НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЗ ЕВРОПА БЪЛГАРИЯ Е ЕДНО ЛОШО МЯСТО ЗА
ЖИВЕЕНЕ
Това са думи на социолога и бизнесмен Андрей Райчев, който знае какво говори. Европа ни е нужна „като слънцето и въздуха…“, в това няма никакво съмнение. Но и той сигурно си дава сметка, че лицемерието, крещящият политически цинизъм и фейковите инициативи са камуфлажът, скриващ от погледа на обществеността дълбокото националцинично ядро на страните от „Златния милиард“. Каква Европа ни е нужна днес? През 2015 г. Елке Хемскерк от Амстердамския университет представя свое изследване за механизма на освобождване на модерния капитализъм от демокрацията. (1)
Според него тогава само 16 физически лица са образували базовата мрежа от финансови и промишлени зависимости в европейския бизнес. Те присъстват в управляващите органи и съвети на директорите на 67 фирми, които от своя страна формират призрачна структура от взаимовръзки между органите на управление на различни европейски компании. Тяхната дума има по-голяма тежест от тази на избраните от гражданите политици, които имат ограничени възможности за действия в сферата на икономиката. Европейските правителства са подложени на външен натиск, а това води до трансформация на либералната демокрация в олигархична маска на господството на най-богатата транснационална прослойка и закономерно предизвиква недоверие към съществуващите европейски партии, и публични институции.
В нашата България живее надарен с интуиция видял и патил народ, който излъчва „твърд електорат“ от по-малко от 40 % от всички гласоподаватели. На избори една част от тях подкрепят митичното „евроатлантическо мнозинство“, но останалите, до седемдесет процента от електоралната маса, изповядват наследената от дедите режеща национална ценност - „Ваш`та мама!“ Наясно съм, че мнозина читатели са индиферентни към тези мои съждения, точно в Деня на Европа, при това на страниците на е-Морски вестник, „едно професионално издание за морска политика, бизнес и култура“. Но считам, че имам морално право да говоря за морска България и Европа взети заедно, най-малко защото съм инициирал, писал, публикувал, и участвал в проекти, свързани с отстояване на националната ни идея в контекста на интегрираната европейска морска политика.
През 2019 г. публикувах книгата „Висше морско образование. Лидиране в конкурентна среда“, в която е отразено отношението на официалната българска държава към проблемите на морския бизнес и наука. В нея се доказва, че в унисон с интегрираната морска политика на Европейския съюз протича дълъг процес на предефиниране на приоритетите на България, на нейната роля в Средиземноморския регион и инфраструктурните, енергийните и траспортните проекти, с които тя се е ангажирала. Ние има какво да научим от европейците, обществените очаквания са насочени към позитивни промени в практиката на ангажираните институции, задължени да отстояват интересите на страната в националните морски пространства, които да се основават на валидни концептуални разработки.
Преди повече от десет години е поставено началото на разработването на национален план за морска политика, като през 2013 г. полуофициално, на ниво заместник-министър, се заговори, че предстои „доизграждането на модела“. В интервю през 2014 г. депутатът в НС вицеадмирал Пламен Манушев изразява увереност, че до края на годината това ще стане, тъй като ЕС го иска. През 2017 г. бе обнародвана Стратегия за развитие на транспортната система, с хоризонт 2030 г., като в раздела за морския транспорт се говори за състоянието на пристанищата, техния брой, обработените товари, превозените пътници, но няма почти нищо общо с идеите и насоките от Зелената (2006 г.) и Синята (2009 г.) книги на ЕС за експлоатирането на морските пространства - тъй и досега. В ЕС битува становището, че степента на интеграция на правителствените функции, засягащи териториалните води и икономическите зони, е различна в различните държави-членки.
ЖИВЕЕНЕ
Това са думи на социолога и бизнесмен Андрей Райчев, който знае какво говори. Европа ни е нужна „като слънцето и въздуха…“, в това няма никакво съмнение. Но и той сигурно си дава сметка, че лицемерието, крещящият политически цинизъм и фейковите инициативи са камуфлажът, скриващ от погледа на обществеността дълбокото националцинично ядро на страните от „Златния милиард“. Каква Европа ни е нужна днес? През 2015 г. Елке Хемскерк от Амстердамския университет представя свое изследване за механизма на освобождване на модерния капитализъм от демокрацията. (1)
Според него тогава само 16 физически лица са образували базовата мрежа от финансови и промишлени зависимости в европейския бизнес. Те присъстват в управляващите органи и съвети на директорите на 67 фирми, които от своя страна формират призрачна структура от взаимовръзки между органите на управление на различни европейски компании. Тяхната дума има по-голяма тежест от тази на избраните от гражданите политици, които имат ограничени възможности за действия в сферата на икономиката. Европейските правителства са подложени на външен натиск, а това води до трансформация на либералната демокрация в олигархична маска на господството на най-богатата транснационална прослойка и закономерно предизвиква недоверие към съществуващите европейски партии, и публични институции.
В нашата България живее надарен с интуиция видял и патил народ, който излъчва „твърд електорат“ от по-малко от 40 % от всички гласоподаватели. На избори една част от тях подкрепят митичното „евроатлантическо мнозинство“, но останалите, до седемдесет процента от електоралната маса, изповядват наследената от дедите режеща национална ценност - „Ваш`та мама!“ Наясно съм, че мнозина читатели са индиферентни към тези мои съждения, точно в Деня на Европа, при това на страниците на е-Морски вестник, „едно професионално издание за морска политика, бизнес и култура“. Но считам, че имам морално право да говоря за морска България и Европа взети заедно, най-малко защото съм инициирал, писал, публикувал, и участвал в проекти, свързани с отстояване на националната ни идея в контекста на интегрираната европейска морска политика.
През 2019 г. публикувах книгата „Висше морско образование. Лидиране в конкурентна среда“, в която е отразено отношението на официалната българска държава към проблемите на морския бизнес и наука. В нея се доказва, че в унисон с интегрираната морска политика на Европейския съюз протича дълъг процес на предефиниране на приоритетите на България, на нейната роля в Средиземноморския регион и инфраструктурните, енергийните и траспортните проекти, с които тя се е ангажирала. Ние има какво да научим от европейците, обществените очаквания са насочени към позитивни промени в практиката на ангажираните институции, задължени да отстояват интересите на страната в националните морски пространства, които да се основават на валидни концептуални разработки.
Преди повече от десет години е поставено началото на разработването на национален план за морска политика, като през 2013 г. полуофициално, на ниво заместник-министър, се заговори, че предстои „доизграждането на модела“. В интервю през 2014 г. депутатът в НС вицеадмирал Пламен Манушев изразява увереност, че до края на годината това ще стане, тъй като ЕС го иска. През 2017 г. бе обнародвана Стратегия за развитие на транспортната система, с хоризонт 2030 г., като в раздела за морския транспорт се говори за състоянието на пристанищата, техния брой, обработените товари, превозените пътници, но няма почти нищо общо с идеите и насоките от Зелената (2006 г.) и Синята (2009 г.) книги на ЕС за експлоатирането на морските пространства - тъй и досега. В ЕС битува становището, че степента на интеграция на правителствените функции, засягащи териториалните води и икономическите зони, е различна в различните държави-членки.
Тази визия е отпреди 15 години. И преди нея, и след нея, визии имаше всякакви. Резултати? Никакви!
В някои случаи операциите по търсене и спасяване, предотвратяването на замърсяване на моретата, митническият контрол, риболовните инспекции и т. н., са възложени на няколко органи, използващи различни инструменти, в други отделен орган отговаря за всички функции. Видима е тенденцията за възприемане на идеята за „общо морско пространство на ЕС”, управлявано от общи правила за безопасност, сигурност и опазване на околната среда. Под натиска на миграционната криза в Европа през 2016 г. се появи FRONTEX, морската гранична полиция за гледане отдалеч на безобразията на трафикантите на хора, за търсене и спасяване на емигранти в Средиземно море - и за отбиване на номера.
Български морски полицаи с част от наличните гранични катери също участваха в спасяването на хиляди несретници-бежанци в Егейско море. Междувременно стана очевидно, че респектирането и неутрализирането на водачите, босовете, собствениците на криминалните плавателни съдове, опериращите с тях банкери и т.н. не е функция на FRONTEX, поне в този му вид. Същото се отнася и за промишлените замърсявания на морето, промяната на бреговата ивица чрез презастрояване, заустването на отпадни води сред къпещите се по плажовете, наемането на необучен персонал за работа на море и др. Това може да се отнесе практически към всички видове нарушения и заплахи за морската сигурност - защо не и за издигането на удобните „черни“ флагове на търговските кораби. Неслучайно в „Насоките” за интегриран подход по въпросите на морската политика на Комисията на Европейските общности (2008 г.) е посочено, че основните проблеми, които забавят прилагането на интегрирания подход, освен финансовите, са липсата на сътрудничество и на структури за координация между заинтересованите участници, както и дългият период от време, необходим на администраторите и заинтересованите страни да възприемат едно напълно интегрирано мислене.
През 2022 г. публикувах монографията „Хибридна война. Начин на употреба“, една книга-апология на европейското единство, гарантиращо просперитета на страните от Стария континент. Тя е посветена на обединена Европа без желязна завеса, пазителка на светлите идеали на нашето съвремие, която след събитията в Украйна през 2022 г. е застрашена от политически катаклизми и рецесия. В нея от научни позиции е дефинирано явлението „националцинизъм“ - състояние на обществените отношения, при което всички важни решения се вземат от ограничен кръг геополитически агенти за влияние на световния лидер. А той, както знаем, не е в Европа. Сложна плетеница от недалновидни политики и корпоративни интереси обрича бедната на ресурси Европа на упадък. Днес е очевидно, че с отношението си към гражданската война в Донбас след 2014 г. Европейският съюз е направил опит за самоубийство с отложен край. Подведен от собствените си проблеми и от доминиращия съюзник САЩ, той не прояви настойчивост да защити европейския мир от връхлитащата го заплаха по оста Вашингтон-Киев-Москва.
По време на по-ранните Оранжеви революции и държавния преврат в Украйна европейските политически лидери проявиха пренебрежение към базовите принципи на демокрацията и финансираха крайно десни движения, и откровени бандити, за да свалят от власт колебливия президент Янукович. Колете ме, режете ме - това е истината! А буквално преди няколко дни един често канен в телевизия „Блумбърг“ експерт-евроатлантик се изтърва да каже, че всъщност Европейският съюз се управлява от НАТО. Водещият поде идеята, като допълни, че всички знаем кой управлява НАТО - и двамата радостно засияха, като Велито от Аспарухово на новия покрив на къщата ми, като му намятах бяла риза за армаган на майстора.
На 9-ти май 1950 г. бащата на Обединена Европа, външният министър на Франция Роберт Шуман, е изразил в декларация светлите надежди за бъдещето на европейската общност: икономическите интереси, особено тези на Франция и Германия, да не се съгласуват, а да се сливат, с което биха се предотвратили междудържавните напрежения и търкания. Той наивно си е представял, че само Франция и Германия са в състояние да разпалят общоевропейски конфликт. Новата голяма Европа обаче, заедно с прилежащите й страни, е факт и отношенията в нея са безкрайно по-сложни и противоречиви. Европейският съюз очевидно преживява криза на конструктивизма, а мнозина се срамуват да говорят за това.
Но щом някъде замирише на големи пари - появяват се и обичайните алчни желаещи да ги заграбят. Те владеят безкомпромисен неототалитарен инструментариум: системно се нарушава свободата на информираност, граждани и институции са заплашвани със санкции поради изказано особено мнение, традиционните „двупартийни“ опоненти в политическите системи са трудно различими, с користни подбуди или под диктат се договарят безпринципни управляващи коалиции, дисиденти се тероризират чрез контролирани социални мрежи, медийното пространство се филтрира, нашите медии с наши пари ни лъжат, заблуждават и манипулират, Европейската комисия ударно произвежда еврочиновници и си присвоява функции, които не са й дадени от никакви договори и закони, думите „майка“ и „баща“ стават неприемливи, целево се ограничава свободният достъп до Интернет-ресурси, всевъзможни зависими съюзи и лапачи на траншове се ползват като бухалки, цели народи и религиозни общности се сочат като носители на вина, преследват се творци, защото не принадлежат към правилните културни формации, международни спортни празници се използват като трибуна за сеене на раздори, издевателства се над религиозните чувства на вярващи, в „цивилизовани“ държави се толерират нацистки движения и се възражда култът към осъдени от историята военнопрестъпници, грубо се пренебрегва свободата на предприемачество и свещеното право на собственост, свободната търговия се изражда в търговски войни, толерантни сме само когато ни е изгодно, разпространяването на „ценности“ се налага чрез натиск, традиционни партньори в търговията и дипломацията избирателно се обявяват за „токсични“, външният дълг на най-богатите държави решително надхвърля произвеждания от тях брутен продукт и продължава да расте, плурализмът се свежда до това какво мисли господин Сорос или някой друг от кръга „Давос“ …
Какво се очаква от нас като заклети европейци? Един бивш служебен премиер точно описа вярната насока: България да престане да се държи като кандидат-член и да предлага решения и визии наравно с другите европейски лидери. Нуждаем се от повече Европа, но не такава, каквато я описах, а каквато на 9-ти май си я представял господин Шуман. Мнозина от славните „черноморци“ са смутени, че тя абдикира като гарант за нашето благоденствие и се канят да напишат с флумастер върху картата на Черно море: тук е лошо място за живеене!
Моля да ме извините, уважаеми читатели, за менторския тон на тази празнична европейска филипика! Колко щеше да е хубаво, ако не беше истина…
Янчо БАКАЛОВ
P.S.
Роберт Шуман, 9-ти май 1950 г.: „Общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система, могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение“.
Нека родните шарлатани да си затворят големите усти и да напуснат залата!
(1) Цит. по „Неофашизмът: Същност и съвременни прояви“, С, 2016. Вж още Koziel, Hubert. Kapitalizm pozera wlasny ogon, Rzeczpospolita, 20 wrzeњnia, 2015; Zizek, Slavoj. Capitalism has broken free of the shackles of democracy, In: Financial Times, February 4, 2015
Български морски полицаи с част от наличните гранични катери също участваха в спасяването на хиляди несретници-бежанци в Егейско море. Междувременно стана очевидно, че респектирането и неутрализирането на водачите, босовете, собствениците на криминалните плавателни съдове, опериращите с тях банкери и т.н. не е функция на FRONTEX, поне в този му вид. Същото се отнася и за промишлените замърсявания на морето, промяната на бреговата ивица чрез презастрояване, заустването на отпадни води сред къпещите се по плажовете, наемането на необучен персонал за работа на море и др. Това може да се отнесе практически към всички видове нарушения и заплахи за морската сигурност - защо не и за издигането на удобните „черни“ флагове на търговските кораби. Неслучайно в „Насоките” за интегриран подход по въпросите на морската политика на Комисията на Европейските общности (2008 г.) е посочено, че основните проблеми, които забавят прилагането на интегрирания подход, освен финансовите, са липсата на сътрудничество и на структури за координация между заинтересованите участници, както и дългият период от време, необходим на администраторите и заинтересованите страни да възприемат едно напълно интегрирано мислене.
През 2022 г. публикувах монографията „Хибридна война. Начин на употреба“, една книга-апология на европейското единство, гарантиращо просперитета на страните от Стария континент. Тя е посветена на обединена Европа без желязна завеса, пазителка на светлите идеали на нашето съвремие, която след събитията в Украйна през 2022 г. е застрашена от политически катаклизми и рецесия. В нея от научни позиции е дефинирано явлението „националцинизъм“ - състояние на обществените отношения, при което всички важни решения се вземат от ограничен кръг геополитически агенти за влияние на световния лидер. А той, както знаем, не е в Европа. Сложна плетеница от недалновидни политики и корпоративни интереси обрича бедната на ресурси Европа на упадък. Днес е очевидно, че с отношението си към гражданската война в Донбас след 2014 г. Европейският съюз е направил опит за самоубийство с отложен край. Подведен от собствените си проблеми и от доминиращия съюзник САЩ, той не прояви настойчивост да защити европейския мир от връхлитащата го заплаха по оста Вашингтон-Киев-Москва.
По време на по-ранните Оранжеви революции и държавния преврат в Украйна европейските политически лидери проявиха пренебрежение към базовите принципи на демокрацията и финансираха крайно десни движения, и откровени бандити, за да свалят от власт колебливия президент Янукович. Колете ме, режете ме - това е истината! А буквално преди няколко дни един често канен в телевизия „Блумбърг“ експерт-евроатлантик се изтърва да каже, че всъщност Европейският съюз се управлява от НАТО. Водещият поде идеята, като допълни, че всички знаем кой управлява НАТО - и двамата радостно засияха, като Велито от Аспарухово на новия покрив на къщата ми, като му намятах бяла риза за армаган на майстора.
На 9-ти май 1950 г. бащата на Обединена Европа, външният министър на Франция Роберт Шуман, е изразил в декларация светлите надежди за бъдещето на европейската общност: икономическите интереси, особено тези на Франция и Германия, да не се съгласуват, а да се сливат, с което биха се предотвратили междудържавните напрежения и търкания. Той наивно си е представял, че само Франция и Германия са в състояние да разпалят общоевропейски конфликт. Новата голяма Европа обаче, заедно с прилежащите й страни, е факт и отношенията в нея са безкрайно по-сложни и противоречиви. Европейският съюз очевидно преживява криза на конструктивизма, а мнозина се срамуват да говорят за това.
Но щом някъде замирише на големи пари - появяват се и обичайните алчни желаещи да ги заграбят. Те владеят безкомпромисен неототалитарен инструментариум: системно се нарушава свободата на информираност, граждани и институции са заплашвани със санкции поради изказано особено мнение, традиционните „двупартийни“ опоненти в политическите системи са трудно различими, с користни подбуди или под диктат се договарят безпринципни управляващи коалиции, дисиденти се тероризират чрез контролирани социални мрежи, медийното пространство се филтрира, нашите медии с наши пари ни лъжат, заблуждават и манипулират, Европейската комисия ударно произвежда еврочиновници и си присвоява функции, които не са й дадени от никакви договори и закони, думите „майка“ и „баща“ стават неприемливи, целево се ограничава свободният достъп до Интернет-ресурси, всевъзможни зависими съюзи и лапачи на траншове се ползват като бухалки, цели народи и религиозни общности се сочат като носители на вина, преследват се творци, защото не принадлежат към правилните културни формации, международни спортни празници се използват като трибуна за сеене на раздори, издевателства се над религиозните чувства на вярващи, в „цивилизовани“ държави се толерират нацистки движения и се възражда култът към осъдени от историята военнопрестъпници, грубо се пренебрегва свободата на предприемачество и свещеното право на собственост, свободната търговия се изражда в търговски войни, толерантни сме само когато ни е изгодно, разпространяването на „ценности“ се налага чрез натиск, традиционни партньори в търговията и дипломацията избирателно се обявяват за „токсични“, външният дълг на най-богатите държави решително надхвърля произвеждания от тях брутен продукт и продължава да расте, плурализмът се свежда до това какво мисли господин Сорос или някой друг от кръга „Давос“ …
Какво се очаква от нас като заклети европейци? Един бивш служебен премиер точно описа вярната насока: България да престане да се държи като кандидат-член и да предлага решения и визии наравно с другите европейски лидери. Нуждаем се от повече Европа, но не такава, каквато я описах, а каквато на 9-ти май си я представял господин Шуман. Мнозина от славните „черноморци“ са смутени, че тя абдикира като гарант за нашето благоденствие и се канят да напишат с флумастер върху картата на Черно море: тук е лошо място за живеене!
Моля да ме извините, уважаеми читатели, за менторския тон на тази празнична европейска филипика! Колко щеше да е хубаво, ако не беше истина…
Янчо БАКАЛОВ
P.S.
Роберт Шуман, 9-ти май 1950 г.: „Общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система, могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение“.
Нека родните шарлатани да си затворят големите усти и да напуснат залата!
(1) Цит. по „Неофашизмът: Същност и съвременни прояви“, С, 2016. Вж още Koziel, Hubert. Kapitalizm pozera wlasny ogon, Rzeczpospolita, 20 wrzeњnia, 2015; Zizek, Slavoj. Capitalism has broken free of the shackles of democracy, In: Financial Times, February 4, 2015