НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК БЕ ПРЕДОТВРАТЕНА „КАТАСТРОФАТА“ МЕЖДУ ВЛАК И КОРАБ?
Може ли влак и кораб да се сблъскат, при условия, че всеки един от тях е в естествената си среда? Оказа се, че такава мисъл е преминала в някои глави и са били взети мерки от екипажа на кораба, за да се избегне такава „катастрофа“…
Поех командването на м/к „Деница“ (около 2000 т DW), в Измаил, Украйна. Товарех рулони хартия за Тунис. Поставих задачите на старши помощник-капитана да огледа укрепването на товара, защото ни чакаше много дълъг път - Черно море, Босфора, Дарданелите, Егейско море, нос Матапан и почти цялото Средиземно море.
На другата сутрин останах изненадан, че ст. пом. капитанът дори не е изискал от бреговите работници да натегнат натегачите на проволките. Стана ми любопитно как и къде е работил той. Прегледах екипажния списък и поразпитах за колегата във фирмата. Ст. пом. капитанът е щурман с втора степен, имаше право и възможност на този кораб да заема тази длъжност. Преди това е бил офицер във ВМС, командир на военен кораб - бункеровчик. Ето каква история научих, в която той е бил главно действащо лице. Този случай често е споменаван в моряшкия фолклор, който пък от своя страна е бил винаги пълен с невероятни, но в повечето случаи истински истории. По време на негово дежурство, корабът-бункеровчик е вдигнат по тревога и изпратен със задача във Варненското езеро.
И от тук започва моят разказ.
Корабът се промъкваше бавно на около сто метра дистанция от брега, потънал в тръстики. Командирът и механикът (излязъл на чист въздух и на тишина от машината за „кратко“), стояха на командния мостик мълчаливо и се взираха в тъмнината. Корабните ходови светлини разнасяха на всички информацията в езерото, че плавателен съд се носи във водата и всеки да се оглежда и съобразява с този факт. Сладкият разговор между командира и главния механик бе нарушен от кърмчията:
- Другарю командир, цел вдясно по носа, вижда се висока бяла светлина.
Двамата офицери повдигнаха двата корабни бинокъла към очите си. Да, в далечината се виждаше една бяла светлина, която приближаваше към десния борд на кораба, но бордовите му светлини - червена или зелена, не се виждаха. Командирът заповяда незабавна маневра, съгласно международните правилата - МППСС-72. При тази моментна ситуация двата кораба трябваше да се разминат с леви бордове. Червените бордови светлини трябваше да се виждат ясно. Командирът отдаде нова заповед:
- Главен старшина, вземи курс десет градуса надясно по компаса.
Корабът започна да отработва маневрата. Когато достигна до новия курс, рулевият докладва:
- Имам новия курс!
Командирът отново погледна с бинокъла и промърмори:
- Сякаш пеленгът на насрещната светлина не се е променил.
Рулевият отново докладва:
- Другарю командир, корабът насреща продължава да се насочва към нас. Курсът е на сблъсък!
- Дайте още 30 градуса надясно!
Новата заповед беше отдадена без напрежение в гласа, спокойно и сигурно.
- Дайте с корабната сирена един дълъг сигнал - „започнах маневра и завивам надясно!“
Учудващо басовата сирена на малкият кораб забуча в тъмнината. Командирът отвори дясната врата на крилото и веднага се дочу протяжният вой на чуждата сирена. Положението ставаше напечено.

Танкерът-бункеровчик, за който става въпрос в този разказ, е всъщност самоходна наливна баржа (СНБ) проект 503 (тогава във военния флот още не употребяват понятието „танкер-бункеровчик“, което е въведено при тях по време на „перестройката“). От този проект в ККЗ „Г. Димитров“ - Варна, са произведени общо 51 кораба (по-голямата част от тях - за СССР). Във ВМС пет от тях, построени през 1955 г. и по-късно, постъпват към 1955 - 1958 г. в поделението „Охрана на рейда“ - Варна (по-късно 18-ти дивизион кораби със спомагателно назначение). Два кораба от общо петте са предадени на Параходство БМФ и по-късно там получават имената „Белослав“ и „Тюленово“. Третият е пребазиран във Военноморска база Бургас. Останалите два до края на своята експлоатация служат във варненския дивизион. Вторият от тях е бракуван през 2003 г. - завидно дълголетие, което се дължи на изключително здравия им корпус, оцелял след безброй такива случки като описаната.
Рулеви на самоходна наливна баржа проект 503. Снимката е направена към 1958 г. и ни е предоставена от Георги Иванов.
На бака на СНБ № 8603. С този бордови номер корабът е през втората половина на 1955 г. Вижда се, че и главният старшина, и старшината ІІ степен позират пред обектива със самочувствието, че служат на новопостроен кораб. Снимката ни е предоставена от Георги Иванов.
Командирът реши да вземе радикалното решение съгласно правилата:
- дясно на борд!
Отсрещният кораб продължи да дава дълъг сигнал. Командирът извика по вътрешния телефон боцманът незабавно на бака:
- Внимание на дясна котва! Наблюдавайте накъде се насочва насрещния кораб!
А той продължава да си изменя своя курс, противно на правилата, само наляво. Леко забележимо, но с курс водещ към сблъскване. Командирът заповяда:
„Среден напред!“
Другата смяна рулеви с бинокъл в ръка се качи на мостика и застана до командира. Механикът предвидливо се беше измел от мостика и слязъл в машината. Изведнъж машината промени звука си, корабът започна да намалява скоростта към нула. Насрещният кораб със силната единична бяла светлина и мощната сирена продължаваше да се носи към левия борд на бункеровчика. На около 200 м насрещният кораб рязко започна да прави маневра на ляво. В окулярите на бинокъла се очерта дълга влакова композиция. Влакът се движи по релсите на жп линията, която точно на това място прави голям ляв завой и се насочва вече право към гарата на Варна. Разбира се, всеки, който пътува често с влак до Варна-запад, познава добре този завой.
Стана ясно, че точно тези моменти от маневрата на влаковата композиция е видял командирът. Не е видял другата бяла светлина, както и полагащата се зелена светлина на десния борд на всеки кораб, защото това е бил просто влак.
А на сутринта на борда на бункеровчика застана влекач, за да го издърпа от тръстиките, където беше „леко“ заседнал.
Капитан далечно плаване
Георги  КОСТОВ

Бел. ред. Разказът е написан по действителен случай, като случаите с един и същ сюжет са повече. Последният е през 2002 г. пред Пристанище „Леспорт“ (СНБ 204). Интерпретациите са различни (при различните поколения военни моряци), но същността е запазена. Знае се със сигурност и кой е един от „главните герои“ - командир на въпросната СНБ, който през 2002 г. засяда и като командир на отряд кораби със спомагателно назначение. Той е съвипускник на автора на разказа. Тъй като обаче този командир вече е в отвъдното (Светла му памет!), няма да споменем името му. Но в близко бъдеще ще публикуваме друг разказ за инцидент с негово участие, който без малко да прерасне в международен скандал…