
КАПИТАН БОДЕВ САМ СИ ПИШЕ АКТА ЗА ГЛОБАТА ИЛИ
ОТНОВО ЗА ДИСЦИПЛИНАТА НА МОРЯЦИТЕ
Всички си спомняме за войника - часови Гюро Михайлов. Приел командирската заповед абсолютно дословно, останал на пост и изгорял. Това става след като обектът, който охранявал, се запалил, но изпълнил заповедта на командира. За такъв подобен случай, споделен от рулевия по време на един дълъг океански преход, искам да разкажа.
Капитан Иван Бодев - български морски офицер, завършил висше военноморско училище в Съветския съюз. Прави много бърза кариера във военния флот, достига до командир на подводницата М-204, клас „Малютка“, (1948-1950 г.). Тя официално е от съветския Черноморски флот в гр. Одеса, а неофициално - от бъдещия български дивизион подводници, „маскиран“ там заради клаузите на Парижкия мирен договор (1947 г.). През 1954 г. дивизионът е преместен във Варна, а капитан Бодев продължава службата си в българския Военноморски флот. След уволнението от ВМФ започва да работи в Параходство БМФ, а след това в ДИК (Държавна инспекция на корабоплаването) - Варна, като началник на тази институция. През 1969-70 г. е сменен от друг подводничар - о.з. капитан І ранг Матей Матев.
Това, което искам да разкажа, се случва, когато капитан Бодев е началник на ДИК във Варна. Инспекциите по корабите от страна на инспекторите от ДИК са рутинна работа. Следи се не само за изпълнението от корабната администрация на

Капитан Иван Бодев по време на службата му във военния флот.
18 август 1954 г. Приемане на дивизиона подводници в състава на българския ВМФ. Личен архив на контраадмирал Костадин Русков (1933-2021 г.)

българските закони, но и на международните морски закони и конвенции, както и разпоредбите на ДИК - Варна. В този слънчев и топъл ден на инспекция на търговски кораб под чужд флаг се качва самият началник на ДИК. Стъпвайки бодро по стръмния корабен трап, началникът на ДИК-Варна е замислен за предстоящите задачи в управляваната от него институция. На последното стъпало се спира за секунда, оглежда пред себе си обстановката и чистотата, прекрачва борда и стъпва на корабната палуба.
Капитан Бодев остава доволен от пъргавия вацман, който притичва към него. Червената лента на ръкава му подсказва, че това е човекът, който охранява на кораба. Вацманът казва нещо на развален английски. Капитан Бодев посяга към челото си, но установява, че не може да върне поздрава, защото … фуражката му с големите дъбови листа е останала в офиса. Капитан Бодев реагира гласно:
-Капитан Бодев, остаряваш! Тръгнал си без фуражка из цялото пристанище. 20 лева персонална глоба. Без фуражка не може да започнеш да изпълняваш служебните си задължения…
Началникът на ДИК-Варна се завърта на токове и се насочва към офиса отново, за да си вземе забравената фуражка и да си напише акта за глобата.
Уставите са писани за това, да бъдат изпълнявани, а не заобикаляни. Въпрос на чест беше да се изпълни Уставът в цялата му тежест, независимо, че потърпевшият ще бъдеш ТИ! Въпреки че хората, извършващи подобни действия, се приемат за неудачници. Но не трябва да се забравя, че тези неудачници, действащи в името на законите, винаги са били основата на българската държавност и затова трябва да се поклоним пред тяхната готовност за саможертва на собственото си его.
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ