НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕШЕ ЛИ МОРЯКЪТ АХМЕД ЕМИГРАНТ И ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ?
Следващият рейс на кораба беше определен: дървен материал от Екваториална Гвинея за Тайланд и Китай. Страната е малка, население около милион и половина, столицата е Бата - около 350 хиляди. Първият товарен порт бе сменен с порт Кого, а след това дотоварване в Бата. Потърсих на картата пристанището.
Страната се делеше на два района: континентален - Rio Muni (ново Мбини) и островен - Malebo (Малебо). Връщахме се от Венецуела. Бяхме пресекли Атлантическия океан. Плавахме право към устието на река Rio Muni. Отляво в далечината се виждаше Cabo De San Juan (нос Сен Хуан). Целият район от нос Punta Mosquittos (носът на москитите) до нос de Playa Nendyi (Ненди) и устието на реката беше природен резерват - Reserva Clentifica, който беше част от Atlantic Equatorial Coastal Forests (Атлантическата екваториална брегова гора). Цялата страна е обявена за един от най-големите природни горски, тропически резервати.
Екорегионът обхваща хълмове, равнини и планини по атлантическото крайбрежие на няколко африкански страни.
В региона температурите са от минимални 18 до 21 градуса до максимални 24 до 27 градуса по Целзий. Регистрирани са обилни валежи, достигащи около 2000 mm годишно с ограничена сезонност. В района са установени над 4000 вида растения. Тропическата гора е дом на горили, шимпанзета и много други животински представители. Въпреки че обширни горски територии остават непокътнати в Екваториална Гвинея, сечта е основна заплаха за устойчивостта на гората. Националният парк Монте Ален в страната е създаден, за да защити биоразнообразието на региона.
По средата на река Muni минаваше границата на страната с Габон. Отдясно  оставаше Cocobeach (Кокосов плаж) - прекрасни, огромни плажове със ситен златист пясък.
Навлязохме в широкия естуар на реката и минахме през теснината на нос pointe Uvinia (Увиния). Малко по на изток мощната река се образуваше от сливането на два големи ръкава - Congue (Конкуе) river, ръкавът, образувал се от сливането на реките Rio Mitemele (Митемеле) и Utamboni (Утамбони) River. Далече на североизток Conque river ограждаше друг голям парк резерват - Reserve Natural del Estuario del Muni (резервата на естуара на река Муни). След траверза на нос „pointe Uvinia“ напред се видяха огромните сини ленти на двата ръкава на реката.
Завихме леко наляво по ръкава на река Congue river. Отсреща в дъното на брега, очертал се между двата ръкава на края на образувания триъгълник  от сливането на двата ръкава, се намираше град Кого и пристанището му. Видяха се кирпичените му къщи и доста дълъг дървен кей за товарене. Това беше в действителност и неговото пристанище. В далечината самотно стърчеше единствената по-висока сграда: камбанарията на местната църква.
Застанахме с ляв борд за по-лесно отплаване. Представителите на местната власт се качиха на кораба и след края на процедурите на контролата местните власти дадоха разрешение за свалянето на жълтия флаг. Излизането в града беше официално разрешено. Градът беше много малък, с кирпичени къщи без прозорци. Това беше разбираемо поради високата температура на въздуха и високата влажност. Но пък имаше дом за представителките на най-древната професия.
Агентът на кораба предупреди изрично да се излиза само с дрехи с дълги ръкави и обувки, поради наличието на много комари и висок риск от заболяване от малария, освен другите по-модерни болести: спин и ебола, както и още по-старите: холера. Въпреки всичко някои от екипажа излязоха в града да се поразтъпчат.
На кораба работеше като моряк един турчин, по-точно кюрд, с популярното име Ахмед. Здрав, работлив кюрд, но изглеждаше, че въобще не беше ходил на училище. Беше се похвалил, че семейството му притежава големи чаени плантации някъде по границата между Турция и Грузия. След отплаването на кораба се разболя много тежко от малария. Успя да се пребори с болестта.
Ето какво разказа той за своето пребиваване на брега. Неговият разказ, макар че говореше много лош английски, беше разказ за едно обикновено приключение на моряк в чужд порт. Запознанство с красивото черно момиче, изпиване на чаша уиски и после покана за гостуване в дома й, за да може момичето да си заслужи парите. По нататък продължавам за по-голяма достоверност разказа му в първо и единствено число:
„Тръгнахме двамата към малкия пристан за рибарски лодки. Качихме се на една дълга лодка с извънбордов двигател. Насочихме се първо към океана, до края на дървения мол на пристанището и продължихме плаването по река Муни. Течението беше доста силно и в нашата посока. Лодката бързо набра скорост и се насочихме към отсрещния бряг на реката. След около 40 минути плаване подходихме към малък дървен пристан. Лодкарят изключи двигателите  и слезе на брега за да върже лодката за кея.
Изкочихме на кея и с момичето се държахме за ръка. Вървяхме бързичко към дома й. В дома й беше много мизерно - едно легло, нямаше прозорец и врата.
Прелюдията по разбираеми причини беше съвсем кратка. След около 2 часа поисках да ме върнат на кораба. Отново на бързата лодка, разплащане за транспорта и обратно на кораба“...
И тогава аз не се сдържах:
- Ахмед, знаеше ли, че тази дама живее в Габон, в друга държава? Имаш ли представа, че си нарушил държавната граница и подлежиш не само на глоба, но и на затвор?
Ахмед ме погледна учудено и най-наивно заяви:
- С момичето се качихме в лодката и за кратко отидохме на другия бряг на реката у тях. Какво толкова съм направил?...

Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ

Случката се е случила в тази част на света.
Изглед от Малебо - островната част на Екваториална Гвинея.