НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И „АВРОРА“
Така и не разбрах какво е това социалистически реализъм. Предполагам, че истината са знаели Вл. Маяковски и Ал. Фадеев, но и двамата решиха да не доживеят до деня, когато ще им разрешат да я споделят с читателите, а крайцерът „Аврора” се превърна в реален символ на революционния социалистически метеж наречен ВОСР, след един халосен изстрел срещу Зимния дворец.
Метежът се повтори през 1991-ва, но този път гърмяха не с кораби, а с танкове и метежниците тогава не победиха, макар че на кораб „Кейп Бретон“ бившите комунисти, все добри момчета, си спретнаха среднощен купон след танковите изстрели. То ако се замислим, и от изстрелите на „Аврора“ не излезе кой знае какво!
Много пъти съм се питал защо този толкова славен, важен и титулуван морски съд, никога не е бил символ на моряшката дързост и гордост. В Морското, нито „Железният канцлер” Антонов, нито някой от командирите ни е споменавал някога крайцера „Аврора”. Името на един друг крайцер разтуптяваше моряшките сърца, а в строя, докато пеехме песента посветена на екипажа му, сълзи имаше в очите ни:
Наверх вы, товарищи, все по местам!
Последний парад наступает.
Врагу не сдается наш гордый „Варяг“,
Пощады никто не желает.
Дори и днес, когато изписвам „последний парад наступает”, се вълнувам...
По онова време вече бяхме свикнали с факта, че има разлика между онова, което се говори и което се случва. То и днес все още е така, но тогава разликата бе ужасяваща, а в някои случаи - смъртоносна. Приемахме безропотно несъответствията, но такива като капитан ІІІ ранг (по-късно капитан І ранг доц. д-р) Георги Антонов ни караха да се срамуваме от безволието си, защото при „Канцлера” имаше пълно съвпадение на думи и дела. Той преподаваше военноморска история, но ни впечатляваше не с изреченото, а с премълчаното. След лекциите му се чувствах съучастник в тоталната лъжа, в която живееше родната история...
Историята на крайцера „Варяг”, няма нищо общо със социализма, комунизма и великите метежи. Той дори не е построен в Русия, а във Филаделфия. Друга „черна точка” в биографията му е фактът, че още по време на построяването му, един от членовете на екипажа, се отказва от Руската империя и желае да стане гражданин на САЩ!
През 1904-а година, по време на Руско-японската война, след неравен бой край бреговете на Корея, за да не попадне в ръцете не врага, екипажът на „Варяг” отваря кингстоните и потопява крайцера. След края на войната японското правителство създава в Сеул музей в памет на героите от „Варяг” и награждава неговия командир капитан І ранг Руднев с ордена на „Изгряващото слънце“.
Коренно различна е участта на „Аврора”. Той взема участие в Първата световна война, а халосният му изстрел става сигнал за щурма на Зимния дворец. Така крайцерът става един от символите на Октомврийската революция. Днес на крайбрежната улица, в памет на участието му в историята, е поставена мемориална плоча с надпис:
„На 25 октомври (7 ноември) 1917 г., стоящият срещу това място крайцер „Аврора“ с гърма на своите оръдия, насочени към Зимния дворец, възвестява, че 25 октомври е началото на нова ера - ерата на Великата социалистическа революция.“
Няма да споря за „началото”, „насочени към” и „новата ера”. Оставям ги на съвестта на историците, но на този кораб са плавали моряци и тяхната съдба винаги ме е вълнувала.
Пиша тези редове, не за да изкупя вината си. За такива като мен, Морското училище не е част от морската история, а съдба. Съдба за хиляди моряци са били и всички тези фрегати, крайцери, броненосци и канонерки. Съдба е бил и „Аврора” за своите моряци. От безсмислената смърт на много от тях по време на ВОСР и Отечествената война, та до пиянските подвизи по пристанищата на Европа. От многобройните филми и книги, създадени в прослава на крайцера, оставам с впечатление, че екипажът е воювал не толкова с врага, колкото със себе си.
Признавам, че не помня кога съм гледал филма „Крайцерът “Варяг”, но беше преди Морското. Филмът си остана незабравим за мен: силен звук, вълнуваща музика и прекрасни актьори. Как да зная тогава, че това е филм за Руско-японската война, за която никой нищо не ни казва, защото тогава Русия е била победена. Филмът е създаден през 1946-а, веднага след Великата Отечествена, вероятно за да ни стане ясно защо трябва да бъде унищожен японския милитаризъм.
Така и не разбрах какво е това социалистически реализъм. Предполагам, че истината са знаели Вл. Маяковски и Ал. Фадеев, но и двамата решиха да не доживеят до деня, когато ще им разрешат да я споделят с читателите, а крайцерът „Аврора” се превърна в реален символ на революционния социалистически метеж наречен ВОСР, след един халосен изстрел срещу Зимния дворец.
Метежът се повтори през 1991-ва, но този път гърмяха не с кораби, а с танкове и метежниците тогава не победиха, макар че на кораб „Кейп Бретон“ бившите комунисти, все добри момчета, си спретнаха среднощен купон след танковите изстрели. То ако се замислим, и от изстрелите на „Аврора“ не излезе кой знае какво!
Много пъти съм се питал защо този толкова славен, важен и титулуван морски съд, никога не е бил символ на моряшката дързост и гордост. В Морското, нито „Железният канцлер” Антонов, нито някой от командирите ни е споменавал някога крайцера „Аврора”. Името на един друг крайцер разтуптяваше моряшките сърца, а в строя, докато пеехме песента посветена на екипажа му, сълзи имаше в очите ни:
Наверх вы, товарищи, все по местам!
Последний парад наступает.
Врагу не сдается наш гордый „Варяг“,
Пощады никто не желает.
Дори и днес, когато изписвам „последний парад наступает”, се вълнувам...
По онова време вече бяхме свикнали с факта, че има разлика между онова, което се говори и което се случва. То и днес все още е така, но тогава разликата бе ужасяваща, а в някои случаи - смъртоносна. Приемахме безропотно несъответствията, но такива като капитан ІІІ ранг (по-късно капитан І ранг доц. д-р) Георги Антонов ни караха да се срамуваме от безволието си, защото при „Канцлера” имаше пълно съвпадение на думи и дела. Той преподаваше военноморска история, но ни впечатляваше не с изреченото, а с премълчаното. След лекциите му се чувствах съучастник в тоталната лъжа, в която живееше родната история...
Историята на крайцера „Варяг”, няма нищо общо със социализма, комунизма и великите метежи. Той дори не е построен в Русия, а във Филаделфия. Друга „черна точка” в биографията му е фактът, че още по време на построяването му, един от членовете на екипажа, се отказва от Руската империя и желае да стане гражданин на САЩ!
През 1904-а година, по време на Руско-японската война, след неравен бой край бреговете на Корея, за да не попадне в ръцете не врага, екипажът на „Варяг” отваря кингстоните и потопява крайцера. След края на войната японското правителство създава в Сеул музей в памет на героите от „Варяг” и награждава неговия командир капитан І ранг Руднев с ордена на „Изгряващото слънце“.
Коренно различна е участта на „Аврора”. Той взема участие в Първата световна война, а халосният му изстрел става сигнал за щурма на Зимния дворец. Така крайцерът става един от символите на Октомврийската революция. Днес на крайбрежната улица, в памет на участието му в историята, е поставена мемориална плоча с надпис:
„На 25 октомври (7 ноември) 1917 г., стоящият срещу това място крайцер „Аврора“ с гърма на своите оръдия, насочени към Зимния дворец, възвестява, че 25 октомври е началото на нова ера - ерата на Великата социалистическа революция.“
Няма да споря за „началото”, „насочени към” и „новата ера”. Оставям ги на съвестта на историците, но на този кораб са плавали моряци и тяхната съдба винаги ме е вълнувала.
Пиша тези редове, не за да изкупя вината си. За такива като мен, Морското училище не е част от морската история, а съдба. Съдба за хиляди моряци са били и всички тези фрегати, крайцери, броненосци и канонерки. Съдба е бил и „Аврора” за своите моряци. От безсмислената смърт на много от тях по време на ВОСР и Отечествената война, та до пиянските подвизи по пристанищата на Европа. От многобройните филми и книги, създадени в прослава на крайцера, оставам с впечатление, че екипажът е воювал не толкова с врага, колкото със себе си.
Признавам, че не помня кога съм гледал филма „Крайцерът “Варяг”, но беше преди Морското. Филмът си остана незабравим за мен: силен звук, вълнуваща музика и прекрасни актьори. Как да зная тогава, че това е филм за Руско-японската война, за която никой нищо не ни казва, защото тогава Русия е била победена. Филмът е създаден през 1946-а, веднага след Великата Отечествена, вероятно за да ни стане ясно защо трябва да бъде унищожен японския милитаризъм.
Крайцерът „Аврора“ на р. Нева по време на празнична заря. Архив на контраадмирал Вълчо Д. Желев (1926 - 2010 г.) в Държавен архив - Варна, ф. 1635.
Последният бой на крайцера „Варяг“. Илюстрация от „Героические корабли российского и советского Военно-морского флота“, М., Воениздат, 1981 г., с. 42.
Агитационен плакат на ВМС на САЩ от 1917 г. Матросът от „Варяг“ е вторият отдясно.
Барабар Петко с мъжете. И на българската пощенска марка е тиражирана неистината, че при даването на халосния изстрел „Аврора“ е на вода. Не е! На док е.
Карикатура от онова време ...
Корабът музей „Аврора“ е увековечен на множество пощенски марки, издадени в СССР.
Орелеф на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов („Железният канцлер“) в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
2011-а. Моряци от кораб „Емона“ в Ростов на Дон.
Във връзка с това есе, си изтеглих филма и отново го изгледах, с нагласата да се посмея над техническите, идейни и художествени несъвършенства на тогавашната кинематография. Нищо подобно не се случи. Лентата се оказа все така вълнуваща за мен и неизбежно си зададох въпроса: защо за Великата Отечествена и Октомврийската са създадени хиляди филми, а за Руско-японската, само един. Тогава се сетих за „Железния канцлер”, който напук на политиката и идеологията, предпочиташе „Варяг” и „Дръзки” пред Двайсе и пети октомври и Девети септември.
Би било нечестно да твърдя, че дисциплината „Военноморска история” и капитан ІІІ ранг Антонов са били мои фаворити в Морското. Годината беше 1965-66-а, по дяволите! Предпочитах „Жълтата подводница” и Жоро Интеграла! Заради „Битълс“ и Михайловград, но такива като „Железния канцлер” тайно съм харесвал заради премълчаването и вътрешното достойнство, което излъчваха. И заради „Крайцерът „Варяг”, естествено! Защото капитан Антонов ми напомняше за командирите на крайцера и канонерската лодка „Кореец” - главни герои на филма. Ролята на командира Руднев се изпълняваше от Борис Ливанов - изключително актьорско присъствие и незабравим глас. Оказа се, че и царските морски офицери могат да бъдат умни, интелигентни и да обичат подчинените си. Командирът на канонерката Беляев във филма пък играе Александър Зражевски - стар морски вълк, който не може без корабите и морето, като много от моряците, с които плавах. Интересно ми бе да узная, че „ролята” на славния крайцер „Варяг” се „изпълнява” от друг знаменит морски съд - крайцерът „Аврора”!
Дойдохме си на думата, както би казал някой опитен есеист.
Но аз ще се върна пак към кораба „Кейп Бретон” и онова среднощно моряшко празненство по случай августовския пуч от 1991 г. Стояхме на огромен кей в някакво североамериканско пристанище. На другия ден един от собствениците на товара спря пред трапа с много лъскаво, та чак фръцкаво возило. Стоях на планцера и гледах красивата кола заедно с втория механик, бивш помполит и главен вдъхновител на среднощния празник.
- Джагуар икс джей двеста и двайсе - каза развълнувано Втория.
Погледнах го изумен.
- Какво ме гледаш? Нима помполитите - комунисти нямат право да мечтаят...
Какво мога да кажа за финал, Читателю? Нищо друго, освен като истински моряк, да повторя:
Врагу не сдается наш гордый „Варяг“,
Пощады никто не желает.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Би било нечестно да твърдя, че дисциплината „Военноморска история” и капитан ІІІ ранг Антонов са били мои фаворити в Морското. Годината беше 1965-66-а, по дяволите! Предпочитах „Жълтата подводница” и Жоро Интеграла! Заради „Битълс“ и Михайловград, но такива като „Железния канцлер” тайно съм харесвал заради премълчаването и вътрешното достойнство, което излъчваха. И заради „Крайцерът „Варяг”, естествено! Защото капитан Антонов ми напомняше за командирите на крайцера и канонерската лодка „Кореец” - главни герои на филма. Ролята на командира Руднев се изпълняваше от Борис Ливанов - изключително актьорско присъствие и незабравим глас. Оказа се, че и царските морски офицери могат да бъдат умни, интелигентни и да обичат подчинените си. Командирът на канонерката Беляев във филма пък играе Александър Зражевски - стар морски вълк, който не може без корабите и морето, като много от моряците, с които плавах. Интересно ми бе да узная, че „ролята” на славния крайцер „Варяг” се „изпълнява” от друг знаменит морски съд - крайцерът „Аврора”!
Дойдохме си на думата, както би казал някой опитен есеист.
Но аз ще се върна пак към кораба „Кейп Бретон” и онова среднощно моряшко празненство по случай августовския пуч от 1991 г. Стояхме на огромен кей в някакво североамериканско пристанище. На другия ден един от собствениците на товара спря пред трапа с много лъскаво, та чак фръцкаво возило. Стоях на планцера и гледах красивата кола заедно с втория механик, бивш помполит и главен вдъхновител на среднощния празник.
- Джагуар икс джей двеста и двайсе - каза развълнувано Втория.
Погледнах го изумен.
- Какво ме гледаш? Нима помполитите - комунисти нямат право да мечтаят...
Какво мога да кажа за финал, Читателю? Нищо друго, освен като истински моряк, да повторя:
Врагу не сдается наш гордый „Варяг“,
Пощады никто не желает.
Сл. ПЕШКОВ - моряк