 г. служи на Дунав. В ръкописа „История на Дунавската флотилия от 1.VІІІ. 1879 до 1.Х.1935 г.“ контраадмирал Сава Иванов посочва, че със Заповед по Дунавската флотилия № 62, § 27 от 1911 г. е назначена комисия за констатиране на годността на катера „Войвода“ (Военноморски музей, п. 54, вх. № 1010-1956, VІІ, 5742, л. 75). И това е съвсем логично: построеният през 1874 г. катер вече не е в първата си младост, а за плаване по море се изискват много по-сериозни качества на корпуса. Явно, комисията е преценила, че „Войвода“ може да продължи да служи, при това - при по-тежките условия на море.
Атанас ПАНАЙОТОВ
В съкратен вариант и под заглавието „Първото българско морско минно заграждение е от 1912 г.“ тази статия бе публикувана във в. „Българска армия“, бр. 35 (24 179) от 2 септември 2022 г., с. 15.
Катерът „Хаджи Димитър“. Източник: (http://catalog.libvar.bg/)
Катерът „Амалия“. Снимката е публикувана в цит. съч. на Вл. Павлов, с. 18.
Снимката с текст „Плот, натоварен с мини за устройване заграждение във Варненския залив през Балканската война“ е публикувана в цит. съч. на Вл. Павлов на с. 148.
Снимката с текст „Импровизиран минен заградител през Балканската война“ е публикувана във фото-приложенията към „История на българския Военноморски флот“, С., 1989 г.