НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДИН КОРАБ
В края на юни 2010 г. година поех командването на м/к „Свети Николай“, плаващ под флага на Коморските острови. На кораба се връщах за втори път. Преди няколко години го получих от украинци под името „Sea Falkon“. Корабът тогава плаваше под словашки флаг. Започнал е своя път под съветски флаг и е носил името „Огнян Найдов“.
Това беше най-големият вариант на кораб тип „река-море“, производство на Ждановските, сега - Мариуполски корабни заводи, с водоизместване 4680 т. Две дизелови машини по хиляди конски сили всяка, съветско производство, и два винта се грижеха за добрата скорост и управление. Корабът плаваше като собственост на българска корабоплавателна компания, превозваща основно каолин, пшеница и други насипни товари, главно в Черно и Източно Средиземно море.
В Лимасол, Кипър, разтоварихме натоварената в Балчик пшеница и тръгнахме да се връщаме отново за същия товар. Получих неочаквана заповед от собственика да остана на дрейф под остров Хиос заради вероятно ново направление. На втория ден от нашето дрейфане между островите, заповедта дойде. За наше огромно съжаление корабът се бракуваше и трябваше да го изхвърлим на режището в порт Али ага.
Трябваше да се случи нещо крайно неприятно - неприятно не само за собственика и служителите, но и за капитана, и за неговия екипаж. Все пак на този кораб имах предишен контракт от 9 месеца…
Този спомен на к.д.п. Георги КОСТОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Снимките са от личния архив на автора.
В края на юни 2010 г. година поех командването на м/к „Свети Николай“, плаващ под флага на Коморските острови. На кораба се връщах за втори път. Преди няколко години го получих от украинци под името „Sea Falkon“. Корабът тогава плаваше под словашки флаг. Започнал е своя път под съветски флаг и е носил името „Огнян Найдов“.
Това беше най-големият вариант на кораб тип „река-море“, производство на Ждановските, сега - Мариуполски корабни заводи, с водоизместване 4680 т. Две дизелови машини по хиляди конски сили всяка, съветско производство, и два винта се грижеха за добрата скорост и управление. Корабът плаваше като собственост на българска корабоплавателна компания, превозваща основно каолин, пшеница и други насипни товари, главно в Черно и Източно Средиземно море.
В Лимасол, Кипър, разтоварихме натоварената в Балчик пшеница и тръгнахме да се връщаме отново за същия товар. Получих неочаквана заповед от собственика да остана на дрейф под остров Хиос заради вероятно ново направление. На втория ден от нашето дрейфане между островите, заповедта дойде. За наше огромно съжаление корабът се бракуваше и трябваше да го изхвърлим на режището в порт Али ага.
Трябваше да се случи нещо крайно неприятно - неприятно не само за собственика и служителите, но и за капитана, и за неговия екипаж. Все пак на този кораб имах предишен контракт от 9 месеца…
Този спомен на к.д.п. Георги КОСТОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Снимките са от личния архив на автора.
