НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
165 Г. ОТ ПЪРВИЯ ПАТЕНТ НА БЪЛГАРИН
Според историко-научен анекдот, Академията на науките (Франция) поканила известния зоолог Жорж Кювие (1769-1832 г.) да даде мнението си по работното определение за рак, подготвено за публикуване: „Ракът е голяма червена риба, която се движи със задницата напред”. Кювие уточнил: ракът не е риба, не е голям, не е червен и не се движи със задницата напред, но за останалото сте прави… Сетих се за този случай, когато преди години в книгата „В мъглата. Българинът и морето” прочетох: „В 1857 г. пред Френската академия на науките българинът Николай Тошкович защищава патента си за сегментите на буталата в корабните парни машини” [1, с. 237]. Всъщност в това твърдение е вярно само това, че през посочената година има събитие, свързано със споменатото лице [2].
През 2006 г. публикувах подробна научна биография на Н. Тошкович [8, с. 69-116], а междувременно, въз основа на нови проучвания, сайтът на „Морски вестник” помести редица допълнения и поправки по нея [9] до [13]. Тези източници са лесно достъпни и няма да ги преразказвам отново, но се виждам принуден да засегна някои твърдения, упорито разпространявани в интернет, където, както е известно, съществуват благоприятни условия, мнозина нашенски познавачи да използват „партизански” имена или просто безнаказано да плагиатстват с метода „копи-пейст” и/или да доизмислят историята.
ФРЕНСКИЯТ ПАТЕНТ № 30855 ОТ 1857 Г.
На 17 (5) януари 1857 г. е издаден френският патент № 30855 за „Система на парно бутало или усъвършенствания, внесени в тази система, за която господин Жерар вече притежава патент от 21 (9) юли 1856 г.”, срок на действие 15 години. Притежатели на патента са Николай Стефанов Тошкович и Франсоа Шарл Жерар. Н. Тошкович (1831-1893 г.) е руски поданик от Одеса с български произход (родителите са българи от Калофер). Двамата изобретатели създават бутало за парни машини, характеризиращо се с автоматично регулиране на натиска на буталните пръстени посредством комбинация от регулиращи радиални спирални пружини и направляващи оси.
Изобретява ли Н. Тошкович еластичния бутален пръстен?
Биографичната статия за него в българоезичната Уикипедия с патриотарски плам известява, че той и неговият френски съпритежател получават патент за еластичните (???) пръстени на буталото на парната машина [14]. На същото мнение са и енциклопедистите, сътворили съответната статия в англоезичната Уикипедия [15]. В списването на двете статии са участвали общо над 40 уикипедианци и бях слисан от факта, че вече са се появили толкова много познавачи на живота и делото на Н. Тошкович. За съжаление, въпросните автори безсъвестно изопачават ранната история на буталните пръстени, макар еластичният пръстен да се появява десетилетия преди патента на Н. Тошкович и Ф. Жерар [12].
Но има и още нещо твърде съществено. Съвременните бутални пръстени са еластични, защото се притискат към стената на цилиндъра благодарение на еластичността си. За разлика от тях двата пръстена в буталото на Н. Тошкович и Ф. Жерар са съставени от по четири нееластични сегмента, които имат вътрешна клиновидна повърхност и се притискат към стената на цилиндъра посредством клинове благодарение на радиални пружини. Накратко двата пръстена, респ. осемте сегмента, са в постоянен контакт с цилиндъра, не заради собствена еластичност, а благодарение на постоянния натиск на радиалните пружини.
Предпоставка ли е изобретението на Н. Тошкович и Ф. Жерар за появяването на двигателя с вътрешно горене (ДВГ)?
Звучи като музика, стига да беше истина. Още през 2011 г. критикувах тази патриотарска историко-техническа измислица [9], направих го и през февруари 2017 г., когато тя все още се разпространяваше както от българската, така и от англоезичната Уикипедия [12]. Понастоящем авторите на статията за Н. Тошкович във втората енциклопедия продължават да разпространяват удивителното си незнание за ранната история на ДВГ, определяйки изобретението на Н. Тошкович и Ф. Жерар като „ключово развитие, което по-късно доведе до изобретяването на двигателя с вътрешно горене” (болд, И.А.) [15]. Техният авторски подход е безотговорно повърхностен, особено като се отчете и фактът, че в оригиналния английски текст на този цитат терминът „двигателя с вътрешно горене” е написан в син цвят, т.е. препраща към обширна статия в англоезичната Уикипедия, която предлага и подробна история на ДВГ, а според нея първият двигател от този тип е построен поне половин век преди патента на Н. Тошкович и Ф. Жерар -  https://en.wikipedia.org/ Не по-малко е странен и фактът, че авторите на англоезичната Уикипедия са съчинили биографията на Н. Тошкович само по една статия за българската поетеса Елена Мутева, в която статия нейната авторка отделя на Н. Тошкович само два реда, които нямат нищо общо с двата му патента [16]. …

Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ в
(PDF-формат) можете да прочетете тук.

Източник: https://ortograph.com/
Част от чертежа на буталото на Н. Тошкович и Фр. Жерар, приложен към патента им от 1857 г. (А - тяло на буталото, В - бутални пръстени, С - клинове, I, J - направляващи оси), архив на автора  - https://morskivestnik.com/ (с. 10)