НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОНОСАМЕНТЪТ
(разказ)
„Морската товарителница“ - Коносаментът, е вид товаро-разпоредителен документ, който се издава от превозвача… Но, да карам по ред...
Обичайно смените на ро-ро-тата бяха на два месеца и само в пристанището на домуване. Оставаше ни още месец, така че след разтоварване на ранното грозде киш-миш, подготвихме кораба за следващият рейс до Каен (Caen), Франция - Нормандия. На френски звучеше „Кан“, но поради опасността звуково да се сбърка с кинофестивалния средиземноморски побратим Кан (Cannes), ние си го произнасяхме, както е написан на картата. Каен беше също известен с историческият факт, че там в началото на юни 1944 г. е десантирала една част от състава на най-голямата, известна до сега, десантна операция „Оверлорд“ и откриването на вторият фронт от Съюзниците срещу нацистка Германия.
Нашата цел беше далеч по-прозаична и се свеждаше да натоварим и докараме до Бургас около 90 хладилни ремаркета, пълни с овче и говеждо месо, предназначени за Близкия и Среден Изток. Първият етап от маршрута, след тръгване от Бургас, беше вече утъпкан веднъж до меридиана Кумкале-Мехметчик. Сетне на юг-югозапад към Кафирея, Доро ченъл и Малея. От ляво и от дясно - лято, лодки с платна, лъскави глисери и яхти с полирани палуби и лъщящи изпечени русалки, и рибари.
На поворота Малея бях „сюрпризиран“ от поведението на кораба. При пълен щил и морето гладко във фаза „мравките пият вода“. Форщевена правеше широк бял мустак в мастилено синята вода. Вървяхме с най-малко 15 възла и на траверза около манастира наредих на рулевия следващият курс, на запад. Той повтори командата и започна да върти и отклонява руля от колонката на автопилота. Тъй като промяната щеше да е повече от 60 градуса, му казах да премине на ръчно и вземе с дясно на борд. „Авионосецът“ така неочаквано се метна наляво, че кренът достигна поне петнадесет и повече градуса (на уплахата очите са големи!). Направо изтръпнах! А-а-а! Държах се увиснал за рамката на филистрина и наивно откренявах с тяло: „Ляво на борд“!
Стрелката на аксиометъра сякаш беше замръзнала. В един момент се отърси от летаргията си и бавно запъпли към червения сектор. Стоях втрещен и я следях като хипнотизиран. Коритото въобще не се трогваше. Изминаха безкрайно дълги паузи. Корпусът полека се изправи и брутално се джасна и накрени надясно! Край! Преобърнахме се! Имах усещането, че ремаркетата се пързалят по палубата и лашингът няма да издържи: „Средата руля, дясно десет!... Полека, с нежелание, корабът започна да се изправя.
Потта вече се стичаше на вади по слепоочията и гърба ми. Сякаш беше изминала цяла вечност, а реално всичкия спектакъл трая не повече от две, три минути. Бързо схванах урока! Идвах от бълкери, където мета центърът винаги е бил над 80 сантиметра и такова шоу не помнех! На времето, по ТУК, (теория и устройство на кораба) ми преподаваше инж. Й. Пращинков, страхотен учител и педагог! И на изпита ми се падна въпроса: „Клатене на кораба“! Какво съм плещил, не помня, само на края, докато ми пишеше „добър“, каза:
(разказ)
„Морската товарителница“ - Коносаментът, е вид товаро-разпоредителен документ, който се издава от превозвача… Но, да карам по ред...
Обичайно смените на ро-ро-тата бяха на два месеца и само в пристанището на домуване. Оставаше ни още месец, така че след разтоварване на ранното грозде киш-миш, подготвихме кораба за следващият рейс до Каен (Caen), Франция - Нормандия. На френски звучеше „Кан“, но поради опасността звуково да се сбърка с кинофестивалния средиземноморски побратим Кан (Cannes), ние си го произнасяхме, както е написан на картата. Каен беше също известен с историческият факт, че там в началото на юни 1944 г. е десантирала една част от състава на най-голямата, известна до сега, десантна операция „Оверлорд“ и откриването на вторият фронт от Съюзниците срещу нацистка Германия.
Нашата цел беше далеч по-прозаична и се свеждаше да натоварим и докараме до Бургас около 90 хладилни ремаркета, пълни с овче и говеждо месо, предназначени за Близкия и Среден Изток. Първият етап от маршрута, след тръгване от Бургас, беше вече утъпкан веднъж до меридиана Кумкале-Мехметчик. Сетне на юг-югозапад към Кафирея, Доро ченъл и Малея. От ляво и от дясно - лято, лодки с платна, лъскави глисери и яхти с полирани палуби и лъщящи изпечени русалки, и рибари.
На поворота Малея бях „сюрпризиран“ от поведението на кораба. При пълен щил и морето гладко във фаза „мравките пият вода“. Форщевена правеше широк бял мустак в мастилено синята вода. Вървяхме с най-малко 15 възла и на траверза около манастира наредих на рулевия следващият курс, на запад. Той повтори командата и започна да върти и отклонява руля от колонката на автопилота. Тъй като промяната щеше да е повече от 60 градуса, му казах да премине на ръчно и вземе с дясно на борд. „Авионосецът“ така неочаквано се метна наляво, че кренът достигна поне петнадесет и повече градуса (на уплахата очите са големи!). Направо изтръпнах! А-а-а! Държах се увиснал за рамката на филистрина и наивно откренявах с тяло: „Ляво на борд“!
Стрелката на аксиометъра сякаш беше замръзнала. В един момент се отърси от летаргията си и бавно запъпли към червения сектор. Стоях втрещен и я следях като хипнотизиран. Коритото въобще не се трогваше. Изминаха безкрайно дълги паузи. Корпусът полека се изправи и брутално се джасна и накрени надясно! Край! Преобърнахме се! Имах усещането, че ремаркетата се пързалят по палубата и лашингът няма да издържи: „Средата руля, дясно десет!... Полека, с нежелание, корабът започна да се изправя.
Потта вече се стичаше на вади по слепоочията и гърба ми. Сякаш беше изминала цяла вечност, а реално всичкия спектакъл трая не повече от две, три минути. Бързо схванах урока! Идвах от бълкери, където мета центърът винаги е бил над 80 сантиметра и такова шоу не помнех! На времето, по ТУК, (теория и устройство на кораба) ми преподаваше инж. Й. Пращинков, страхотен учител и педагог! И на изпита ми се падна въпроса: „Клатене на кораба“! Какво съм плещил, не помня, само на края, докато ми пишеше „добър“, каза:
Илюстрация: Христо Н. БОТЕВ / De Botte
Маршрутна карта: Христо Н. БОТЕВ / De Botte
Капитан Росен ЛОДОЗОВ на мостика.
Стела на капитан ІІ ранг инж. Йордан ПРАЩИНКОВ в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
„Момче, не клати зорлана кораба“! От тогава ми остана девиза: „По-добре да клати, отколкото да не клати“! По-голям метацентър, отколкото отсъствието му! Спомням си и други негови крилати сентенции: „Кораби, кораби-и-и! Да знаете само, един ден какви Капитани ще ви дойдат!“ - и отваряше широко прозорците на лекционната зала, която гледаше към залива и закотвените на рейда кораби. Ритуал в мразовития и заскрежен февруарски понеделник, първите два часа! „Героите“, след неделния отпуск, „къртят“ банките. Идилия! ...
Сигурен съм, че всеки от нас беше запазил и на практика прилагаше поне елементарен фрагмент от знанията, придобити зад тези банки. Веднъж, на едно събиране, след чашка, две, един колега изтърси, че още помни Жоро Интеграла, и у дома си ползвал една тел, извита като интеграл, да си вади киселите краставички от трилитровият буркан, без да си мокри пръстите в саламурата! ...
А сега? За малко да станем за смях на медузите!... Набързо пресметнах и по таблицата установих, че в момента имаме метацентър около 15 санта! Ужас! На този тип кораби се вземаше баласт, но обикновено се използваше за диферентовка и поддържане височината на рампата, така че по-лесно да се качват и слизат ремаркетата. За целта, в гаража имаше пулт с табло за управление на баласта, който се помещаваше в една специална кабина. Достъпът беше ограничен от ключ. На отплаване, последният дежурен явно беше забравил ключа да виси на врата. И някой любопитко от машината си беше поиграл с баласта. После го открих кой е, толкова наивно си призна … ама след байряма! За мен си остана някой друг косъм, ама посребрен!...
Следваха Матапан, Малкият Бискай, Пасеро, Кап Бон, Кап Бланк, Кабо де Гата. На Гибралтар, кратка спирка, колкото за бункер и за по един „Гинес“ в кръчмата на Мейн Стрийт. Помахахме и на Манолото, но вече в новият му дюкян, на „кръговото“, инак пак насаден сред същите прашлясали натурии. И покрай Тарифа, Сао Висенте, Финестерре, Баш Биская, „Уй-е-сант“ като в симултантен превод „кур-сант“, Шербургските чадъри на Жан Габен и преди Хавър и устието на Сена на юг към сектор „Омаха“ и Каен (Кен?).
В порта се влизаше през шлюз, където се наложи „малко“ да поизчакаме пилота да си допие абсента. С придобитата сила от така употребената енергийна напитка, съдържаща син камък и твърд алкохол, щяхме за малко да станем свидетели по ликвидирането на поредната метална останка от гнилият капитализъм, след стария подвижен Аспарухов мост. На шлюза имаше два повдигащи се, като асансьори, моста. След благополучното преминаване под първия, вторият нещо изостана в катеренето си по колоните. Не помогна и нервното подаване на сигнали със свирката. Капитанът спокойно се намеси, убивайки скоростта, като занули стъпките на двата винта и даде „пичовете“ на малък заден. Преминавайки покрай кабинката с пулта за управление на моста, пилотът и операторът си размениха някакви любезности, ама на френски. Аз си преведох пиктограмата, показана като среден пръст - „… и един привет на Евмолпия“? Странен език е този френски!
Швартовахме се на един отдалечен пирс край тучна поляна, където може би да са кацали глейдерите с десантчиците. Сега необезпокояван, тук си пасеше едър рогат добитък. Без особени възражения от страна на французите ние също спуснахме моторната спасителна лодка и първата вълна потребители с пукот на „Листер“-а се плъзнахме по тихата вода на канала към центъра на града. Вързахме „таксито“ близо до някакъв супермаркет от рода на „Карфур“ или „Брикорама“ и атакувахме щанда му за кафе. Мароканските скакалци са просто милиони бледи инсекти! За няма и минута, с намесата само на четири, пет „десантчици“ и рафтовете се освободиха от тежестта на промоционалната за деня, тонизираща напитка. Моето мнение си остава, че това си беше чиста „втора цедка“ след извличане на две трети и повече от кофеина и освен разтягане на устата от дълга прозявка, никакъв друг тонизиращ ефект не се постигаше. Е, имаше примамливо лъскава „вървежна“ опаковка за фаца. По това време у нас вече беше освободена личната инициатива и много заблудени хора решиха да стават „бизнесмени“, стартирайки натрупването на начален капитал. Оптимистично започвайки с две маси и четири стола на преоборудвания като махленско кафене гараж! И ние помагахме на „строителите на нова България“, както можем. Просто някои не бяха чели дядо Маркс!
На следващия ден товаренето на хладилните ремаркета приключи. Забелязах, че на кея остана да стои един влекач с прицеп, натоварени с употребявани леки коли. От приемната на капитана се дочуваше англо-френска реч и чаткане на пишещата машина. След малко Капитана ме повика и ми обясни, че е оформен превоз на колите с влекача и прицепа, та да организирам качването и укрепването им. Помолих клиента да ми покаже за какво иде реч. Франсето започна да ми обяснява, че имат намерение за бизнес на коли, втора ръка и българският му партньор вече е наел гараж някъде в Русенско. Пратката се състоеше от една композиция на влекач с натоварени четири коли и прицеп с още осем, на два етажа, всичките от различни марки и модели.
Пожелах да видя карго манифеста и коносамента. На двете места беше упоменато: влекач плюс прицеп и дванадесет коли втора ръка. Марка, модел и номер на рамата. И толкоз! Останах малко изненадан от така оформеният коносамент, но … вече подписан и подпечатан. Месец преди това бях слязъл от един наш кораб за генерални товари. От Хамбург бяхме натоварили в гаража и твиндека няколко тежки самосвала, булдозери, бобкети и осем частни леки коли. За всичко това бяха издадени отделни коносаменти, като за колите, освен марката, модела и номера на рамата, се изброяваше оборудването, като радио или стерео аудио система, дори детско столче и бебешка количка!
Леките автомобили разтоварихме в Пирея, и още ми топлеше, как ги сдавах на получателите. В едната кола имах оставен подарък от хамбургският старши стифадор. Човекът ми обясни, че в багажника ще намеря специално за мен, един „пакет“ с кафе. Подарък в отговор на шестте бутилки с бренди от легендарният „СБ“ (сън ъф а бийч)“, с който щедро го дарих. В последствие се оказа, че „пакет“ от пристанищен английски (пиджин инглиш) на тиролски немски трябва да се превежда ЧУВАЛ със зелено бразилско кафе! После корабът ухаеше поне месец почти като „Каса до кофе“ в пристанището на Сантос. Бяхме се „изгубили в превода“.
Прегледах още един път композицията. Между предните и задни брони на колите, за уплътнение на реда бяха поставени употребени гуми вместо отбивачи. Профилът им и дълбочината на грайфера даваха оптимистичната надежда, че имат още „хляб“. Отново попитах франсето: Това ли ще е всичко и така ли остава? Да! Добави още, че ще ни посрещне в Бургас, да си приеме стоката. Силно се надяваше да имаме хубаво време и доставим товара в този му вид. Обещах му, че ще направя всичко по силите си, за да си получи стоката, тъй както е написано в товарителницата. След това влекачът, едно издухано „Берле“, подкара прицепа по рампата и влезе в гаража. Пред очите му бригадата укрепи с лашинга цялата композиция и французинът, вече успокоен, си взе довиждане и напусна кораба. Вдигнахме рампата и се приготвихме за отплаване. Качи се пилота и с прилива напуснахме симпатичното градче. За по-малко от половин час, без бавене, изръшкахме шлюза и съпроводих пилота за слизане. На връщане към мостика минах през гаража. От горната площадка огледах ремаркетата, стояха си тихо, като стадо овце на пладнуване и леко се подрусваха в такт с вибрациите. В гаража термокингите се захранваха с ток от корабната електроцентрала и затова шумът беше по-приглушен. Стори ми се някакво движение между прицепите, но го отдадох на укрепвачите, сигурно проверяваха и обираха разхлабен лашинг. Браво! Съвестни стопани! Без да им напомня! Тъкмо попълвах дневника, когато откъм крилото влетя Геша-Мотовилката: Чийф! Бягай в гаража, че май нещо става ?!... „Тръгнаха“ колите!!!
Бях сам, затова го помолих, да остане на мостика и гледа напред, и се спуснах към гаража. Още от горе се виждаше, че гумите между таралясниците ги е пипнала липсата. До една, а бяха поне тридесет парчета! Опитах и отворих без ключ няколко врати на колите, помня лично ги оглеждах и сигурно заключил!? На някои табла, тъмно и беззъбо се ухилваше слота за радиото! Карамба! Багдатският крадец и Дейвид Копърфийлд бяха „забавачка, трета група“! Нямах особен избор. Върнах се пак на мостика, нарязах две дузини хартиени ленти и ги подпечатах с корабният печат. Сетне слязох пак в гаража и ги налепих като слепки на касов трезор по врати, багажници и предни капаци. Не че щяха да спасят от отваряне, но поне да се види, че са положени разумни, допълнителни „свръх“ грижи за опазването на частната собственост.
Така „успокоен“, рейсът за към Бургас продължи. Бискаят малко ни разклати, но лашингът не поддаде. На Тарифа един военен испанец много държеше да ни поздрави. На развален испански. Вдянах намеренията му чак като си спусна флага! През цялото това време някой по радиото зовеше: „Ерредес, ерредес!? … А то да било „Средец“, ама на каталунски! Вече имах опит от италианска „Силистра“ и лингвистичните ми познания и логика ме доведоха до извода, че някой се мъчи, но не може да произнесе ей така просто „С“ а да не говорим за „Ц“, написано с „tz”! Освен това бяхме доста далеч на запад от „И“-станбул, в „Е“-спански териториални води.
След около десет дена застанахме на топлото си място в западното крило на напечения от щедрото слънце роден порт. На кея чакаше французинът, като махаше приветствено с куп листи вместо книжно знаменце! След швартовката и формалностите, спуснахме рампата в очакване първо да излезе „Берле“-то с колите, тъй като се качиха последни и настанени върху платформата на лифта. Така нашите влекачи останаха безполезни на горната палуба. След половин часова борба, се оказа че в акумулаторите му не е останала и искрица ток. Очаквайки подобен сюрприз, французинът си беше приготвил два чисто нови акумулатора, качени на едно пикапче. Докараха пикапа в гаража, скачиха кабелите и започнаха неистовите опити за реанимиране мотора на влекача. На няколко пъти „Берлето“ изкашля астматично, като се давеше в собственият си черен пушек, но не би. Времето напредваше а отвън чакаха за същинската стока, хладилните ремаркета.
Геша-Биелата ядосано пое инициативата и отиде почти на бегом до паркинга, за да се завърне триумфално с един влекач „Волво“. Закачиха „Берлето“ барабар с прицепа и ги изкараха от гаража до кея. И работата по разтоварването тръгна. Нямах повече задължения, а и слънцето напомняше, че е баш истинско лято и реших да прескоча с „работна“ визита до бюфета и хем да съчетая едно хладно „дупинци“ и да подаря от „френското“ кафе на самарянката Чефа. И в знак на благодарност, да дръпна по вътрешният телефон една жица за хабер до вкъщи. Практически беше настанало време за смяна и трябваше да очакваме колегите в близките дни. „Радин Герги“-то ми върна душата на място. Изкоментирахме новите зашеметяващи стъпки на родната току прохождащата демокрация, случили се през нашето двадесет и пет дневно отсъствие. Така вече подкован и вдъхновен, тръгнах да се връщам на кораба.
На паркинга, покрай прицепа с колите видях франсето да се върти с още един и нещо да жестикулира. Той ме забеляза, явно ме позна, и ми направи знак да отида към тях. В ръцете си държеше още куп листи, изписани ситно на ръка. Приближих и ги поздравих.
- Какво има, какъв е проблемът? Влекачът още не ще да запали, а сте за Русе? - попитах от куртоазия другия, защото отвърна на поздрава ми на български.
- А, не е само това. Мосю Франсоаз има претенции към Вас! Липсвали много детайли от колите! Ето, дори е съставил списък на липсите само от първи поглед на три от тях.
Мосюто приближи видимо афектиран като махаше с бумагите. Помолих го да ми покаже джиросаният коносамент. Ендорсмънта беше надлежно лепнат на място, както го пише по книгите. Взех и му показах реквизитите. Всичко беше точно. Така, да видим:
- Влекач „Берле“, модел, номер рама … Един брой! О.к. ... нататък.
- Прицеп, марка, модел, номер… Един брой! О.к. … после...
- Леки автомобили, 1, 2, 3… дванадесет броя, марки, модели, номера рама!… Да, о.к.
- Какво не е тогава о‘кей???
- Ами липсват, чийф, аз тук съм ги описал,… чистачки , стартери, инструменти….
- А стерео уредби „Накамичи“?, тунери „Маранц“?, декове „Томпсън“ с три глави - едната кожена?, приемници „Магнавокс"? - заизреждах аз по инерция.
- О, не, не чийф, без такива екстри ! - слезе на земята франсето. Нямаше такива!
- Мосю! - продължих аз, - когато бяхме в Каен, какво те питах? Това ли е всичко? И ти потвърди и ми се направи на отворко, но за да икономисаш разходи! Оказа се, че си същият „бизнесмен“, Льо КОРНОД, като онзи гащник, съдружникът ти. Сега ми плачеш като УИДОУ за х… неща, които не са написани никъде. Мога да ти дам, ако нямаш, два лева - „БЪЛГЕРИЪН ГУД МЪНИ“, и отидеш да изпиеш една хубава студена бира от бюфета. Поръчай я от мое име на бюфетчийката. Чефа се казва! Инак йок, няма! Ньо ПА! Ще ти пробута топла! Тукашна! КОМПРИ? АНАДЪН МУ?... Айде, ОРЕВОАР!!!
Капитан Росен ЛОДОЗОВ
Сигурен съм, че всеки от нас беше запазил и на практика прилагаше поне елементарен фрагмент от знанията, придобити зад тези банки. Веднъж, на едно събиране, след чашка, две, един колега изтърси, че още помни Жоро Интеграла, и у дома си ползвал една тел, извита като интеграл, да си вади киселите краставички от трилитровият буркан, без да си мокри пръстите в саламурата! ...
А сега? За малко да станем за смях на медузите!... Набързо пресметнах и по таблицата установих, че в момента имаме метацентър около 15 санта! Ужас! На този тип кораби се вземаше баласт, но обикновено се използваше за диферентовка и поддържане височината на рампата, така че по-лесно да се качват и слизат ремаркетата. За целта, в гаража имаше пулт с табло за управление на баласта, който се помещаваше в една специална кабина. Достъпът беше ограничен от ключ. На отплаване, последният дежурен явно беше забравил ключа да виси на врата. И някой любопитко от машината си беше поиграл с баласта. После го открих кой е, толкова наивно си призна … ама след байряма! За мен си остана някой друг косъм, ама посребрен!...
Следваха Матапан, Малкият Бискай, Пасеро, Кап Бон, Кап Бланк, Кабо де Гата. На Гибралтар, кратка спирка, колкото за бункер и за по един „Гинес“ в кръчмата на Мейн Стрийт. Помахахме и на Манолото, но вече в новият му дюкян, на „кръговото“, инак пак насаден сред същите прашлясали натурии. И покрай Тарифа, Сао Висенте, Финестерре, Баш Биская, „Уй-е-сант“ като в симултантен превод „кур-сант“, Шербургските чадъри на Жан Габен и преди Хавър и устието на Сена на юг към сектор „Омаха“ и Каен (Кен?).
В порта се влизаше през шлюз, където се наложи „малко“ да поизчакаме пилота да си допие абсента. С придобитата сила от така употребената енергийна напитка, съдържаща син камък и твърд алкохол, щяхме за малко да станем свидетели по ликвидирането на поредната метална останка от гнилият капитализъм, след стария подвижен Аспарухов мост. На шлюза имаше два повдигащи се, като асансьори, моста. След благополучното преминаване под първия, вторият нещо изостана в катеренето си по колоните. Не помогна и нервното подаване на сигнали със свирката. Капитанът спокойно се намеси, убивайки скоростта, като занули стъпките на двата винта и даде „пичовете“ на малък заден. Преминавайки покрай кабинката с пулта за управление на моста, пилотът и операторът си размениха някакви любезности, ама на френски. Аз си преведох пиктограмата, показана като среден пръст - „… и един привет на Евмолпия“? Странен език е този френски!
Швартовахме се на един отдалечен пирс край тучна поляна, където може би да са кацали глейдерите с десантчиците. Сега необезпокояван, тук си пасеше едър рогат добитък. Без особени възражения от страна на французите ние също спуснахме моторната спасителна лодка и първата вълна потребители с пукот на „Листер“-а се плъзнахме по тихата вода на канала към центъра на града. Вързахме „таксито“ близо до някакъв супермаркет от рода на „Карфур“ или „Брикорама“ и атакувахме щанда му за кафе. Мароканските скакалци са просто милиони бледи инсекти! За няма и минута, с намесата само на четири, пет „десантчици“ и рафтовете се освободиха от тежестта на промоционалната за деня, тонизираща напитка. Моето мнение си остава, че това си беше чиста „втора цедка“ след извличане на две трети и повече от кофеина и освен разтягане на устата от дълга прозявка, никакъв друг тонизиращ ефект не се постигаше. Е, имаше примамливо лъскава „вървежна“ опаковка за фаца. По това време у нас вече беше освободена личната инициатива и много заблудени хора решиха да стават „бизнесмени“, стартирайки натрупването на начален капитал. Оптимистично започвайки с две маси и четири стола на преоборудвания като махленско кафене гараж! И ние помагахме на „строителите на нова България“, както можем. Просто някои не бяха чели дядо Маркс!
На следващия ден товаренето на хладилните ремаркета приключи. Забелязах, че на кея остана да стои един влекач с прицеп, натоварени с употребявани леки коли. От приемната на капитана се дочуваше англо-френска реч и чаткане на пишещата машина. След малко Капитана ме повика и ми обясни, че е оформен превоз на колите с влекача и прицепа, та да организирам качването и укрепването им. Помолих клиента да ми покаже за какво иде реч. Франсето започна да ми обяснява, че имат намерение за бизнес на коли, втора ръка и българският му партньор вече е наел гараж някъде в Русенско. Пратката се състоеше от една композиция на влекач с натоварени четири коли и прицеп с още осем, на два етажа, всичките от различни марки и модели.
Пожелах да видя карго манифеста и коносамента. На двете места беше упоменато: влекач плюс прицеп и дванадесет коли втора ръка. Марка, модел и номер на рамата. И толкоз! Останах малко изненадан от така оформеният коносамент, но … вече подписан и подпечатан. Месец преди това бях слязъл от един наш кораб за генерални товари. От Хамбург бяхме натоварили в гаража и твиндека няколко тежки самосвала, булдозери, бобкети и осем частни леки коли. За всичко това бяха издадени отделни коносаменти, като за колите, освен марката, модела и номера на рамата, се изброяваше оборудването, като радио или стерео аудио система, дори детско столче и бебешка количка!
Леките автомобили разтоварихме в Пирея, и още ми топлеше, как ги сдавах на получателите. В едната кола имах оставен подарък от хамбургският старши стифадор. Човекът ми обясни, че в багажника ще намеря специално за мен, един „пакет“ с кафе. Подарък в отговор на шестте бутилки с бренди от легендарният „СБ“ (сън ъф а бийч)“, с който щедро го дарих. В последствие се оказа, че „пакет“ от пристанищен английски (пиджин инглиш) на тиролски немски трябва да се превежда ЧУВАЛ със зелено бразилско кафе! После корабът ухаеше поне месец почти като „Каса до кофе“ в пристанището на Сантос. Бяхме се „изгубили в превода“.
Прегледах още един път композицията. Между предните и задни брони на колите, за уплътнение на реда бяха поставени употребени гуми вместо отбивачи. Профилът им и дълбочината на грайфера даваха оптимистичната надежда, че имат още „хляб“. Отново попитах франсето: Това ли ще е всичко и така ли остава? Да! Добави още, че ще ни посрещне в Бургас, да си приеме стоката. Силно се надяваше да имаме хубаво време и доставим товара в този му вид. Обещах му, че ще направя всичко по силите си, за да си получи стоката, тъй както е написано в товарителницата. След това влекачът, едно издухано „Берле“, подкара прицепа по рампата и влезе в гаража. Пред очите му бригадата укрепи с лашинга цялата композиция и французинът, вече успокоен, си взе довиждане и напусна кораба. Вдигнахме рампата и се приготвихме за отплаване. Качи се пилота и с прилива напуснахме симпатичното градче. За по-малко от половин час, без бавене, изръшкахме шлюза и съпроводих пилота за слизане. На връщане към мостика минах през гаража. От горната площадка огледах ремаркетата, стояха си тихо, като стадо овце на пладнуване и леко се подрусваха в такт с вибрациите. В гаража термокингите се захранваха с ток от корабната електроцентрала и затова шумът беше по-приглушен. Стори ми се някакво движение между прицепите, но го отдадох на укрепвачите, сигурно проверяваха и обираха разхлабен лашинг. Браво! Съвестни стопани! Без да им напомня! Тъкмо попълвах дневника, когато откъм крилото влетя Геша-Мотовилката: Чийф! Бягай в гаража, че май нещо става ?!... „Тръгнаха“ колите!!!
Бях сам, затова го помолих, да остане на мостика и гледа напред, и се спуснах към гаража. Още от горе се виждаше, че гумите между таралясниците ги е пипнала липсата. До една, а бяха поне тридесет парчета! Опитах и отворих без ключ няколко врати на колите, помня лично ги оглеждах и сигурно заключил!? На някои табла, тъмно и беззъбо се ухилваше слота за радиото! Карамба! Багдатският крадец и Дейвид Копърфийлд бяха „забавачка, трета група“! Нямах особен избор. Върнах се пак на мостика, нарязах две дузини хартиени ленти и ги подпечатах с корабният печат. Сетне слязох пак в гаража и ги налепих като слепки на касов трезор по врати, багажници и предни капаци. Не че щяха да спасят от отваряне, но поне да се види, че са положени разумни, допълнителни „свръх“ грижи за опазването на частната собственост.
Така „успокоен“, рейсът за към Бургас продължи. Бискаят малко ни разклати, но лашингът не поддаде. На Тарифа един военен испанец много държеше да ни поздрави. На развален испански. Вдянах намеренията му чак като си спусна флага! През цялото това време някой по радиото зовеше: „Ерредес, ерредес!? … А то да било „Средец“, ама на каталунски! Вече имах опит от италианска „Силистра“ и лингвистичните ми познания и логика ме доведоха до извода, че някой се мъчи, но не може да произнесе ей така просто „С“ а да не говорим за „Ц“, написано с „tz”! Освен това бяхме доста далеч на запад от „И“-станбул, в „Е“-спански териториални води.
След около десет дена застанахме на топлото си място в западното крило на напечения от щедрото слънце роден порт. На кея чакаше французинът, като махаше приветствено с куп листи вместо книжно знаменце! След швартовката и формалностите, спуснахме рампата в очакване първо да излезе „Берле“-то с колите, тъй като се качиха последни и настанени върху платформата на лифта. Така нашите влекачи останаха безполезни на горната палуба. След половин часова борба, се оказа че в акумулаторите му не е останала и искрица ток. Очаквайки подобен сюрприз, французинът си беше приготвил два чисто нови акумулатора, качени на едно пикапче. Докараха пикапа в гаража, скачиха кабелите и започнаха неистовите опити за реанимиране мотора на влекача. На няколко пъти „Берлето“ изкашля астматично, като се давеше в собственият си черен пушек, но не би. Времето напредваше а отвън чакаха за същинската стока, хладилните ремаркета.
Геша-Биелата ядосано пое инициативата и отиде почти на бегом до паркинга, за да се завърне триумфално с един влекач „Волво“. Закачиха „Берлето“ барабар с прицепа и ги изкараха от гаража до кея. И работата по разтоварването тръгна. Нямах повече задължения, а и слънцето напомняше, че е баш истинско лято и реших да прескоча с „работна“ визита до бюфета и хем да съчетая едно хладно „дупинци“ и да подаря от „френското“ кафе на самарянката Чефа. И в знак на благодарност, да дръпна по вътрешният телефон една жица за хабер до вкъщи. Практически беше настанало време за смяна и трябваше да очакваме колегите в близките дни. „Радин Герги“-то ми върна душата на място. Изкоментирахме новите зашеметяващи стъпки на родната току прохождащата демокрация, случили се през нашето двадесет и пет дневно отсъствие. Така вече подкован и вдъхновен, тръгнах да се връщам на кораба.
На паркинга, покрай прицепа с колите видях франсето да се върти с още един и нещо да жестикулира. Той ме забеляза, явно ме позна, и ми направи знак да отида към тях. В ръцете си държеше още куп листи, изписани ситно на ръка. Приближих и ги поздравих.
- Какво има, какъв е проблемът? Влекачът още не ще да запали, а сте за Русе? - попитах от куртоазия другия, защото отвърна на поздрава ми на български.
- А, не е само това. Мосю Франсоаз има претенции към Вас! Липсвали много детайли от колите! Ето, дори е съставил списък на липсите само от първи поглед на три от тях.
Мосюто приближи видимо афектиран като махаше с бумагите. Помолих го да ми покаже джиросаният коносамент. Ендорсмънта беше надлежно лепнат на място, както го пише по книгите. Взех и му показах реквизитите. Всичко беше точно. Така, да видим:
- Влекач „Берле“, модел, номер рама … Един брой! О.к. ... нататък.
- Прицеп, марка, модел, номер… Един брой! О.к. … после...
- Леки автомобили, 1, 2, 3… дванадесет броя, марки, модели, номера рама!… Да, о.к.
- Какво не е тогава о‘кей???
- Ами липсват, чийф, аз тук съм ги описал,… чистачки , стартери, инструменти….
- А стерео уредби „Накамичи“?, тунери „Маранц“?, декове „Томпсън“ с три глави - едната кожена?, приемници „Магнавокс"? - заизреждах аз по инерция.
- О, не, не чийф, без такива екстри ! - слезе на земята франсето. Нямаше такива!
- Мосю! - продължих аз, - когато бяхме в Каен, какво те питах? Това ли е всичко? И ти потвърди и ми се направи на отворко, но за да икономисаш разходи! Оказа се, че си същият „бизнесмен“, Льо КОРНОД, като онзи гащник, съдружникът ти. Сега ми плачеш като УИДОУ за х… неща, които не са написани никъде. Мога да ти дам, ако нямаш, два лева - „БЪЛГЕРИЪН ГУД МЪНИ“, и отидеш да изпиеш една хубава студена бира от бюфета. Поръчай я от мое име на бюфетчийката. Чефа се казва! Инак йок, няма! Ньо ПА! Ще ти пробута топла! Тукашна! КОМПРИ? АНАДЪН МУ?... Айде, ОРЕВОАР!!!
Капитан Росен ЛОДОЗОВ