НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА МНОГО ГОДИНИ, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА
„МОРСКИ ВЕСТНИК“!
Добре дошла 2023-а година! Дано да бъдеш по-добра за Морска България и за всички нас!

УРАГАНЪТ
Отново - капитане - в океана
при моите другари отведи ме.
Да бъда с вас в часа на урагана
„Мария” - или друго нежно име.

Във въздуха е той - водата бяла,
но никой не го вижда как се ражда.
На тялото си страшната спирала
секунда по секунда как изгражда.

Как се изгражда с някаква дълбока
въздишка под съзвездия зелени
от гланца на Окото си - до скока
връз някои бермуди ужасени.

Как ще смилиме, ние, бедни хора,
булдозера на злата му стихия?
Ах, той не знае, че се казва „Флора”,
дори не отговаря на „Мария”.

Той разрушава. Грабва той. Помита.
Атлантика превръща в бяла пара.
За Никого - и Никога - не пита.
Пред нищо на света не отговаря.

Но въпреки това - във океана
отново, капитане, отведи ме.
Да бъда с вас в часа на урагана
„Мария” - или друго скъпо име.

Христо ФОТЕВ

Публикацията на „Ураганът” във варненския вестник „Народно дело“, бр. 181 (10 215) от 10 ноември 1978 г.
Поглед към кърмовата надстройка на „Тунджа”, докато вълните се „разхождат” по главната палуба.
Задаващата се вълна е доста по-висока от бака.
Христо Фотев в своя работен кабинет. Архив на проф. д.и.н. Иван Карайотов (1941 - 2018 г.).
Носът на „Тунджа” поема към върха на следващата вълна.
Стихотворението „Ураганът” на големия български поет Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е сред популярните му творби, която откриваме във варненския вестник „Народно дело“, бр. 181 (10 215) от 10 ноември 1978 г. То е публикувано и на много други места, в т.ч. и в последното юбилейно издание от негови творби. През 70-те години на миналия век темата за ураганите, за тайфуните „с нежни имена“, е често дискутирана в моряшките компании в Бургас. Това са силните години и на „Океански риболов”, и на корабите от търговското ни корабоплаване.
За едно такова премеждие с български моряци вече ви разказахме преди време: През 1976 г. танкерът „Тунджа” е отдаден на чартър в района на Карибско море, Мексиканския залив, Атлантическото крайбрежие на САЩ, Канада и Нюфаундленд. По време на последния рейс ги застига тежка депресия (климатичните условия, в които се развиват циклони и тайфуни) в непосредствена близост до залива Свети Лаврентий. Ветровете са много силни, а вълните - 20 метра. Корабът претърпява множество тежки поражения. Всичко пред очите на моряците е под вода, екипажът е отчаян и едва ли не обречен на гибел. К.д.п. Неделчо Донев прилага нестандартно решение. По време на рейса той си купува от Филаделфия музикален комбайн за 10 плочи с касетофон и радиоапарат. За да вдъхне увереност на екипажа си, нарежда да се погрижат за уредбата с цел да си внушат, че щом капитанът има грижа за нея, значи положението не е толкова страшно. Три денонощия прекарват прави, на крак, но се разминават с най-лошото. След преживяното повечето моряци се заклеват повече кракът им да не стъпи на кораб... Напълно възможно е вариант на подобен разказ да е вдъхновил Христо Фотев да ни остави тази великолепна творба.
Публикуваме снимките от това премеждие на „Тунджа” с разрешението на техния автор Георги Минев, както и неговото допълнително разяснение: „Снимките са правени преди времето да се влоши толкова, че на никого да не му е до снимки”...
МОРСКИ ВЕСТНИК