НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОМНИТЕ ЛИ ИНТЕР КЛУБ - STELLA MARIS CLUB?
Преди години Варна имаше Интер клуб. Дали има днес такъв, не зная. Има Дом на моряка, но неговата дейност е различна от тази на тогавашния Интер клуб. Такива клубове имаше и в някогашния Съветски съюз. В страните на Запад от нас, те носят други имена. Но бяха и са създадени за моряците. Като място, където могат да се срещнат със себеподобни, да пийнат по нещо, да си купят каквото би им харесало и т.н. У нас те бяха под зоркото око на народната милиция и на службите. Най-посещавани бяха от някои труженички, но за разлика от днешните, те почти всичките „снасяха“ на службите. За простосмъртните не бе препоръчително да ходят там.
За първи път посетих Интер клуб в Одеса. Беше август 1965 г. Заедно с моя съвипускник Гебер бяхме на стаж на пасажера „В. Коларов“. След като преди обеда разгледахме града с автобусите на „Интурист“, който обслужваше нашите пасажери - до един западни туристи, след обяд заедно с две от камериерките излязохме в града. Със скромните ни средства, с които разполагахме, можахме да вземем от Варна по една, две „кофтачки“  (блузки - на руски жаргон) и нашите момичета щяха да ни помогнат да ги осребрим и да си купим някои неща. Те си имаха свои познати девушки (продавачките там и до днес са девушки без разлика на възрастта).
В момента, в който ни видяха да влизаме, нашите момичета бяха отведени зад щандовете и обслужването на клиентите спря. След малко те се върнаха, за да ни кажат каква цена дават за нашата стока и като дадохме съгласие, сделката стана. Първото, което научих бе, че не качеството на вълната и сложността на плетката се търсят тук, а колкото блузката или жилетката е по-шарена, то и цената й е по-висока. Сега, като имахме пари, можехме да си купим каквото искаме. Ние имахме възможност да си купим и стоки, които иначе се продаваха само под щанда. След това едно от момичетата ни остави, защото си имало и друга работа, а ние тримата отидохме до Интер клуба. Знаехме, че там по всяко време има музика, момичета и може да се танцува. Но се оказа, че е още рано и салонът бе почти празен.
Поръчахме бутилка шампанско, за да се отблагодарим за помощта и седнахме на масата на приказки. Не мина и половин час и нашата камериерка взе да се оглежда и да ни подканя да си тръгнем. Тогава забелязахме, че салонът се пълни с мъже, по-голямата част - негри. Сутринта с нас в Одеса от Варна пристигна съветски кораб с кубинска младежка делегация. „Момчета, друго момиче в залата няма и тези няма да ме оставят на мира“ - бе обяснението за прибързаното тръгване. Не можехме да възразяваме пред истината. Очакваните срещи с местните девушки и желанието за танци се изпариха и ние си обрахме крушите о време.
Вечерта, докато стоях на палубата, към мен се приближи една от туристките, за мое съжаление - далеч и от средната възраст. По транслацията бяха пуснали местна радиостанция и се чуваше някаква естрадна песен на украински език. На френско-руски дамата се заинтересува на какъв език пеят. Отговорих, че е на украински. Тогава тя избухна: „Это не народ, это не язык“. Така се заговорихме и разбрах, че мамзел е полска еврейка, избягала преди войната във Франция и така оцеляла от геноцида. Като усети, че съм пил, тя запита какво съм пил и къде. Туристите пиеха основно на кораба. Като разбра, че съм пил шампанско и то в Интер клуба за 2,40 рубли, учудването й беше голямо. „Как, да дадете 3 долара за една бутилка?!“ Курсът на рублата спрямо лева имаше няколко курса - търговски, в несъществуващи златни рубли, и туристически. По туристическия курс левът бе по-скъп от рублата. Изненадата й бе още по-голяма…

Пълния текст на разказа на Евгени ЦЕНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Май 1992 г. Куба - Сиера Mаестра. С корабния лекар. От тук след неуспешния щурм на казармата, Кастро започва партизанската борба, довела до свалянето режима на Батиста. Екскурзията е организирана от  Интер клуба в Сантяго де Куба. Личен архив.
Февруари 1993 г. „Околчица“ излиза от Йонийско море на път за Ташуджу - Турция. Личен архив.
Среща с моряци-творци в Моряшкия клуб (вж. надписа горе вляво) във Варна, 1988 г.