НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТАНКЕР-БУНКЕРОВЧИК „БАЛЧИК” 203, ПРОЕКТ 650: ОТ
„ГРОЗНОТО ПАТЕ“ ДО „МОЯТ КОРАБ“
Посвещавам на 30-та годишнина от вдигането на синия флаг на спомагателните кораби на флагщока на ТнБ 203 „Балчик“ и „Христовата възраст“ от спускането му на вода.
Корабът е предназначен да превозва два вида леко корабно гориво, да снабдява по три основни способа - бордово, кърмово и на необорудван бряг с гориво, смазочни материали, вода (в последствие), продукти, в рейдови и пристанищни условия. Полезен товар - 520 т гориво, 3 т масла (наливни), плюс 24 стандартни варела (по 12 на борд), до 70 т вода (след преоборудването), които може да сдаде на кораби при вълнение на морето до 3 бала. Водоизместване 1250 т, дължина 55 м, ширина 11 м. Имаше зенитна установка на бака и преносим зенитно-ракетен комплекс на сигнален мостик (в последствие снети).
Корабът е построен в корабостроителница „Илия Бояджиев” на град Бургас. Спуснат е на вода на 12.10.1990 г. и е приет на въоръжение от ВМС. Кръстница му стана дъщерята на бивш командир от дивизиона (колоритният „Баро“ Донков; о.з. капитан-лейтенант Цвятко Донков), г-жа Геновева Цвяткова Донкова. На 17.09.1993 г. му бе присвоен бордови номер 203, тържествено е вдигнат военноморският флаг на Дивизиона кораби със спомагателно назначение (ОХРА) във Военноморска база Варна.
Разликата в годините от слизане на вода и влизането в строя се дължи на редица конструктивни неудачи, продиктувани повече от военния ентусиазъм, отколкото от грешки на конструкторския екип. Пък и едно „корито“ се превръща в кораб не като го спуснат на вода, а когато получи екипаж и предназначение. Иначе си е сложно инженерно съоръжение, което иска да се запали или потъне…
Веднага след слизането му на вода и установяването на неудачните решения, които са в резултат повече на това, че всички направления от Щаба на Флота са пожелали кораба да е максимално наситен в тяхната област и по-малко са били компромисите с конструкторските предложения и събразяването с главната му задача: да е бункеровчик. Резултатите - танкерът беше трудно управляем, защото вместо дюзи около винтовете (както е смятал проектантът), му бе поставено едно перо на руля (за по-евтино) и то почти между винтовете. Това допринесе за управление при ползване на само на попътния поток и с ходове, а реакцията на винта и винтовата струя беше почти игнорирана. Беше поставена артерилерийска установка на бака, като погребът беше позициониран върху товарна (горивна) палуба. Нямаше преходен мостик, което при 3 бала вълнение „отрязваше“ екипажа от достъп до бака, тъй като товарна палуба биваше залята.
Насищането с апаратура по ядрена, химическа и биологична защита и екология (ЯХБЗ и Е) беше уникално, явно химиците във Флота тогава са имали силно лоби. Корабът бе най-добре наситеният с такава във Флота. Имаше и ред други проблеми, които в последствие екипажът реши със собствени сили - възможност за сдаване на питева вода, подобряване на битовите условия и др. Конструктивните - преходен мостик и винто-рулева гупа, бяха решени непосредствено след спускането му на вода. Контраадмирал Русков (светла му памет!), като председател на примната комисия, се бори, за да запази кораба (проекта) за Флота и да бъдат премахнати недостатъците, независимо от породилите ги причини. Пилотните кораби на всеки проект винаги имат подобна съдба, поне в българското корабостроене, защото тогава имахме такова. Беше построен и втори танкер-бункеровчик за База Бургас: „Атия.
Корабът сменя самоходната наливна баржа „203” (мазутен) проект 503 като бордови номер и военния транспорт (ВТР) „202” във функционално отношение, като след 2004 г. е единственият кораб за снабдяване с ГСМ, вода и провизии във Военноморска база Варна.
Няма да правя хронология на решените от кораба и екипажа задачи, няма да изброявам кой му е бил командир, механик, боцман през годините, защото това е скучна статистика. Ще се опитам да пресъздам времето на раждането на кораба и екипажа, на традициите и духа на танкер-бункеровчика и с охраджийска ирония ще спомена Първите „тубаджии“, защото продължиха да наричат така екипажа на танкера…
Пълния текст на този спомен на Георги ИВАНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
„ГРОЗНОТО ПАТЕ“ ДО „МОЯТ КОРАБ“
Посвещавам на 30-та годишнина от вдигането на синия флаг на спомагателните кораби на флагщока на ТнБ 203 „Балчик“ и „Христовата възраст“ от спускането му на вода.
Корабът е предназначен да превозва два вида леко корабно гориво, да снабдява по три основни способа - бордово, кърмово и на необорудван бряг с гориво, смазочни материали, вода (в последствие), продукти, в рейдови и пристанищни условия. Полезен товар - 520 т гориво, 3 т масла (наливни), плюс 24 стандартни варела (по 12 на борд), до 70 т вода (след преоборудването), които може да сдаде на кораби при вълнение на морето до 3 бала. Водоизместване 1250 т, дължина 55 м, ширина 11 м. Имаше зенитна установка на бака и преносим зенитно-ракетен комплекс на сигнален мостик (в последствие снети).
Корабът е построен в корабостроителница „Илия Бояджиев” на град Бургас. Спуснат е на вода на 12.10.1990 г. и е приет на въоръжение от ВМС. Кръстница му стана дъщерята на бивш командир от дивизиона (колоритният „Баро“ Донков; о.з. капитан-лейтенант Цвятко Донков), г-жа Геновева Цвяткова Донкова. На 17.09.1993 г. му бе присвоен бордови номер 203, тържествено е вдигнат военноморският флаг на Дивизиона кораби със спомагателно назначение (ОХРА) във Военноморска база Варна.
Разликата в годините от слизане на вода и влизането в строя се дължи на редица конструктивни неудачи, продиктувани повече от военния ентусиазъм, отколкото от грешки на конструкторския екип. Пък и едно „корито“ се превръща в кораб не като го спуснат на вода, а когато получи екипаж и предназначение. Иначе си е сложно инженерно съоръжение, което иска да се запали или потъне…
Веднага след слизането му на вода и установяването на неудачните решения, които са в резултат повече на това, че всички направления от Щаба на Флота са пожелали кораба да е максимално наситен в тяхната област и по-малко са били компромисите с конструкторските предложения и събразяването с главната му задача: да е бункеровчик. Резултатите - танкерът беше трудно управляем, защото вместо дюзи около винтовете (както е смятал проектантът), му бе поставено едно перо на руля (за по-евтино) и то почти между винтовете. Това допринесе за управление при ползване на само на попътния поток и с ходове, а реакцията на винта и винтовата струя беше почти игнорирана. Беше поставена артерилерийска установка на бака, като погребът беше позициониран върху товарна (горивна) палуба. Нямаше преходен мостик, което при 3 бала вълнение „отрязваше“ екипажа от достъп до бака, тъй като товарна палуба биваше залята.
Насищането с апаратура по ядрена, химическа и биологична защита и екология (ЯХБЗ и Е) беше уникално, явно химиците във Флота тогава са имали силно лоби. Корабът бе най-добре наситеният с такава във Флота. Имаше и ред други проблеми, които в последствие екипажът реши със собствени сили - възможност за сдаване на питева вода, подобряване на битовите условия и др. Конструктивните - преходен мостик и винто-рулева гупа, бяха решени непосредствено след спускането му на вода. Контраадмирал Русков (светла му памет!), като председател на примната комисия, се бори, за да запази кораба (проекта) за Флота и да бъдат премахнати недостатъците, независимо от породилите ги причини. Пилотните кораби на всеки проект винаги имат подобна съдба, поне в българското корабостроене, защото тогава имахме такова. Беше построен и втори танкер-бункеровчик за База Бургас: „Атия.
Корабът сменя самоходната наливна баржа „203” (мазутен) проект 503 като бордови номер и военния транспорт (ВТР) „202” във функционално отношение, като след 2004 г. е единственият кораб за снабдяване с ГСМ, вода и провизии във Военноморска база Варна.
Няма да правя хронология на решените от кораба и екипажа задачи, няма да изброявам кой му е бил командир, механик, боцман през годините, защото това е скучна статистика. Ще се опитам да пресъздам времето на раждането на кораба и екипажа, на традициите и духа на танкер-бункеровчика и с охраджийска ирония ще спомена Първите „тубаджии“, защото продължиха да наричат така екипажа на танкера…
Пълния текст на този спомен на Георги ИВАНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Танкер-бункеровчикът „Балчик“ по време на военноморския парад на 11 август 2019 г. Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ.
„Балчик“ маневрира, за да достави гориво на ход на фрегата тип „Дръзки“, 2021 г. Снимка ВМС.
По преходния мостик се движи член на екипажа на „Балчик“ в подходящо „облекло“ в стил „ЯХБЗ и Е“, 2022 г. Снимка ВМС.