НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МОШЕТАТА
Ние непрекъснато обещаваме, обещаваме, а на тях все им е малко…
Оплакване на брегово моше
Така ги наричаше Кеньо, четвърти механик на м/к „Вихрен”, без никакъв антисемитски подтекст, но по онова време те бяха лесни за идентифициране, а не под политическо и властово прикритие, като днешните.
Един изпечен мошеник и мой съсед в Мала Кутловица, на когото всички викахме Къндо, бе успял с хитри лъжи и маневри да стане заместник-директор на известно, но крайно западнало, като всичко в този край, предприятийце в съседна Берковица, където никой не го познавал. Директорската му мисия под прикритие, обаче му се усладила, той взел, че приложил няколко полузабранени - полуразрешени документални трика и фабриката се „възродила”. Когато отдавна отписаните берковчани за втори път спечелиха преходното червено знаме, декларирайки огромни печалби, партийната власт се заинтересува от суперуспешните ръководни берковски кадри, стигна до нашия съселянин и го арестува.
Както каза по този повод източният мъдрец доктор Кръстев от северозападния Михайловград - ако си мошеник, не трябва да си честен и нечестен по едно и също време, дори това да се случва на различни места... Малакутловчани не разбраха точно какво им казва любимият им доктор, но опонираха, че Къндо има право „еднъж да сака да бъде дОбър”, на което доктор Кръстев им каза:
- Тука сте прави - той настина е искал да бъде добър, но не твърде добър и не през цялото време...
Ща - не ща, признавам, че две мошета имаше и в нашия випуск. Единият бе такъв сладкодумен сладур, че всички го харесвахме и подкрепяхме по комсомолска линия. След дипломирането ни той смени няколко професии в двата родни флота, а после изчезна по Европа в търсене на по-широк размах за новата си дейност в перспективния свят на шоу бизнеса.
Другият предпочете спокойната и почти винаги успешна политическа кариера, но след „промените” от 89-а и последвалия преход, се специализира в бизнес, който по нашия край наричаме джамбазлък. Ще рече - купуване и продаване на стоки и услуги с цел печалба. В началото новият му занаят бе много успешен и при всяка среща той ми казваше:
- Срамота е, Пешков. По родния ти край е пълно с конвертируема стока, ти си умен човек и узнах, че имаш влиятелни приятели там, а стоиш безучастен и гледаш!
Случи се така, че при крупна финансова далавера, съвипускникът ми изгуби голяма сума пари. Срещнах го един ден на улицата и се заприказвахме. Бяхме от едно класно и донякъде приятели, та си имахме приказката. Попитах го как върви далаверата.
- Сбъркана е цялата наука, която изучавахме в Училището, Пешков. Най-печелившата формула била „пари - стока - пари прим”. Дръжки! Само схемата на проститутката е печеливша и то без никакъв прим. Продава си стоката, но тя пак си остава нейна и после пак я продава...
Ние непрекъснато обещаваме, обещаваме, а на тях все им е малко…
Оплакване на брегово моше
Така ги наричаше Кеньо, четвърти механик на м/к „Вихрен”, без никакъв антисемитски подтекст, но по онова време те бяха лесни за идентифициране, а не под политическо и властово прикритие, като днешните.
Един изпечен мошеник и мой съсед в Мала Кутловица, на когото всички викахме Къндо, бе успял с хитри лъжи и маневри да стане заместник-директор на известно, но крайно западнало, като всичко в този край, предприятийце в съседна Берковица, където никой не го познавал. Директорската му мисия под прикритие, обаче му се усладила, той взел, че приложил няколко полузабранени - полуразрешени документални трика и фабриката се „възродила”. Когато отдавна отписаните берковчани за втори път спечелиха преходното червено знаме, декларирайки огромни печалби, партийната власт се заинтересува от суперуспешните ръководни берковски кадри, стигна до нашия съселянин и го арестува.
Както каза по този повод източният мъдрец доктор Кръстев от северозападния Михайловград - ако си мошеник, не трябва да си честен и нечестен по едно и също време, дори това да се случва на различни места... Малакутловчани не разбраха точно какво им казва любимият им доктор, но опонираха, че Къндо има право „еднъж да сака да бъде дОбър”, на което доктор Кръстев им каза:
- Тука сте прави - той настина е искал да бъде добър, но не твърде добър и не през цялото време...
Ща - не ща, признавам, че две мошета имаше и в нашия випуск. Единият бе такъв сладкодумен сладур, че всички го харесвахме и подкрепяхме по комсомолска линия. След дипломирането ни той смени няколко професии в двата родни флота, а после изчезна по Европа в търсене на по-широк размах за новата си дейност в перспективния свят на шоу бизнеса.
Другият предпочете спокойната и почти винаги успешна политическа кариера, но след „промените” от 89-а и последвалия преход, се специализира в бизнес, който по нашия край наричаме джамбазлък. Ще рече - купуване и продаване на стоки и услуги с цел печалба. В началото новият му занаят бе много успешен и при всяка среща той ми казваше:
- Срамота е, Пешков. По родния ти край е пълно с конвертируема стока, ти си умен човек и узнах, че имаш влиятелни приятели там, а стоиш безучастен и гледаш!
Случи се така, че при крупна финансова далавера, съвипускникът ми изгуби голяма сума пари. Срещнах го един ден на улицата и се заприказвахме. Бяхме от едно класно и донякъде приятели, та си имахме приказката. Попитах го как върви далаверата.
- Сбъркана е цялата наука, която изучавахме в Училището, Пешков. Най-печелившата формула била „пари - стока - пари прим”. Дръжки! Само схемата на проститутката е печеливша и то без никакъв прим. Продава си стоката, но тя пак си остава нейна и после пак я продава...
2010-а, м/к „Емона“, Сашо Дявола на брегово дежурство.
2011-а, Здравко Дявола, кораб „Суатлинкс“, Ирландия.
Кучето посланик. Нямат стигане мошетата!
Източният мъдрец доктор Кръстев от Северозападна България.
2021-ва. С Кеньо си спомняме корабните мошета.
Реших да помогна на човека и му предложих една още по-достъпна стока - времето. Нали още преди триста години великият американски президент Бенджамин Франклин е казал, че времето е пари. Днес всичкото „време е наше” - грабИ и изкарвай пари...
- Пак нищо не си разбрал, съвипускнико. Девизът означава „Видиш ли пари, не губи време!”
Преразказах този разговор на Кольо Шопа от първото класно.
- Остави го тоя мизантроп - посъветва ме той, - в моя роден Перник за такива като него казваме, че усетят ли мирис на цветя, се озъртат да видят къде е ковчегът. След последния му финансов „подвиг” се надявам поне да е разбрал, че с парите не може да ти е толкова хубаво, колкото без тях ти е лошо...
Предложих на Шопа да го черпя с маркова ичкия в новооткрито до Параходството модно заведение, като деликатно попитах дали вече се е даврандисал от тежката автомобилна катастрофа, която неотдавна преживя.
- За чужда сметка пият и язваджиите, и въздържателите, и наскоро катастрофиралите - успокои ме Николай Лефтеров - Шопа.
По корабите симпатичните мошета получават един „дявол” към името си. С двама „дяволи” съм плавал - Здравко Дявола и Наско Дявола. Здравко бе елмеханик по големите японци, а Наско - помощник капитан във финикийския флот. Предполагам, че не само в корабния, но и в личния си живот, те са дяволували, но моряците ги обичаха и с усмивка разказваха за техните подвизи. Разказвал съм и аз по страниците на „Морски вестник“, затова няма да „продавам” една и съща стока два пъти.
Мошетата винаги са вярвали, че моряклъкът е златна мина, но уточняваха, че моряците много не ги бива в далаверите. Ето как световноизвестното моше Остап Бендер се объща към несръчен крадец, сгащен на местопрестъплението:
- Ей, ти, жертва на аборта, хвърли въжето, не вдигай котва.
Как само му пасва моряшкия сленг!
През 1980-а Митко Червения - палубен боцман на кораб „Вола”, се върна разтревожен на кея в порт Жданов и ми показа статия от последния брой на популярен съветски вестник. Заглавието бе „Боцман и его преступная команда”. „Герой” на статията се оказа някакъв заместник министър на СССР по водния транспорт, чиято кличка била Боцман. Този морски началник организирал директорите на многобройните фирми „Океан”, които “заделяли” от скъпите „дары моря”, шиткали ги в гнилия Запад и страните от соцлагера, и изкарвали луди пари в зелена валута. В ОПеГе-то се включила и митницата, и скоро мошетата се сдобили с огромни сметки в чужди банки. Алчността и приятелството с министъра ги заслепили, те съвсем обнаглели, и пред очите на здравото социалистическото общество, се нафрашкали с коли, магнетофони, теливизори и прочее скъпа маркова техника.
Ега ти леваците, тюхкаше се през цялото време Червения. Така ги гепили чекистите. Остави друго, ами в тайника намерили последния дял на министъра в размер на 250 хиляди долара. Тук Митко нададе такъв стон, че спрях да чета със симулативен превод. Краят бе ужасяващ - за всички членове на бандата - по 12 години пандиз, от инфаркт се гътнал директора на голям гастроном, самоубил се „Начальник Главторга”, а за министъра - разстрел, изпълнен моментално. Червения охкаше все по начесто. Един хитрец от мошетата обаче си изпял всичко и върнал незаконно придобитите вещи, барабар с доларите до последния цент. И него разстреляли.
- Хак му е! - Рече Червения - А аз реших, че са гепили някой колега или, не дай боже, са надушили моята палубна команда, за която разузнавам и реализирам закупуването и продаването на марфата...
Митко Червения често влизаше в пререкания с изпечените корабни мошета и смяташе, че марфата трябва да се реализира чрез официалните съветски власти, колкото и скъпо да е това, а не с популярните портови фарцовчици от онова време. Официалното портово моше в пристанище Жданов беше един тарикат с фамилия Травкин и той много мразеше боцмана, затова, че му ограничава клиентелата. Митко пък твърдеше, че няма как този Травкин да не пее на ченгетата, след като те не го закачат.
Ако Червения можеше да види днешните далавери, със сигурност би възкликнал:
- Тия са върха: и вълкът сит, и агнето цяло, и на овчаря вечна му памет. Корабните марфаджии бок иесин!
За щастие Червения не доживя времето, когато хора като Къндо и Травкин влязоха в Народното събрание, правителството и останалите власти.
Когато в средствата за масова информация се появиха понятия като военновременни условия, чест и стабилност, трябваше да мине време, за да проумея, че това са тарикатски лафове за отприщване на всякакви мошеничества. Така се появиха дедесарите, пътищарите и зърнарите. Нещо повече, бидейки с леви убеждения, те скоро прегърнаха девиза „Мошета всех стран, соединяйтесь!”, а днес мошетата са на високи и добре платени позиции в институции „всех стран”!
Сега е хит „компромисът в името на народа”. Сигурно вече си имат и частен народ?!
След като към това ни приканиха бивши политически величия и цели сто интелектуалци, този път те включиха в своя хор и ... едно куче, заснето пред Народното събрание. По-точно - кучка, която чрез тях ни предала, че сме длъжни да се доверим на довчерашните мошета.
НЯМАТ СТИГАНЕ МОШЕТАТА!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
- Пак нищо не си разбрал, съвипускнико. Девизът означава „Видиш ли пари, не губи време!”
Преразказах този разговор на Кольо Шопа от първото класно.
- Остави го тоя мизантроп - посъветва ме той, - в моя роден Перник за такива като него казваме, че усетят ли мирис на цветя, се озъртат да видят къде е ковчегът. След последния му финансов „подвиг” се надявам поне да е разбрал, че с парите не може да ти е толкова хубаво, колкото без тях ти е лошо...
Предложих на Шопа да го черпя с маркова ичкия в новооткрито до Параходството модно заведение, като деликатно попитах дали вече се е даврандисал от тежката автомобилна катастрофа, която неотдавна преживя.
- За чужда сметка пият и язваджиите, и въздържателите, и наскоро катастрофиралите - успокои ме Николай Лефтеров - Шопа.
По корабите симпатичните мошета получават един „дявол” към името си. С двама „дяволи” съм плавал - Здравко Дявола и Наско Дявола. Здравко бе елмеханик по големите японци, а Наско - помощник капитан във финикийския флот. Предполагам, че не само в корабния, но и в личния си живот, те са дяволували, но моряците ги обичаха и с усмивка разказваха за техните подвизи. Разказвал съм и аз по страниците на „Морски вестник“, затова няма да „продавам” една и съща стока два пъти.
Мошетата винаги са вярвали, че моряклъкът е златна мина, но уточняваха, че моряците много не ги бива в далаверите. Ето как световноизвестното моше Остап Бендер се объща към несръчен крадец, сгащен на местопрестъплението:
- Ей, ти, жертва на аборта, хвърли въжето, не вдигай котва.
Как само му пасва моряшкия сленг!
През 1980-а Митко Червения - палубен боцман на кораб „Вола”, се върна разтревожен на кея в порт Жданов и ми показа статия от последния брой на популярен съветски вестник. Заглавието бе „Боцман и его преступная команда”. „Герой” на статията се оказа някакъв заместник министър на СССР по водния транспорт, чиято кличка била Боцман. Този морски началник организирал директорите на многобройните фирми „Океан”, които “заделяли” от скъпите „дары моря”, шиткали ги в гнилия Запад и страните от соцлагера, и изкарвали луди пари в зелена валута. В ОПеГе-то се включила и митницата, и скоро мошетата се сдобили с огромни сметки в чужди банки. Алчността и приятелството с министъра ги заслепили, те съвсем обнаглели, и пред очите на здравото социалистическото общество, се нафрашкали с коли, магнетофони, теливизори и прочее скъпа маркова техника.
Ега ти леваците, тюхкаше се през цялото време Червения. Така ги гепили чекистите. Остави друго, ами в тайника намерили последния дял на министъра в размер на 250 хиляди долара. Тук Митко нададе такъв стон, че спрях да чета със симулативен превод. Краят бе ужасяващ - за всички членове на бандата - по 12 години пандиз, от инфаркт се гътнал директора на голям гастроном, самоубил се „Начальник Главторга”, а за министъра - разстрел, изпълнен моментално. Червения охкаше все по начесто. Един хитрец от мошетата обаче си изпял всичко и върнал незаконно придобитите вещи, барабар с доларите до последния цент. И него разстреляли.
- Хак му е! - Рече Червения - А аз реших, че са гепили някой колега или, не дай боже, са надушили моята палубна команда, за която разузнавам и реализирам закупуването и продаването на марфата...
Митко Червения често влизаше в пререкания с изпечените корабни мошета и смяташе, че марфата трябва да се реализира чрез официалните съветски власти, колкото и скъпо да е това, а не с популярните портови фарцовчици от онова време. Официалното портово моше в пристанище Жданов беше един тарикат с фамилия Травкин и той много мразеше боцмана, затова, че му ограничава клиентелата. Митко пък твърдеше, че няма как този Травкин да не пее на ченгетата, след като те не го закачат.
Ако Червения можеше да види днешните далавери, със сигурност би възкликнал:
- Тия са върха: и вълкът сит, и агнето цяло, и на овчаря вечна му памет. Корабните марфаджии бок иесин!
За щастие Червения не доживя времето, когато хора като Къндо и Травкин влязоха в Народното събрание, правителството и останалите власти.
Когато в средствата за масова информация се появиха понятия като военновременни условия, чест и стабилност, трябваше да мине време, за да проумея, че това са тарикатски лафове за отприщване на всякакви мошеничества. Така се появиха дедесарите, пътищарите и зърнарите. Нещо повече, бидейки с леви убеждения, те скоро прегърнаха девиза „Мошета всех стран, соединяйтесь!”, а днес мошетата са на високи и добре платени позиции в институции „всех стран”!
Сега е хит „компромисът в името на народа”. Сигурно вече си имат и частен народ?!
След като към това ни приканиха бивши политически величия и цели сто интелектуалци, този път те включиха в своя хор и ... едно куче, заснето пред Народното събрание. По-точно - кучка, която чрез тях ни предала, че сме длъжни да се доверим на довчерашните мошета.
НЯМАТ СТИГАНЕ МОШЕТАТА!
Сл. ПЕШКОВ - моряк