НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РЕТРО-НОВИНА ОТ 1935 Г.: „ПАРАХОДЪТ „БЪЛГАРИЯ“ СПАСЕН ОТ КАТАСТРОФА“
Сред водещите новини на популярния за времето си български всекидневник „Утро“ от 13 април 1935 г. (бр. 7699) е и тази: „Параходът „България“ спасен от катастрофа“. Подзаглавието пояснява: „Повреда на машините - изпратена помощ от Бургас“. Текстът на новината е кратък, публикуваме го дословно:
„Бургас, 12 април (по телефона). Тази сутрин, благодарение на тихото време, параходът „България“ избегна една голяма злополука. Снощи към 12 часа параходът потеглил от варненското пристанище на път за Бургас. Към 4 часа тази сутрин, когато параходът се намирал на 10 км от бургаското пристанище, внезапно се е счупила щангата на машината и последната спряла да работи. Веднага параходът спусна котва. Благодарение на самообладанието на капитана била спусната една от спасителните лодки в морето. Последната успява да се добере до Поморие и от там предупреждава пристанищните власти в Бургас за нещастието. Веднага бил изпратен параходът „Евдокия“ на помощ на пострадалия параход и едва към обяд той бе докаран в пристанището, където ще бъде поправена машината“.
Известно е, че „Утро“ (1911-1944 г.) е първият български траен сутрешен всекидневник, вестникът с най-голям тираж (достигнал 320 хиляди) в България до 9 септември 1944 г. Според изследователи - той е четен реално от над един милион читатели всеки ден. Така че новината е „отекнала“ из цялата ни страна. Кореспондентът на вестника си е свършил работата. Пресилил ли е ситуацията, като е констатирал, че „параходът „България“ избегна една голяма злополука“. И да, и не.
При лошо време и при дрейфаща котва корабът би могъл да бъде изложен на сериозна опасност от засядане, което би затруднило последващата спасителна операция. Очевидно, „тихото време“ (нощем, през април) е позволявало спускането на едната от спасителните лодки и благодарение на добре обучени моряци от екипажа, вероятно водени от някой от помощник-капитаните, те достигат до Поморие. Фарът на Поморие е окончателно приет за експлоатация през 1932 г., така че по това време е бил действащ и неговата светлина е била видима на 5 морски мили. Вероятно това е улеснило екипажа на гребната лодка да достигне до Поморие.
Очевидно, по това време „България“ не разполага с радиостанция на борда. Интересен е въпросът на какво разстояние от брега параходът е хвърлил котва. И дали е разполагал на борда с мощен прожектор. Защото по това време между нос Емине и Ченгене скеле (Бургас) военният флот разполага с достатъчно наблюдателни постове: „Бунарджика“, „Св. Влас“, „Несебър“ и „Поморие“. Би могло да се осъществи някаква комуникация и с тях. Но всичко това е в сферата на хипотезите.
В крайна сметка, липсата на радиостанция би могла да донесе до големи неприятности в лошо време. „Икономията“, реализирана от тогавашните акционери и управници на Българското търговско параходно дружество (БТПД), е могла да им „излезе през носа“. И на море евтиното много често излиза скъпо.

Атанас ПАНАЙОТОВ

Публикацията във в. „Утро“ от 13 април 1935 г.
Параходът „България“. Снимката е от рекламно издание на БТПД.
Претовареният с пътници параход „Евдокия“ (по-късно „Първи май“) навлиза в басейна на Пристанище Бургас. Популярна пощенска картичка от времето на инцидента.
Новината е анонсирана на видно място под „главата“ на „Утро“.
Параходът „България“ не веднъж е доказвал своята мореходност. Снимката е публикувана в сп. „Морски сговор“.