МАЛКИ - ГОЛЕМИ, КОРАБИ И МОРЯЦИ Малките самостоятелни единици във Флота са в по-голямата си част катери на ОХРА - тема, която съм повдигал и в други свои разкази. Капитан I ранг Георги Радев Георгиев (светла му памет!) като командир на ОХРА - Варна, обичаше да казва: „Аз командвам 18 вимпела, какво са там някакви си 5-6 (визирайки, другите дивизиони)“. „Те са дребни наглед и невзрачни, защото Нямат бомби, торпеда и мини, дула…
Анекдоти за тях се разказват из флота -
Службата там е от втора ръка….“ Макар, че тонажът на катерите далеч отстъпва на бойните кораби. В спомагателния дивизион имахме и големи кораби - ВТР (военен транспорт, проект 102), КСР (кораб станция за размагнитване, проект 130), „Белия” (щабен кораб, пр. 589) , „Юпитер“ (буксир, спасителен кораб пр. 700), „Протео“ (спасителен кораб), ТнБ 203 (танкер-бункеровчик, проект 650), противопожарен кораб (проект 250)…, но за тях ще говорим друг път. Контрастите и страстите в едно такова разнородно по корабен състав формирование винаги са интересни. Това е и една от основните предпоставки в ОХРА да се държи повече на професионалната специфика на съдовете и екипажите, отколкото на военния елемент. Не се ползваше толкова военното изкуство, колко морското. Каботажните плавания, съвместните учения с бойни кораби и нестандартните задачи бяха школа по моряклък за ОХРА. Малко еретично звучеше: „От където започва ОХРА, там свършват уставите“, но има доза истина в това. На малкия съд не е развърната в пълна степен командната йерархия. Много от бойните части (БЧ) въобще липсват, субординацията е различна от тази на големите бойни кораби. Kогато имаше учебен сбор с командирите на кораби и катери в дивизиона, редом с капитан-лейтенанта стои мичмана и цивилния служител… Това е предпоставка за много пикантерии в служебните и междуличностни взаимоотношения между „големи“ и „малки“ командири.
Катер - проект 016 (командирски), познат и като „борсука“ във Военноморска база Бургас (Атия) е един от емблематичните на ОХРА. Такива имаше в базите на Варна, Бургас и Созопол. Водоизместване - 22 т; дължина - 15,65 м; широчина - 3,10 м; газене - 1,20 м. Дизелов двигател 3Д12 с мощност 300 к.с., скорост до 12 възла. Екипажът беше от 3 души (командир, механик, рулеви). По онова време екипажите им бяха от цивилни служители. Капитаните им бяха „баш каракапитани “ (казвам го с добро чувство и респект), поне според мен. Един от тях, Георги Куртев (Атия), ми беше ментор до сдаване на допуска до самостоятелно управление. Добър като моряк и човек, с търпение и професионализъм ме въведе в тънкостите по управлението на по-малък съд. Катерът се караше като автомобил, без инерции, всичко на ход.
Сравнително малкият корпус и мощната машина позволяваха това. За тези катери Чони Чонев е казал : „Те, невзрачните уж, ни строяват по борда И развяват из рейда адмиралския флаг. И на малките кораби също е горда
Мъжката служба - военен моряк…“ Парадната хватка е „запазена марка за ОХРА“, катерът се боядисваше почти за всяко голямо мероприятие. Подбираха се двама снажни матроса от дивизиона и се поставяха на носа и кърмата с къси куки (канджи) взети „за почест“, развяваше се несъразмерно голям флаг на флагщока. Командирът караше със скорост, за да вдигне „бурун“ по кърмата. Красота. Бойните кораби приветстват, салютират с флагове и дудки. „Малкият“ преминава като на парад през рейда (стоянката) и се чудиш, кой е големия… Макар, че един командир на база беше заявил: „От тази банда (ОХРА), не искам команда“, винаги искаха командирския катер за показни мероприятия. …
Преди 31 години… Командирският катер (проект 016) на Военноморска база Варна подхожда към американския ракетен крайцер „Монтерей“, застанал на котва във Варненския залив, януари 1992 г. Явно, катерът превозва VІР-персони, защото на главната палуба на крайцера са построени няколко десетки военни моряци.
Екипажът на командирския катер (проект 016) на Военноморска база Варна позира пред обектива, симулирайки подготовка за отплаване.