НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ОПЕРАТА
„Значи ще има олелия, но поне ще е добре изпипано представление с убийства и ще можете да припявате, докато тече действието.
Пред вас е операта на Анкх-Морпорк…”
Тери ПРАТЧЕТ „Маскарад”

Ние от класно отделение 522 бяхме Оперно най-възвисени още в Морското, а и дълго след това. Родителите на Панайот Бобев бяха лични и семейни приятели със звездите на варненската опера Мария Бохачек и Тодор Костов, и често сме се засичали с оперните знаменитости, докато гостувахме на Панчо, недалеч от Училището, на улица „Цимерман”. Баце Ванко Новкиришки пък, знаеше няколко популярни арии и ги пееше с гръмовен бас, без покана, без да търси подходящи акустика и публика, а веднъж дори го направи по време на нощен поход, пред самия Дичо Узунов, който направо си глътна граматиката, за радост на нас - „мадамчетета” от 25-та рота. Години по-късно Баце се изгуби за дълго и накрая се оказа, че са пeли с Камен Табаков - Табича, пак от нашите, в Дрезденската опера!
Тези от 523 също имаха претенции, защото техният Жучо, още докато бил в отделенията на началното училище в Балчик, присъствал на цяло оперно представление във Варненската опера! Те пропускаха факта, че въпросният Жучо заспал някъде по средата на първото действие на операта, а манерката му с вода се откачила от гащите, и шумно затрополила надолу по стръмните стъпала. Тук набеденият се оправдаваше, че годината била още някъде в началото на 50-те, даскалицата им си имала гадже във Варна и затова ги довела на опера в големия град, като ги задължила да си носят вода за пиене, защото оперите обикновено се проточвали във времето, поради антракти, звънци, и прочее градска суета. Жучо (Манол Манолов) помнеше само, че навън било дъждовно и студено, а в операта - топло и приспивно. Името на самата опера му се губеше, но май била италианска и цели пет години в ротата му викахме МанОлло, докато тия от нашето класно, момчета с ярки оперни заслуги, си останаха просто Панчо и Баце. А,дЕ, как ще сравняваш Варненската и Дрезденска опери с манерка, която дрънчи по стръмните стъпала на забутан оперен балкон!
В 522-ро класно отделение определено нямаше гении, те бяха в 21-во и 23-то, а на нас дори ни викаха „читанките” заради Плугчо, с когото седях на един чин. Той така и хич не ми повлия, но редовно преписвах заданията от него, че и на Ники Събев давах да плагиатства. Ники, несправедливо набеден за преписвач, със сигурност ще се зарадва на купешката думичка!
Вече ви казах, че главният механик Мишо Бобеца и съпругата му мадам Бобева, бяха близки приятели със семейство Бохачек, които точно по наше време, изпълняваха централните роли на Радамес и Аида от операта „Аида” на Верди. Предполагам, че от тях Панайот Бобев бе научил една закачлива песен по ария (или марш) от великата опера и когато някой излизаше от класната стая на път за тоалетната, Панчо даваше знак, и всички запявахме:
„Ра-да-мес отива да пикае ,
хайде всички да го придружим”
Изчаквахме малко и когато курсантът се връщаше в стаята, всички в един глас отново реввахме:
„Ра-да-мес се връща от пикане ,
нека дружно да го поздравим”
След много години, към същата опера ме върна Илийчо Пелагиев, моторист на м/к „Сакар”. На корабния рожден ден на внучката му, пореден повод за ишмедеме, някъде в Атлантика, той спокойно изчака да спре нестройното ни хорово изпълнение и великолепно изпя популярна оперна ария. Оказа се, че Пелагиев дълги години е пял в хора на Варненската опера! Аз и третият механик Ники Събев, и двамата от „оперното” 522-ро класно отделение, направо зяпнахме, но с това приключи участието ни в тържеството. Е, Ники успя да преяде, ама не знам дали това се брои. Още помня името на внучката - Маги. При такъв дядо! След това събитие мотористът понякога ни разказваше за оперните артисти, но така и не събуди интереса на екипажа към това изкуство.
-Абе, защо веднъж не разкажеш за балерините, а все ни занимаваш с оперните прими, всичките с наднормено тегло - обади се веднъж Кальо фитера, весел, пъргав и леко плешив моряк, също с десетина кила отгоре.
-Добре, каза Илийчо. Ще ви разкажа за едно от първите представления на „Аида”...
Оказа се, че то се е състояло в Египет, там където се развива действието на самата опера и било организирано по повод официалното откриване на Суецкия канал. Властта и тогава е обичала думбалумбите и самохвалството, и решила представлението да започне с излизане на жив слон на сцената! Така и станало - изкарали слона и възторжената публика бурно заръкопляскала. Бедното животно се изплашило и се насрало. На сцената. Слонско! За да замажат положението, организаторите веднага пуснали балерините (тук Пелагиев намигна на Кальо) в действие. Девойките внимателно заобикаляли следите от слонската уплаха, но една отнесена танцьорка цопнала до уши...
На другата вечер египтяните изкарали на сцената камила, защото камилите даянят дълго без храна и хората правилно предположили и, че по тази причина, вероятно рядко се и изхождат. Това се оказало вярно, но камилата също се стреснала от аплаузите и се напикала, заливайки оркестъра!
С Ники Събев премълчахме, че и ние знаем един марш (или ария) от „Аида” за Ра-да-мес, който, като клетото животно, отива и се връща именно за и от там.
В интерес на истината, капитанът на „Сакар” бе също от нашия випуск, но за разлика от интелектуалците от ротата на капитан ІІ ранг Петров - Мадамата,

На концерт в Пловдив 1968-а. Същински Шаляпин се извисява Баце над всички ни ...
521-во (класно отделение) са друга опера!
Кораб „Сакар“ - аз и Кальо сме точно над Ники Събев.
Афишът за първото представление на „Аида“.
1966 г. Главният механик Михаил Бобев.
1969-а. Панчо Бобев надзирава чертожниците, докато аз свиря оперни потпури на стол.
Поне в част от периода на експлоатацията му, корабът „Сакар“ е територия на мирното съвместно съществуване между операта и рокендрола.
Със солиста на Дрезденската опера Камен Табаков (пак от нашите!).
навигаторите си падаха по рокендрол, благодарение на Търо, Вальо Китанов и Бъчито - въпросният капитан на кораба.
За добрия вкус на нашето класно говори и факта, че „Аида” днес е признат шедьовър, обявена е за най-великата опера в историята, била е любима на самия Й. В. Сталин, а в последните години, с марш от нея, посрещат футболните отбори по световните стадиони.
ЧетА, че през 2023-та във варненската опера ще се състои „световната премиера” на мюзикъла „Калас и Онасис”. За целта се провежда кастинг за сопрана, баритони, тенори, че и за поп сопрано (Джаки Кенеди). За съжаление, нито един бас не се търси, а Баце Ванко би паснал идеално за поп бас!
Мечтая за оперна гала във Варна, посветена не на Калас и Онасис, а на Бохачек и Костов, незабравимите Аида и Радамес от средата на миналия век, а в края Баце да изпее акапелно и на италиански целия „Триумфален марш”, заедно с тромпетите, докато оцелелите от 522-ро, припяват свободния превод за Ра-да-мес, който отива и се връща...
На всяко мое събиране с Ники Събев, присъства наречената на любимата ни опера салата „Аида”, която той собственоръчно приготвя всеки път с различни (каквито има) продукти. Какви артисти сме, ако не можем да импровизираме! Накрая дружно пеем за Ра-да-мес и онова място, което все по-често посещаваме. Особено Ники!
Пак ще обърна вниманието на Читателя към интелектуалната прозорливост на нашето класно: И днес „Аида” е неделима част от репертоара на всяка оперна трупа - трагичен сюжет с красива любов и невероятна музика на гения Джузепе Верди. Просто е невъзможно да не се влюби човек в тази опера, а ако е от 522-ро класно отделение, то е за цял живот!
Бях малко дете, когато чух името Карузо, придружавано винаги от „великият”. Днес не помня дали съм гледал филма, посветен на този певец, но името на изпълнителя на ролята във филма, бе истински култ в родината ни. Марио Ланца можеше да се чуе често по селската радиоточка, но не с оперни арии, а с италиански канцонети. Така чух „О соле мио”, а когато баща ми забеляза, че харесвам тази музика, започна да ми разказва за Ланца, Тито Скипа и Бениамино Джили.
Днес вече зная, че голям фен на Марио Ланца е бил и Елвис Пресли, което обяснява присъствието на канцонети в репертоара му. Партньорка на Кралят в музикалните му филми е била племенничката на Ланца.
Признавам, че години по-късно песента на Лучо Дала „Карузо” никак не ме впечатли, но за това е виновен рокендролът.

Сл. ПЕШКОВ - моряк