НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МАРИНИСТИКАТА
По света е фрашкано с художници-маринисти. Писателите, посветили перото си на морето, са далеч по-малко, а опитите в киното, са направо жалки. Поезията ще оставя на специалистите, но непременно ще спомена Иван Пейчев, Христо Фотев и нашите си Чони Чонев, Дянко Кънчев и Адриан Василев! „Нашите” ги помня, чета, харесвам и познавам лично, а тези, които пропускам, моля за прошка. От прозаиците съм близък с повечето морски автори: Наско Стойчев, Алекси Филипов, Валентин Димитров, Любен Любенов, Никола Радев, Продан Георгиев. Познанството ми с някои от тях бе близко, та чак приятелско, срещахме се често и винаги съм се учил от тях. Други познавах „от разстояние”, но искрено се възхищавах на творбите им - Върбан Стаматов, Константин Площаков, Борис Априлов, Славчо Чернишев. Алекси бе авер с Върбан и Площаков, а адашът Чернишев - съсед на съвипускника ми Коста Атанасов - Котика в Созопол.
Като добавим, че имах близки моряшки контакти с Томата, Тото и Зъбата, ще излезе, че съм бил много навътре в родната маринистика, но надали мога да кажа нещо наистина интересно за тези хора. При списването обаче, може и да се получи, защото имам време да мисля и си спомням. Помня например, че Алекси бе скромен и срамежлив, Любен - честен и човечен, Стойчев - продуктивен и пробивен, Зъбата - нервен и намусен, Томата - интроверт, Вальо - правилен и щедър професионалист: честита „адмиралска” книга, приятелю, Тото - талантливо и непредвидимо луд, но само за един мога да бъда изчерпателен и точен: Никола Радев е българският връх в морската тема и него не само съм го чел, но на м/к „Васил Друмев”, дълго съм го наблюдавал на корабната палуба по световните океани и морета, виждал съм го във всякакви морски и житейски ситуации, без да сме били особено близки в какъвто и да било смисъл на думата. Той просто бе по моряшки съвършен, а аз и до днес мисля, че „Когато Господ ходеше по земята” е най-добрата книга в новата ни литература. Всичките ми лични разговори с този човек ще се съберат в по-малко от пет минути. Той обикновено говореше открито и пред всички, и аз винаги ще помня разказите му за великите български и съветски писатели, уместните и духовити негови коментари по повод корабните и национални събития. А в онези пет минутки, се побират цели три разговора: в първия бях помолен да помогна на застрашен от наказание мой подчинен в Куба, вторият - за неЯвен, но сериозен конфликт между камериер и механик, а в третия - за секунди, небрежно и уж случайно, ми бе съобщено името на корабния доносник и аз, без да се замислям, веднага предупредих само момчетата от машината да се пазят, защото бях сигурен, че старпома Сашо Арапчев е бил уведомен преди мен. Да не забравяме, че Никола Радев бе първи помощник капитан на кораба, но никому не е минавала и мисъл, да го нарече вуйчо. Той наистина бе готин и то по неповторим и незабравим начин!
Днес „Морски вестник“ е единственият (май) официален рупор на българската маринистика. Има автори в „Морски вестник“, които като чета, сякаш преминавам през бодлив храсталак и други, чието четене е като плаване в тихо и слънчево море.
Любен Любенов е от вторите, въпреки, че правеше реалността неузнаваема. Зашифроваше я някак си и за Читателя оставаше тайна кой е прототипът на неговия герой, кога, къде и с кой точно кораб се връзва лакърдията. При него вицът ставаше литература, но и обратното! При това текстовете му, поне за мен, си оставаха документални. Те ми навяваха ясни и конкретни спомени за хора и събития.
В морските книги на Валентин Димитров няма кодове и шифри. Героите и събитията са точно каквито и както ги помня, и повечето участват с автентичните си имена и действия. Нали вече ви предупредих, че Вальо е правилен! А за свежия му матроски хумор - най-искрено го поздравявам!
В историите на Наско Стойчев имаше толкова плътни и достоверни женски образи, че направо му завиждах за набитото око и вероятно богатия опит. С Продан Георгиев бяхме в управителния съвет на Клуба на механиците, срещахме се често и обикновено той ми оказваше честта да чета творбите му още като ръкопис. Продан бе силно чувствителен човек и все се вълнуваше да не би прототипът на някой от отрицателните му герои да прозира през художествения текст. Аз го успокоявах, че не съм се досетил за нито един от прототипите и това бе самата истина, въпреки, че бях участвал във всички описвани от него събития. Казвах му още, че за щастие писателят не е нито ксерокс, нито скенер, затова той е същевременно и всеки създаден от него герой. Зная го от Густав Флобер, който е казал, че е всеки описан от него герой, кон, алея, дърво и листата му дори, защото авторът трябва да прекара всичко през душата си - иначе не става!
Първата ми среща с маринистиката бе чрез устните моряшки спомени и лакърдии. Някои от тези орални творби дори бяха по-добри от описаните такива...
Всички преподаватели в Морското бяха служили на ескадрения миноносец „Георги Димитров” и разказваха увлекателни истории за това време. В БМФ пък, старите моряци още помнеха „люрсените”, на които са служили. А като „тръгнем” по гемиите, рибарските корабчета, делфинолова, лодките за разходка, малките каботажни пасажери и ръждясалите бракми, непременно ще стигнем и до „белите лебеди” - водните колела на Черното Гоче, една автентична и неповторима родна маринистика, която си остана недоописана и незаписана.
Помня, че даскалите във ВНВМУ никога не съкращаваха името на ескадрения миноносец, докато ние „търговците” си позволявахме да зовем корабите си просто Смирненски, Вапцара, Ге Делчев, че и Жан Пердю, и Сашо Пича ... То и Митко Червения - палубен боцман, винаги се обръщаше към Черното Гоче с „другарю Георги Димитров” и никога - Гошо или Жоро. Днес тогавашната почит към хора и кораби ме умилява по особен начин, независимо към кого е адресирана...
Неотдавна си припомних красивите имена на първите ни военни кораби: Смели, Дръзки,   Шумни, Летящи, Строги, Храбри, Верни, Горди, Решителни, Бодри ... Каква мъжествена красота! Спомних си за тях, когато прочетох на руски книга на Алексей Силич  Новиков - Прибой! Изданието е от 1931-ва, а заглавието - „Победитель бурь”. Спокойно, Читателю, това не е кличка от сорта Сталин - стомана, или Ленин - река Лена, а име на кораб.
В „Победителят на бури” (така си го преведох на моя отговорност) от 1931-ва Новиков - Прибой си спомня как като бил малък видял на речния бряг да лежи млад човек „в одежде такой странной формы, какой я еще не видел ни разу”.
- Это кто? - пита майка си малкият Альоша. Ето отговорът:
- Матрос ... Это из тех, что на кораблях плавают ...
И тогава „чудна светлина залива душата” на момчето, а когато се изравняват с лежащия, той бодро ги поздравява:
- Здорово, божии люди! - после ги пита накъде са тръгнали и без да чака покана, тръгва с тях, говорейки си нещо с майката, докато малкият се диви на холандката, моряшката фланелка и баретата, на чиято лента със златни букви пише „Победитель бурь”.
И в моето село казват, че моряците са хора, които „работят по корабите”, както са казвали и съселяните на Новиков - Прибой много години по-рано, а и възхищението от професията бе същото. Помня първите ми впечатления от търговските моряци, когато за пръв път ни изпратиха като стажант-механици „по корабите”. Те са незаличими и до днес.
Неотдавна един приятел от Параходството ми показа снимка и ме попита познавам ли този моряк. Как да не го зная - това е палубният боцман Ганата! Бях стажант на неговия кораб през 1968-а. Вече не помня танкер или въглищар беше кораба, никой не ми е споменавал имената на капитана и главния механик, но не само аз, а и останалите шест стажанти от випуска, никога няма да забравим Ганата, въпреки, че ние бяхме бъдещи механици и работехме в машината, а той - само на палубата. Ганата стана наш пример за подражание още на кораба, а после цели две години в Морското си повтаряхме лафовете на този колоритен моряк. Тук приятелят ми се натъжи и каза, че снимката получил преди години от младо момиче, което също работело в администрацията. Авера ми нищо не успял да й каже и тогава тя му признала, че е дъщеря на моряка от снимката. Казах му да се успокои и ето, че от вестника на автентичните родни маринисти, се обръщам към дъщерята на нашия колега: Аз винаги ще помня Стефан Ганев - Ганата, скъпа колежке, пОмни го и целият випуск „Ленински“, възхитено влюбен в цветистите му лафове. Няма как да го забравят и корабните екипажи, с които е плавал, защото той не бе от онези тихи и скромни герои, за които понякога пишем в спомените си. Напротив - гласът му ехтеше по целия кораб без никакви уокитокита. И никаква скромност, Данче, оказа се, че така се казва щерката, спокойно можеш да се гордееш със своя татко! Гарантираме ти го аз и Вестникът на Моряците!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Фотомаринистика - „белият лебед“ на Черното Гоче.
Старшина ІІ степен (по-късно мичман) Никола Радев по време на службата му на стражеви кораб „Дръзки”. Първата си книга - „Матроска обич“ (1964 г.) той издава по време на службата си във военния флот.
„Книга за Никола Радев“ се появи на бял свят през 2019 г. благодарение на варненското издателство „Славена“.
Капитан Дянко Кънчев на мостика.
Любен Любенов - с цигара в ръката и с дяволит поглед в очите. Снимката е направена през 1988 г. по време на среща с моряци-творци в Моряшкия клуб (Интер клуб), Варна.
Любен Любенов - тридесет години по-късно (2018). Този път вместо цигара държи чаша с вино. Коментарът му към тази снимка, която той изпрати по молба на „Морски вестник“, бе: „Побелял, оплешивял и (дай Боже!) поне малко помъдрял!“
Новиков - Прибой.
„Победителят на бури“.
Стефан Ганев - Ганата - героят на есето!