НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТНОВО ЗА ИСТОРИЯТА НА ПЕСЕНТА „ТИХ БЯЛ ДУНАВ” (ДО 1909 Г.).
И все пак Иван Караджов НЕ Е ПЪРВИЯТ композитор на прочутия марш
През юни 2022 г. в интернет се появи съобщение за новоиздадения сборник „Христо Ботев и Русе” със съставител Стоян Комитски [1]. С една от статиите в него отново се разпространява фалшивата версия, като как известният революционер Иван Караджов (1875-1934 г.) [2] бил композирал „Тих бял Дунав” и сторил това през 1909 г. (??). Доколкото тази статия за него е биографична и обхваща само 2 (две) страници [3], очевидно става дума за популярно изложение без препратки към източници, от които поне един да доказва пропагандирания от години, но все още недоказан с нито един факт „пионерен” принос на Ив. Караджов в композирането на музиката на прочутата маршова песен. А безкритичната преписвация от други автори, администратори на сайтове, блогъри, уикипедианци, БНТ, БНР и др., колкото и именити да са, не представлява доказателство.
През 2016 [4] и 2021 г.[5] публикувах редица факти, че песента „Тих бял Дунав” е изпълнявана в различни краища на страната ни далеч преди 1909 г. В края на месец март 2023 г. в Музея за нова история на Варна проф. д.т.н. Венко Бешков - внук на известния варненски учител по музика Стоян Бешков, подари четири грамофонни плочи, на които през 1906 г. във Варна са записани вокални изпълнения. Заедно с тях беше подарена и песнопойка от 1899 г., която съдържа 30 народни песни, вкл. и „Тих бял Дунав” [6, с. 21]. Дължа признателност на музейния уредник Тео Роков за жеста да ми предостави файл с тази песнопойка и благодарение на това сега имам възможност да съобщя за неизвестен ранен нотиран текст на знаменития марш. Допълвам го и с други случаи преди 1909 г., които издирих през периода 2021-2023 г. Изрично правя обаче уговорката, че тук представям само изпълнения от Освобождението 1878 до 1909 г., т.е. ПРЕДИ уж първото композиране на марша от Ив. Караджов.
1881 г.
През 2021 г. габровският краевед Ангел Ангелов съобщи, че според Дабко (Димитър) Уста Генчев (1867-1935 г.) „песента „Тих бял Дунав“ се е пеела още в 1881 г.” Той коректно посочва източника на това твърдение (Проданов, Стефан и Кина Ст. Проданова. Из музикалното минало на Габрово. Материали и спомени 1800-1944. София, Музика, 1982. 344 с.), но не коментира дали Д. У. Генчев съобщава личен спомен или препредава мнение на друг мемоарист [7], т.е. липсва оценка доколко иначе ценната податка е достоверна.
1886 г.
През 1886 г. в Шумен е издадена първата част на „Народна песнопойка на ноти” от Анастас Андреев и Рачо Матев, в която „Тих бял Дунав” е записана като „снародняла песен”. Според академичния автор, който през 1982 г. съобщава този първоизточник, Ив. Вазов слуша песента „за пръв път от свой приятел в Берковица през 1879-80” (болд, И.А.) [8], [9]. Тази песнопойка е много ценна за историята на марша, защото засега е най-ранният известен първоизточник, съдържащ нотираната му мелодия. 1888 г.
През 1888 г. в Русе е издадена първата биография на Христо Ботев. Нейният автор Захарий Стоянов, който е съвременник на събитията, съобщава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [10, с. 361].
1891 г.
През 1891 г. в Русе е отпечатано второто издание на биографията на Христо Ботев и З. Стоянов отново потвърждава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [11, с. 361].
1899 г.
През 1899 г. варненският учител по музика Стоян Бешков публикува нотирана мелодия на „Преминуванието на Дунава от Хр. Ботев и дружината му”. (Нар. песен)” [6, с. 21]. Представени са само първите четири куплета от стихотворението „Радецки”, популярно в наши дни като „Тих бял Дунав”. Това е третата известна досега нотирана мелодия на марша, публикувана до 1909 г. (след нотите за нея в народната песнопойка от 1886 г. и сборника на Атанас Божинов от 1892 г.) [5, с. 2]. …
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
И все пак Иван Караджов НЕ Е ПЪРВИЯТ композитор на прочутия марш
През юни 2022 г. в интернет се появи съобщение за новоиздадения сборник „Христо Ботев и Русе” със съставител Стоян Комитски [1]. С една от статиите в него отново се разпространява фалшивата версия, като как известният революционер Иван Караджов (1875-1934 г.) [2] бил композирал „Тих бял Дунав” и сторил това през 1909 г. (??). Доколкото тази статия за него е биографична и обхваща само 2 (две) страници [3], очевидно става дума за популярно изложение без препратки към източници, от които поне един да доказва пропагандирания от години, но все още недоказан с нито един факт „пионерен” принос на Ив. Караджов в композирането на музиката на прочутата маршова песен. А безкритичната преписвация от други автори, администратори на сайтове, блогъри, уикипедианци, БНТ, БНР и др., колкото и именити да са, не представлява доказателство.
През 2016 [4] и 2021 г.[5] публикувах редица факти, че песента „Тих бял Дунав” е изпълнявана в различни краища на страната ни далеч преди 1909 г. В края на месец март 2023 г. в Музея за нова история на Варна проф. д.т.н. Венко Бешков - внук на известния варненски учител по музика Стоян Бешков, подари четири грамофонни плочи, на които през 1906 г. във Варна са записани вокални изпълнения. Заедно с тях беше подарена и песнопойка от 1899 г., която съдържа 30 народни песни, вкл. и „Тих бял Дунав” [6, с. 21]. Дължа признателност на музейния уредник Тео Роков за жеста да ми предостави файл с тази песнопойка и благодарение на това сега имам възможност да съобщя за неизвестен ранен нотиран текст на знаменития марш. Допълвам го и с други случаи преди 1909 г., които издирих през периода 2021-2023 г. Изрично правя обаче уговорката, че тук представям само изпълнения от Освобождението 1878 до 1909 г., т.е. ПРЕДИ уж първото композиране на марша от Ив. Караджов.
1881 г.
През 2021 г. габровският краевед Ангел Ангелов съобщи, че според Дабко (Димитър) Уста Генчев (1867-1935 г.) „песента „Тих бял Дунав“ се е пеела още в 1881 г.” Той коректно посочва източника на това твърдение (Проданов, Стефан и Кина Ст. Проданова. Из музикалното минало на Габрово. Материали и спомени 1800-1944. София, Музика, 1982. 344 с.), но не коментира дали Д. У. Генчев съобщава личен спомен или препредава мнение на друг мемоарист [7], т.е. липсва оценка доколко иначе ценната податка е достоверна.
1886 г.
През 1886 г. в Шумен е издадена първата част на „Народна песнопойка на ноти” от Анастас Андреев и Рачо Матев, в която „Тих бял Дунав” е записана като „снародняла песен”. Според академичния автор, който през 1982 г. съобщава този първоизточник, Ив. Вазов слуша песента „за пръв път от свой приятел в Берковица през 1879-80” (болд, И.А.) [8], [9]. Тази песнопойка е много ценна за историята на марша, защото засега е най-ранният известен първоизточник, съдържащ нотираната му мелодия. 1888 г.
През 1888 г. в Русе е издадена първата биография на Христо Ботев. Нейният автор Захарий Стоянов, който е съвременник на събитията, съобщава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [10, с. 361].
1891 г.
През 1891 г. в Русе е отпечатано второто издание на биографията на Христо Ботев и З. Стоянов отново потвърждава: „Известната Вазова песен (болд, И.А.) „Тих бял Дунав се вълнува” е основана на чистата действителност и факти” [11, с. 361].
1899 г.
През 1899 г. варненският учител по музика Стоян Бешков публикува нотирана мелодия на „Преминуванието на Дунава от Хр. Ботев и дружината му”. (Нар. песен)” [6, с. 21]. Представени са само първите четири куплета от стихотворението „Радецки”, популярно в наши дни като „Тих бял Дунав”. Това е третата известна досега нотирана мелодия на марша, публикувана до 1909 г. (след нотите за нея в народната песнопойка от 1886 г. и сборника на Атанас Божинов от 1892 г.) [5, с. 2]. …
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Бешков, С. А. 30 песни на 1, 2 и 3 гласа. За III-й и IV-й кл. на мъжските и девич. училища и Ръководство за учители от основ. училища. Второ прераб. и доп. изд. Варна, К. Евстатиев, 1899, с. 21.
