НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК ЗАПОЧНА МОЯТ ЖИВОТ, СВЪРЗАН С МОРЕТО
Предисловие
В това, което евентуално бихте прочели, става дума за една противоречива личност в историята на Морското училище - контраадмирал Дичо Узунов. Искам да споделя личното си мнение за този човек, като не съм забравил, че когато съм учил в Училището, то е било висше ВОЕННО учебно заведение, а не университет! Това, заедно с факта, че годините, в които бях там, животът в него беше много, много по-различен от днешния, ми дават правото да споделя моята гледна точка. Никога не бих си позволил, колкото и много да ми струва в личен план престоят ми в него не само като курсант, но най-вече като преподавател, заплатено твърде скъпо с част от личното ми здраве, да говоря с тон, който определя Училището, като тъмно и мрачно място и с недобри мисли за неговите, приемам сгрешили, началници и командири.
То не трябва да се идентифицира с отделни личности, тъй като Училището е нещо различно, то има история, настояще и бъдеще, докато отделните личности, работили в него, с изключение на единици минават в забравата!
Това е така, независимо от десетките ми критични бележки, които стоят все още в моето съзнание като: тоталният контрол, принудителното, предполагам, двуличие на много малка част от неговите възпитаници, изказаните без съдържание или преднамерено мисли и поведение на част от ръководния му състав и др. Приемам и грешките на визирания Началник. Но, трябва ясно да се каже, че независимо от всичко Училището изгради у почти всички от нас качества, които позволиха днес да не се срамуваме от своите имена. Тези, които не приемаха онази действителност, имаха избор просто да го напуснат, както и го направиха някои!
Писаното остава, а думите - не! Във връзка с това искам да споделя накратко личните ми впечатления от един от най-популярните университети в САЩ - Texas A&M.
Всичко започна с посещението в дома на един от неговите известни професори. На ревера на моето сако стоеше юбилейната значка с годината на откриването на нашето Училище. Той я забеляза и ме помоли да обясня какво символизира тя. Беше силно изненадан, че в моя роден град има университет със сходна история на учебното заведение, в което той работи и че аз съм негов възпитаник. Заинтересувах се и узнах, че споменатият университет е основан през 1876 г., като първото публично висше ВОЕННО учебно заведение в щата Теxas. Впоследствие то става университет и към днешна дата има приблизително 80 000 студенти, 14 факултета, в това число военен (кадетски), и морски, позициониран в Галвистон.
Посочвам този пример, защото искам да го сравня с нашите и сегашните години. Две неща от Кодекса на кадетския (военния) факултет ми направиха впечатление и те са:
- … корпусът на кадетите (военният факултет) включва военна среда, в която студентите живеят постоянно, и в която те подлежат на ВОЕННА ДИСЦИПЛИНА.
- … съгласно армейският регламент, кадетският корпус трябва да има за цел развитието на ХАРАКТЕРА чрез ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ и РЕГУЛИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО на кадетите в съответствие с принципите на ВОЕННАТА ДИСЦИПЛИНА.
Така беше по нашето време, така трябва да бъде и сега в Училището за военния профил, но винаги с отчитане на реалностите на времето, в което се живее. Като механик бих го сравнил с работата на двигателя и влиянието на външните условия върху нея! А сега, ако желаете, можете да прочетете и следващите редове…
Спомена на доц. д-р инж. Йосиф ЙОСИФОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Предисловие
В това, което евентуално бихте прочели, става дума за една противоречива личност в историята на Морското училище - контраадмирал Дичо Узунов. Искам да споделя личното си мнение за този човек, като не съм забравил, че когато съм учил в Училището, то е било висше ВОЕННО учебно заведение, а не университет! Това, заедно с факта, че годините, в които бях там, животът в него беше много, много по-различен от днешния, ми дават правото да споделя моята гледна точка. Никога не бих си позволил, колкото и много да ми струва в личен план престоят ми в него не само като курсант, но най-вече като преподавател, заплатено твърде скъпо с част от личното ми здраве, да говоря с тон, който определя Училището, като тъмно и мрачно място и с недобри мисли за неговите, приемам сгрешили, началници и командири.
То не трябва да се идентифицира с отделни личности, тъй като Училището е нещо различно, то има история, настояще и бъдеще, докато отделните личности, работили в него, с изключение на единици минават в забравата!
Това е така, независимо от десетките ми критични бележки, които стоят все още в моето съзнание като: тоталният контрол, принудителното, предполагам, двуличие на много малка част от неговите възпитаници, изказаните без съдържание или преднамерено мисли и поведение на част от ръководния му състав и др. Приемам и грешките на визирания Началник. Но, трябва ясно да се каже, че независимо от всичко Училището изгради у почти всички от нас качества, които позволиха днес да не се срамуваме от своите имена. Тези, които не приемаха онази действителност, имаха избор просто да го напуснат, както и го направиха някои!
Писаното остава, а думите - не! Във връзка с това искам да споделя накратко личните ми впечатления от един от най-популярните университети в САЩ - Texas A&M.
Всичко започна с посещението в дома на един от неговите известни професори. На ревера на моето сако стоеше юбилейната значка с годината на откриването на нашето Училище. Той я забеляза и ме помоли да обясня какво символизира тя. Беше силно изненадан, че в моя роден град има университет със сходна история на учебното заведение, в което той работи и че аз съм негов възпитаник. Заинтересувах се и узнах, че споменатият университет е основан през 1876 г., като първото публично висше ВОЕННО учебно заведение в щата Теxas. Впоследствие то става университет и към днешна дата има приблизително 80 000 студенти, 14 факултета, в това число военен (кадетски), и морски, позициониран в Галвистон.
Посочвам този пример, защото искам да го сравня с нашите и сегашните години. Две неща от Кодекса на кадетския (военния) факултет ми направиха впечатление и те са:
- … корпусът на кадетите (военният факултет) включва военна среда, в която студентите живеят постоянно, и в която те подлежат на ВОЕННА ДИСЦИПЛИНА.
- … съгласно армейският регламент, кадетският корпус трябва да има за цел развитието на ХАРАКТЕРА чрез ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ и РЕГУЛИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО на кадетите в съответствие с принципите на ВОЕННАТА ДИСЦИПЛИНА.
Така беше по нашето време, така трябва да бъде и сега в Училището за военния профил, но винаги с отчитане на реалностите на времето, в което се живее. Като механик бих го сравнил с работата на двигателя и влиянието на външните условия върху нея! А сега, ако желаете, можете да прочетете и следващите редове…
Спомена на доц. д-р инж. Йосиф ЙОСИФОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Доц. д-р инж. Йосиф Йосифов на посещение в The University of California, Бъркли, САЩ. Университетът е създаден през 1869 г.
Доц. д-р инж. Йосиф Йосифов.
Курсант-мичман Йосиф Йосифов, 1970 г.
Страница от училищния вестник „Вапцаровец“. Броят е от годината, в която Йосиф Йосифов е вече петокурсник във Военноморското училище. В спомена става дума и за този вестник.