НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПРАВЕДЛИВОСТ ПО ХОЛАНДСКИ (СИРЕЧ НИДЕРЛАНДСКИ)
Четиво не само за моряци
Прекарвах почивката си в столицата на о-в Мадейра - Фуншал. За разлика от потъналата в сняг Европа, тук през ноември времето е твърде приятно. Денонощните температури се колебаят между 23 и 28 градуса. Топлите зимни дрехи, с които бяхме облечени в Германия се оказаха напълно излишни в слъчевия Фуншал.
Разположен в средата на Атлантическия океан, островът е използван в миналото за междинен пристан на кораби, плаващи от Европа за Южна Америка. Важното му стратегическо значение е събуждало апетитите на много морски държави. Той е бил и английско владение преди да стане португалски. Различните колониални администрации са повлияли на архитектурното и културно многообразие на Мадейра. Бреговете тук са каменисти. Липсват пясъчните плажове, характерни за нашето Черноморие. Но, затова пък, към всеки хотел има по няколко басейна с кристално чиста и топла вода.
Огромният апартамент, в който бях настанен, разполагаше с модерна кухня и не се налагаше да посещавам често местните ресторантчета.
По време на престоя си предприех няколко екскурзии във вътрешността на острова, появил се преди милиони години в резултат на вулканична активност. Невероятно красивата му природа е вдъхновявала не един поет или художник. Впечатляваха огрени от слънцето планински върхове, стърчащи високо над сивите дъждовни облаци. Страховити урви и пропасти надничаха от двете страни на тесния асфалтов път.
Освен с „коледничето”, Мадейра е позната и със сладкото вино - Порто. Уникалният въздух на острова е помогнал на австрийската принцеса Сиси да се излекува от, нелечимата по онова време, туберкулоза. Сигурно за красотите на Мадейра може да се пише и говори много. Но целта на този разказ е друга. Искам за пореден път да отбележа някои черти от народопсихологията на холандците. Нямам претенции за абсолютна представителност на наблюденията ми, т. к. във всяка народностна група има и индивиди, които не се вписват в събирателния й образ. Но тъкмо тези изключения потвърждават общото, обединяващото, характерното за нея. Държа да подчертая, че написаното в този разказ е лично преживяно и изстрадано.
Темата е актуална и с това, че България продължава да понася негативите от дежурното холандско вето за Шенген. Много са факторите, въздействащи върху характера на един народ. Но считам, че климатичните условия, моделират в голяма степен неговото психо-социално поведение. Сега предлагам да ме придружите мислено до апартамента ми в прекрасния хотел „Еден”. Всяка сутрин излизах на балкона с чаша кафе в ръка. Океанът ме приветстваше със своята синя необятност. Танцът на разбиващите се в скалистия бряг вълни приковаваше за дълго погледа ми. Наслаждавах се на гледката, омагьосван от Божествената красота на залива. А времето като че ли спираше да тече. Но една от сутрините се оказа по-различна от другите.
Мобилният ми телефон започна да звъни настойчиво. Търсеше ме навигационният директор на швейцарската фирма „Uniworld”- г-н Александър Оост. Тази туристическа фирма е основана в Лос Анджелис от г-н Сърба Илич - дясната ръка на Слободан Милошевич. Докато бившият сръбски премиер излежаваше доживотната си присъда в Хага, Илич правеше крупни инвестиции с парите му. По-късно, за да се заметат следите, „Юниуърлд” беше продадена на друга американска фирма със седалище в Ню Йорк. Част от топ-менажерите й запазиха своите позиции и при новите собственици. Например, главен sail manager е все още пребоядисаният американец - Уесни Босник, с истинско име Веско Боснич. Така, със сръбски капитал, натрупан по време на югоембаргото, се построиха няколко супер луксозни круизни кораби. Те задоволяваха високите изисквания на едни от най-богатите американски туристи. В момента европейският филиал на „Uniworld” се намира в Базел, а навигационно-техническата дейност се ръководи, както обикновено, от холандци.
Г-н Оост бе чувал за мен и ми предложи да започна работа при него. Условията бяха прекрасни. Месец работа, следван от месец почивка, като заплатата ми в евро се изплащаше и по време на почивките. На

Сняг може да няма, но е зима и на кораба трябва снежен човек да има.
„River Countess“. Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki  Author Rolf Heinrich, Кьолн.
Капитан Александър Каменов.
Капитан Александър Каменов през зимата.
кораба -„River Countess“ щяхме да се сменяме с опитния украински капитан-Виктор Семенов.
Преди началото на сезона през март 2006 г. фирмата организира митинг с целия капитански състав в Корнойбург - Австрия. Колегата Семенов беше постъпил в „Юниуърлд“ няколко месеца по-рано. Той не скри своето учудване, че „расистът Александър Оост” е назначил още един чужденец за първи капитан. Твърдеше, че тези позиции се пазят само за холандци и ние сме единствените първи капитани-чужденци. Според него назначението ни се дължало не на желание, а на необходимост. За заемане на капитанска позиция се изискваше владеенето на немски и английски език и притежание на два капитански патента-дунавски и рейнски. На тези условия, по това време, отговаряха малко холандци. Повечето от тях нямаха Дунавски патенти и не познаваха реката. А по-възрастните не говореха английски. Семенов ме предупреди, че веднага щом се появи подходящ кандидат-холандец, ние ще станем излишни. Много скоро се убедих в правотата на неговите думи. Още през май, украинският ми колега беше изгонен и заменен с един 24-годишен младеж от околностите на Амстердам.
Г-н Оост ми обясни, че новоназначеното момченце и неговата приятелка нямат жилище на брега и се налага да останат на кораба не 6, а 9 месеца. А аз трябваше да работя на „River Countess“ само 3 месеца. Договорът ми предвиждаше да плавам 6 месеца в годината. През останалите 3 месеца се налагало да прескачам от кораб на кораб, за да запълвам „дупки”.
Наглостта на г-н Оост не се изчерпваше само с тези промени в условията на трудовия ми договор. Оказа се, че протежираното от него хлапе - Jord Zwaal, не отговаря на елементарни изисквания за заемане на длъжността.
Директорът се обърна към мен с думите:
- Александър, ще се наложи да направиш няколко рейса с Jord. Той е правил само един рейс на Дунава и няма капитански патент. Така че тази река му е като „черна дупка“.
Попитах:
- Г-н Оост, каква функция ще имам в смяната на младия колега?
- Ще му бъдеш помощник, докато се учи, отговори той.
Реакцията ми беше светкавична:
- Няма да стане Алекс. Не може аз да върша цялата работа, да нося цялата отговорност, а той да ми е началник. Той има капитанска правоспособност само за р. Рейн, а на Дунава е кърмчия (рулеви).
Александър Оост беше изненадан от моята дързост. Беше привикнал с лакейничеството на подчинените си източноевропейци, особено на румънците. Погледът му се изпълни с ненавист. Няма да забравя думите му:
-Александър, защо холандският капитан Буум, който ти е връстник, изпълнява всичките ми заповеди, а ти не? С какво си повече от него? Ти идваш от една фалшива нация.
Не се сдържах:
- Алекс, хайде да се отдалечим на 200 метра от кораба и там да повториш това, което току що каза!
Наглецът изведнъж промени тона. Усети, че е преминал всякакви граници. Евентуален скандал би могъл да застраши позициите му в тази мултиетническа компания.
- Оооо, извинявай Александър. Аз забравих, че живееш в Мюнхен и членуваш в комисии на немското МТ.
Почти извиках:
- Това, че живея в Германия, не ме прави немец.
Алекс беше висок, слаб с тесни раменца и малки злобни очи.
Осъзнах, че след това жестоко спречкване, всеки мой ден във фирмата може да се окаже последен. В професионалния си живот бях срещал много расисти. Но този наглец беше първият, който толкова открито изразяваше своята неприязън към чужденците. От този момент Александър Оост ме мразеше още по-силно и ако нямаше нужда от мен, щеше да ме уволни на часа. В крайна сметка аз започнах да пътувам в смяната на холандското хлапе, но като първи капитан.
Имах късмет, че годината се случи сушава и нивата на Дунава бяха спаднали до критично ниски стойности. За безопасно корабоплаване бяха необходими опитни капитани, а болшинството от холандските му протежета нямаха необходимата практика. Това обстоятелство ми помогна да се задържа във фирмата.
Отмъщението на Александър закъсня, но не ме отмина. В началото на септември той ми изпрати предизвестие, че в края на октомври трябва да напусна „Юниуърлд”. Попитах го какви са причините за това негово решение. Дали корабът ми е бил недостатъчно чист или пътниците са били недоволни от мен? Дали по корпуса му има дори една драскотина, причинена по моя вина.
Отговори ми като разсърден тиинейджър:
- Ей така. Защото така искам. Спазвам срока на предизвестието и не нарушавам законите. Не съм длъжен да ти давам обяснение.
Докато ми течеше предизвестието, трябваше да направя още един рейс от Будапеща до Сулина. За втори помощник-капитан ми беше изпратен украинеца Юрий Овчинников. От него разбрах, че е постъпил във фирмата преди месец. Наложи се спешно да го обучавам със системата за управление „Аквамастер”, която не се използваше на украинските кораби.
За предстоящия ми рейс, съгласно Правилника, трябваше да имам двама помощници, а аз имах само него. Пет дни преди нас, със същото разписание, се движеше фирмения кораб „River Baroness”. Капитанът му -холандецът Де Бриен беше подсигурен с още трима помощници - още един холандец и двама словаци. Не ме учудваше привилегированото отношение към него. Той беше с „правилния паспорт”. Но основният проблем на г-н Оост беше, че той не вярваше в способностите на сънародника си да се справи с критичната навигационна обстановка на Дунава. При най-малката грешка, корабът можеше да заседне сред новообразуваните пясъчни банки.
Недоумявах, по какви причини „River Countess“ извършваше „нон стоп” преходи с един капитан по-малко. Бяхме в нарушение и очаквах санкции от Унгарската Водна полиция.
Веднага след отплаването от Будапеща се обадих на Алекс. Заявих, че докато не ми изпрати още един пом. капитан, корабът ми няма да отплава от Мохач. Бях уволнен и нямаше какво повече да губя. Не изпитвах респект към расиста Оост. Още по-малко към, създадената с парите на Милошевич, американска фирма.
Винаги напереният холандец започна да се моли и хленчи:
- Александър, защо ми казваш това чак сега? Трябваше да ме предупредиш още преди Будапеща. В отпуск съм и не мога да реагирам.
Отговорих му:
- Господин Оост, как не забравихте да подсигурите колегата Де Брайен с 3 капитански патента, а аз деля вахтите с украинец, който все още се обучава.
Чу се дълбока въздишка:
- Сега трябва да си прекъсна почивката. Ще летя утре от Сейшелите за Белград. Доволен ли си, че ми провали ваканцията?
След известна пауза продължи:
- Александър, много те моля да се предвижиш до Бездан. След входната сръбска ревизия (гранична контрола) ще изчакаш капитана, който ще тръгне от Белград с такси.
Нямаше как да откажа при това обещание. Отплавах вечерта от Мохач и след час пристанах на понтона в Бездан. Докато уреждах формалности в сградата на граничния пункт, забелязах едно русоляво момче, което дремеше на пейката в коридора. Попитах го, той ли е новият помощник, който трябва да се качи на моя кораб. Отговори ми утвърдително. Оказа се, че младежът няма нито капитански патент, нито практика на река Дунав. Александър Оост ме беше изиграл. Изпращаше ми поредното си протеже -не капитан, а ученик. На „River Baroness” оставаха трима правоспособни капитани, а при нас не се променяше нищо.
Тази история ми напомни един случай с група френски туристи в Будапеща. Те си бяха поръчали екскурзовод. Той наистина дошъл и наистина бил екскурзовод, но не с френски, а с китайски…
За мое голямо съжаление, дежурният капитан от сръбския Капитанат беше категоричен, че мога да продължа плаването си до Белград с два капитански патенти. За разлика от останалите дунавски държави, те нямали изискване - пътническите кораби да разполагат с три патента при непрекъснат режим на плаване. Бях надхитрен. Трябваше да отплавам към Белград. По време на престоя ни в столицата на Сърбия на кораба очаквано се качи самият господин Оост.
Записахме го в екипажния списък като „Steuermann” (кърмчия), защото и той нямаше капитански патент за Дунава. Все още не губех надежда, че ще получа очакваната справедливост. Предстоеше ни спиране в пристанище Русе. Там познавах всички служители на Държавната Инспекция по корабоплаване. Надявах се те да ми съдействат. На втория ден сутринта пристанах на понтона в родния си град. Без да губя време, отидох с екипажния списък и корабния дневник при началник отдел „Контрол на корабоплаването”- к.д.п. Рангел Никифоров. Обясних му каква е ситуацията и го помолих да санкционира холандския наглец. Ходовото ни време от Белград до Русе беше 34 часа. А съгласно Правилниците на България и Румъния, при непрекъснато плаване, превишаващо 18 часа, на борда трябва да има трима лицензирани капитани. На „River Countess“ бяхме само двама. Двамата холандски кърмчии не се брояха.
Реакцията на Никифоров беше повече от отчайваща:
- Сашка, остава ми само една година работа като пенсионер в ДИК-а. Не искам да си създавам неприятности. Нали ги знаеш, какви са холандците. За най-малкото нещо звънят в Посолството си.
Капитан Никифоров би бил в правото си да санкционира корабособственика. Защото негово задължение е да обезпечи кораба с достатъчен по брой и квалификация екипаж, който да съответства на режима на плаване. А нарушенията от такъв характер са сериозни. Те създават предпоставки за аварии вследствие на преумора. Нито една чуждестранна речна администрация не би си затворила очите при такъв казус. В Германия глобата е 600€ и плавателния съд бива спрян от движение, докато не се окомплектова екипажа.
При завръщането ми на кораба разбрах, че на борда са се качили двама словашки лоцмани с капитански патенти. След няколко остри реплики с г-н Оост, аз бях отстранен от длъжност и свален на брега. Бях му нужен само докато преведа кораба през най-критичните места в тъмната част на денонощието. Тръгнах си с голямо облекчение, но и с чувството, че съм предаден от сънародниците си.
Няма да разширявам темата с проблемите на част от българските гастарбайтери в Ниската земя. Много от тях работят за холандски фирми без договори, без осигуровки и биват жестоко експлоатирани.
Скъпи приятели, не очаквайте чудеса от Западния свят. Особено от холандците. Те си гледат интереса и не са загубили егоцентричното си самочувствие на колониална сила. Ако им се отдаде възможност, биха ни прегазили, без дори да се обърнат назад. Както сами се убедихте, поддържат се арогантно, безпринципно и в ущърб на по-квалифицираните чужденци. А ние - българите, не си помагаме, дори когато правото и силата са на наша страна. В Нидерландия расизмът е уникален. Той се подхранва от меркантилността на обществото. Никой не те преследва ако си гей, наркоман или с друг цвят на кожата. Толерират се всякакви религиозни и политически схващания. Стига, бидейки интелигентен и квалифициран чужденец, да не застрашаваш установеното статукво. И най-вече привилегированото положение на богоизбраните „бодливи лалета”.

Капитан Александър КАМЕНОВ