МВ "Компас", новини, март 2023 г. :: МОРЯКЪТ И СКРОМНОСТТА ::

МОРЯКЪТ И СКРОМНОСТТА
Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно защото съм скромен, а скромността краси човека.
Карлсон, който живее на покрива

Преди по-малко от месец почина нашият колега и приятел Петър Димитров Ташев. Имаше трима видни капитани със същата фамилия в търговското корабоплаване: един Петко, един Милчо и един - също Петър, но с презиме Георгиев. Починалият бе член на Клуба на корабните механици (ККМ), макар да бе икономист по образование и професия. Научих за смъртта му два дни по-късно, но това не бе поради слабата популярност на отплавалия. Съдете сами: дълги години той беше началник отдел ОТеРеЗе в Параходството, председател на флотския профкомитет и на Съюза на моряците - ветерани, заместник генерален директор на СО „Воден транспорт“, носител на златен орден на труда ...
Той помагаше на много моряци, изпаднали в беда, а за да компенсира несправедливо ниските моряшки пенсии, узакони дългогодишно и лишено от бюрокрация материално подпомагане на всички пенсионирани в БМФ. Този човек се държеше приятелски с мен тогава, когато началниците от администрацията избягваха да признаят дори, че само ме познават. Петър Д. Ташев бе от най-полезните членове и на Клуба на механиците. Той осигури на офиса ни ценни материални придобивки, даряваше ни с прекрасни плодове и зеленчуци от личната си градина, а два дни преди да почине, Петър дойде в офиса на ККМ и си плати членския внос за цялата 2023-а. Петър Д. Ташев завинаги ще остане един от нас, а до края на годината ще бъде и документално част от Клуба на корабните механици. Отдавнашна традиция е Параходството да се грижи и почита своите ветерани. Не зная как институционално днес ще направи това моята фирма по отношение на Ташев, но ние изказваме нашата почит към този скромен и немногословен МОРЯК. Почивай в мир, Приятелю!
Всъщност, достатъчно ще бъде да предостави на вестника една снимка на Петър Ташев. Оказа се, че за всичките години той нито веднъж не е „хванат” от обектива на
Нарисувал съм хиляди икони. Понякога хората ме питат кой е любимият ми светия. Моите предпочитания са преди всичко към колорита и композицията на иконата, а не към нейния „герой”, но трябва да призная, че винаги съм изпитвал особена симпатия към скромните светци. Техните икони не се радват на популярност и комерсиалност, но при изписването им чувствах чисто човешко удовлетворение.
Един приятел ме помоли да нарисувам свети Стилиян за неговия внук, роден наскоро в далечна Австралия. Светията е покровител на децата, а „австралиецът” е още бебе, адаш на детезакрилникът и първо внуче на моя приятел моряк. Започнах да разглеждам съществуващите изображения за Свети Стилиян. Впечатлиха ме скромните му одежди и отсъствието на злато и скъпоценни камъни по дрехите и ореола му. Година по-късно „австралийците” се обадиха, че са очаровани от кроткия и излъчващ доброта вид на светеца, а аз прибавих Стилиян в списъка на моите любимци и неволно се съгласих със симпатягата Карлсон за скромността...
Елмеханикът на м/к „Оборище” се оказа председател на варненското дружество на пчеларите. Много мои приятели имат кошери, в родното ми село пчели гледат почти във всеки двор, аз пия зеления чай само с мед и затова реших да нарисувам покровителя на пчеларите свети Харалампи. Изображенията, посветени на този светец са повече от десет, но реших да прерисувам композиционно най-сложната и сюжетно най-интригуващата икона. Тя се оказа от село Дряновец, Русенско. Името е изписано Аралампи, както му викаме в Мала Кутловица, защото там буква „х” не съществува. Не се съмнявам в добрите намерения на дряновецкия Рубльов, но неговият светец е с наднормено тегло, кривоглед и стопроцентов пайтак. Според народната традиция свети Атанас е покровител на чумата, а свети Харалампи ни пази от нея. На гореспоменатата икона чумата е изобразена като гол и неугледен нещастник, когото Аралампи тъпче с краката си, но дори и в тази си поза, легналият изглежда по-добре от светеца...
После ме помолиха да нарисувам свети апостол Юда Тадей - брат Господен. Всъщност, с Исус той е брат само по баща, но по друго време и в други общества, това би му осигурило блестяща житейска кариера. Юда и братята му от първата жена на Йосиф били скромни проповедници на Христовата вяра. Така изглежда той и на иконата, а докато го рисувах, се сетих, че и човекът, който искаше да има неговия лик, бе скромен и интелигентен приятел.
Дългите преходи, корабните лишения и страдания, някак неусетно те принуждават да си смирен и скромен. Спомнете си популярния корабен лаф: „Водка? В шест сутринта? И топла? Може!”...
На кораб „Добруджа” малката Деничка всяка сутрин четеше писанията ми от тетрадката и ги харесваше! Дори ги препрочиташе на глас, някои дори цитираше! Оттогава не ми се е случвало някой да ме чете, препрочита и наизустява. По едно време дори бях започнал да харесвам текстовете си в изпълненията на детето. Осъзнах се навреме и прозрях истината: невръстно детенце е Деничка, а какво разбира едно дете от литература!
Два месеца заради нея не изписах нито един цинизъм в тетрадката. Нито една моряшка псувня! Защото Деничка всичко оценяваше с душата си, а какво по-чисто и искрено от детската душа. Хайде напишете вие нещо, което да се хареса на малко дете и тогава пак ще си приказваме.
Порт Плоче, бивша Югославия, 1976-а, стария „Вола”. Студенти от малък университет ни канят да играем футбол с тях. Грабваме екипите и тръгваме. На трапа ме спира един от новите моряци, който за пръв път се качва на кораб. Искал и той да рита. Гледам го, по-нисък и от мен и нищо спортно няма във фигурата му, особено в сравнение с охранените стари моряци, каквито бяхме всички останали. Ние обаче сме само десет на брой и ща не ща, го взимам - да имаме хора за цял отбор. Оказа се, че игрището е баскетболно и отборите ще са от по шестима, а полувремената - по трийсе минути. Почвам да избирам шесторката. Новият ме гледа тъжно и умолително. Включвам го в първия отбор, за да мога да го сменя веднага след началото.
Бихме ги с 21:15. Те и тия петнайсе юготата ги вкараха през второто полувреме, защото от първото водехме с 12:0 и заповядах да пуснем десетина гола на младоците. Аз вкарах цели два гола! Новият - 16! Оказа се, че е играл за ФК „Спартак” Варна, но се контузил и прекратил с професионалния футбол.
През последния месец големите български вестници и телевизии непрекъснато ни занимават с ... Джаксън Полак! Само не си мислете, че се е повишил интереса на обикновения българин към абстрактната живопис. Интересува се от нея... ГДБОП, а медиите, за да оправдаят многобройните си публикации, услужливо ни информираха, че геройски откритата от въпросния БОП картина, струвала 50 милиона евро!
Търпях, търпях, но след некролога на Петър Д. Ташев, реших да похваля нашия „Морски вестник“. Още преди четири години той в цели три свои текста споменава с уважение американския художник. Ще ви „излязат” и трите, ако в търсачката изпишете „Джаксън Полак”. И не само това. От есетата става ясно, че Полак е бил популярен в Морското училище още през 1968 г., когато името му е било анатемосвано от официалния соцреализъм, а у нас картините му не са стрували и един лев!
Никой нямаше да разбере за тези публикации в „Морски вестник“ и за Петър Д. Ташев, ако не бях написал това есе за скромността. Защото няма как да си скромен, ако никога нищо добро не си сътворил!

Сл. ПЕШКОВ - моряк