НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И РУСКИЯТ АВАНГАРД
Винаги съм харесвал модерното изкуство, но руският авангард има особен статут в предпочитанията ми.
Импресионистите са били пренебрегвани, та чак осмивани и обиждани във Франция, по същото време в дореволюционна Русия новаторите, в най-лошия случай, са оставяни без внимание, но в СССР, те са били унищожавани! За мен, като българин, е трудно да разбера волята, вярата и мотивите на руските и съветски модернисти, но не мога да не им се възхищавам. Ако щете ми вярвайте, но когато чета за Малевич, братята Бурлюк, Маяковски, Густав Клуцис, Родченко, Даниил Хармс и Рабин, аз плача...
Вчера, специално за есето, сериозно се зачетох в биографиите на авангардните руски артисти и първото, което ми направи впечатление бе, че най-великият (Малевич, естествено) е роден в Киев. Та това е Украйна, рекох си, какъв руски авангард! После сериозно се заех с казуса и се оказа, че родителите на Казимир Северинович са били поляци, които насилствено са били преместени от руските царски власти в губернаторството на Украйна, принадлежащо тогава на Русия. В семейството на художника се е говорило на полски, украински и руски. Самият Малевич е казвал, че е поляк, който се чувства украинец, а в края на живота си, се отказва от всякаква националност. Излиза, че идейният вдъхновител и създател на руския авангард, е украинец. Никога досега не се бях замислял какъв е по народност великият автор на „черния квадрат” и супрематизма - световноизвестният художник Казимир Малевич. Според мен той принадлежи на общочовешката културна история и всяка нация, до която се е докоснал, трябва да се гордее с него. Какво пречи на Русия, Полша и Украйна да изпитват това законно чувство?
Днес Русия казва, че по онова време Полша и Украйна не са съществували (всъщност са били окупирани от нея) и Малевич можe да бъде само руснак. След толкова години възхита, някой ни принуждава да си задаваме глупавия въпрос, защо създателят на руския авангард е украинец, а после този „някой” започва да избива хората, които не отговарят „правилно” на въпроса ...
Подобни безумни казуси днес се поставят и пред българите от хора със съмнителни цели и култура. Е, до война с братята - съседи не сме стигали. Засега!
После научих, че Оскар Рабин е украинец по баща и латвиец по майка, Марк Шагал е роден във Витебск - днес в Беларус, Давид и Владимир Бурлюк - в Харковска губерния, Михаил Ларионов - в Молдова, Иван Пуни - във Финландия. Всички те умират в чужбина, но там намират края си и великият руснак Кандински, и невероятната руска авангардна художничка Наталия Гончарова - тя е само роднина на известната си съименничка Наталия Гончарова - Пушкина. В чужбина умират Баранов - Росине, Александър Гришчинко, Михаил Ларионов, Павел Мансуров, Абрам Минчин, Александра Екстер, Алексей Явленски ...
Тук спрях да се ровя в биографиите, отворих моя любим албум „Неизвестный руский авангард” и за хиляден път се захласнах по картините. Едно име ме заинтригува - Петър Кончаловски. Както и предположих, той се оказа тъст на Сергей Михалков и дядо на известните Андрей и Никита. Картините на Петър са прекрасни, а той самият е зет на изумителния Василий Суриков, пред, чийто огромни картини съм стоял захласнат с часове в Третяковската галерия. Сещате ли се къде е роден този Петър? Да, в Украйна! Приятно ви гледане и слушане на внука му Никита! Днес заслужено наричат Петър Кончаловски руският Сезан!
Огромен и тежък е моят албум и трудно го държа в ръцете си, но се зачетох внимателно в него и ето какво още, с гняв, открих:
В Киев са родени: Абрам Минчин и Ема Гурович, в Харков: Баранов - Росине, Александър Богомазов, Василий Ермилов, Алексей Рибников, Александър Шевченко , във Витебск: Давид Загоскин, Лев Юдин, Ефим Рояк, Михаил Векслер и Марк Шагал,  в Беларус: Самуил Адливанкин, Владислав Стржеминский и Иван Гаврис, във Вилнюс: Михаил Менков и Валентин Юстицки, в Полша: Александра Екстер и Климент Редко, в Латвия: Иля Чашник и Густав Клуцис, в Грузия: Кирил Зданевич, в Молдова: Михаил Ларионов, в Одеса: Йосиф Школник...
Скъпи, Читателю, някои от изброените имена могат да се окажат непознати за теб, но те уверявам, че творбите на тези художници са прекрасни, красят най-известните галерии по света и днес струват майка си и баща си...
Признавам, че винаги съм бил впечатлен от творчеството на двойката Александър Родченко - Варвара Степанова. Мъжът е роден в Санкт Петербург, дамата - в Каунас, Литва, но няма да се заяждам с това, защото още през 20-те години на миналия век дуетът е световно известен, а творчеството им е изпреварило времето си поне с век! Тъкмо е време днес да си ги спомним!
Те се занимават с живопис, графика, фотография, декорация, дизайн, мода, полиграфия, оформление, конструкция - универсални творци като гениите от епохата на Възраждането. Създават и свой творчески метод наречен „Нов начин на живот за нов живот”, но още тогава съветската власт ги обвинява във формализъм и „буржоазно влияние”, а след войната, животът им е безкраен кошмар.
Ще ти покажа, Читателю, няколко техни идеи от преди сто години, а ти сам ще решиш...
Неотдавна си изтеглих разпространяваната безплатно книга „Писмата между великите художници - конструктивисти Варвара Степанова и Александър Родченко за периода 1914 - 1916 г.” Степанова е само на осемнайсе, а какъв стил, какви идеи, каква любов! Тези писма са единственото доказателство за любовта им, тъй като те се женят официално чак през 1941-ва.
Книгата бе издадена през 2020 г. от министерството на културата на Република Татарстан - бивша Волжка България!
Накрая си отворих друг мой любим, голям и тежък албум - този на Казимир Малевич. Купих си го от Санкт Петербург още преди повече от трийсе години. Разгръщал съм го хиляди пъти, но никога не съм обръщал внимание за какъв по националност е обявен художникът, защото оформлението, а и полиграфията на книгата, са великолепни и очите ми „изтичат” по тях. Този път се зачетох в първите печатни думи: „Казимир Малевич - один из величайших реформаторов в искусстве ХХ века.” Книгата е издадена в Москва през 1990 г. Какво се промени за тези 30 години и кой безумец отново иска да се горят книги, картини и хора...
Сл. ПЕШКОВ - моряк

Петър Кончаловски - руският Сезан! 1912 г.
1935 г. Погребението на Малевич в супрематичен ковчег.
1937 г. Гробът на Малевич в село Немчиновка!
Гробът на Малевич, 1988 г. - все още без националност.
Наталия Гончарова - автопортрет - 1907 г.
Родченко - Маяковски.
Родченко и Степанова.
Един от проектите на Степанова, реализиран през 2022 г.
Проекти на Степанова от преди сто години.