НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СОМЧЕТАТА
„Всички випуски в Морското си приличат, но всеки е оригинален по своему“.
Късна курсантска класика
Ще ви дам пример: Ние - Мадамчетата (1965 - 1970), сме колектив от индивидуалности, докато с една година по-малките Сомчета (1966 - 1971 г.) - индивидуален колектив!
Държа да предупредя, че нито съм искал, нито съм могъл да бъда пример за момчетата на капитан І ранг Здравков - Сома, въпреки едногодишния ми престой в ротата им, като отдельонен командир. Влиянието бе по-скоро в обратна посока и ето за това искам да разкажа.
Има такива випуски в историята на Морското. Безлични на пръв поглед. Нито голям герой, нито истински бандит си имат, нито някой от тях се е самоубивал или скачал от третия етаж на спалния корпус, а като се вгледаш - всичките са оригинални и достойни за споменаване. Ще призная, че вчера, докато четях списъка на ротата им в Алманаха на Морско училище, направо ми омекнаха карачките. Пък нека умниците си разправят, че справочницитe били скучно и бездушно четиво.
В нашата рота например е невъзможно да има прякор Микроба, или Убиеца, но те си ги имаха и двамата, че ми бяха и авери. Тия от моето-тяхно отделение, все рокаджии, им викаха Майкръб и Килър - британската инвазия бе в апогея си! Няма показност, самохвалство или обида: просто Микроб и Убиец.
На елегантния поет и текстописец Лукан Милев едни му викаха ЛукАта, други - Ефрейтора. Киро Мигача пък обобщаваше, че цялата им рота са „иттинтки мотки”, ще рече - истински морски. Те и Морското наричаха Колеж - никакво институционално уважение. Трябваше да ги видите всички тия Гъсовци, Чайки, Мигачи и Порове, за да се убедите в тяхната неповторима оригиналност.
Още преди три месеца ме споходи идеята да напиша похвално есе за момчетата на капитан І ранг Здравков - Сома. За съжаление се оказа, че нямам нито една снимка със сомчетата в Морското. Обадих се на някои от тях, с един дори лично се срещнах и помолих за фото от курсантските години. С подобна молба се бях обръщал към ганчо-деневци (1964 - 1969) и те се отзоваха мигновено. Когато „новобранците” се забавиха със снимките, предположих, че ги мъчи дигитализацията на старите фотографии и отново им се обадих, като деликатно предложих съдействие, но се оказа, че в това отношение те са далеч пред мен.
После се замислих защо тях ги помня толкова ясно, а дори някои от моите съвипускници, вече са в мъглявината на неясния спомен. Защо толкова добре помня техния поет Лукан Милев? Нима нямаше такива и между нас мадамчетата? Впоследствие се оказа, че стихове са писали и Рачо Шумков, и Иванчо Малкия от нашия випуск, но не са ги споделяли с нас. Те починаха скоро след завършване на ВНВМУ, при типични за випуска обстоятелства...
ЛукАта вероятно е творил в мерена реч и преди Морското, но още във втори курс, Кико, Коко и още шестима сомчета, написаха, аранжираха и изпълниха песни по неговите стихове, и днес те са популярни в цяла България. Дори аз, заклет рокаджия, и до днес си тананикам великия техен моряшки химн - нали са „иттинтки мотки“...
Аз съм моряк
В отпуска пак
Стъпих на бряг
И закачливи момичета
С погледи кичат ме
Курса не сменяй, моряк!
С „Коралите” бях авер още преди славата да ги споходи. Нещо повече - в нарочения за първи брой на училищния вестник „Вапцаровец”, написах похвална статия за Кико, Коко, Пешо, Ицо, Ники, Муртев, Банов и Петър Петров. Тогава свирех в тамбурашки оркестър, слушах само рок и другарувах с „Коралите” - автори и изпълнители на бодри моряшки песни.
Признавам, че малко завиждах на сомчетата за прекрасния техен командир Владимир Здравков, когото те наричаха Татко Сом. Запазил съм добри спомени за този добър човек, но ще кажа, че не съм чул някое сомче да каже лоша дума за нашия Христо Петров Мадамата. Искам да кажа похвални слова и за сомчетата, с които плавах: Грама, Андро, Бай Груд, Нелко, Киро, Кътето Захариев, Мартев, Пацо, Весо Пора, Сарията. Ще спомена с хубаво и онези, с които се срещах по бреговите институции: Божо Савов, Тодор Ангелов, Мухтарчето, Енчо Камарашев, Мирчо Божков, Мишо Матеев, Пламен Градинаров, Арго, Карло, Пешо Миланов, Бачо Кольо...
Така мога да изброя цялата им рота.
С подобаваща доброта и уважение се отнасяха сомчетата и към техните съвипускници - навигатори, които наричаха Наборите. Командир им беше капитан І ранг Икономов - същинско физическо и духовно копие на капитан І ранг Здравков. С питомците на Икономов също плавах и също никога няма да ги забравя: Ванката Чорлев, Бузев, Гено, Наско, Данчовците Стайков и Станков, Янчо Калчев, Величков...
С Весо Пора се сменихме на един „голям японец”. Бяхме втори механици и накрая той ми предаде ключа от камбуза:
- Избягвам да го ползвам - предупреди ме Весо. - При последната проверка в пет часа сутринта, реших да похапна от любимата ми комбинация: овче сирене с шипков мармалад. По-натам ми е мъгла...
След това култово и много типично за сомчетата изречение, ще завърша с цитат от „Мечо Пух”: МАЛКО ВНИМАНИЕ, МАЛКО МИСЪЛ ЗА ДРУГИТЕ, ПРАВИ ВСИЧКО РАЗЛИЧНО!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Всички випуски в Морското си приличат, но всеки е оригинален по своему“.
Късна курсантска класика
Ще ви дам пример: Ние - Мадамчетата (1965 - 1970), сме колектив от индивидуалности, докато с една година по-малките Сомчета (1966 - 1971 г.) - индивидуален колектив!
Държа да предупредя, че нито съм искал, нито съм могъл да бъда пример за момчетата на капитан І ранг Здравков - Сома, въпреки едногодишния ми престой в ротата им, като отдельонен командир. Влиянието бе по-скоро в обратна посока и ето за това искам да разкажа.
Има такива випуски в историята на Морското. Безлични на пръв поглед. Нито голям герой, нито истински бандит си имат, нито някой от тях се е самоубивал или скачал от третия етаж на спалния корпус, а като се вгледаш - всичките са оригинални и достойни за споменаване. Ще призная, че вчера, докато четях списъка на ротата им в Алманаха на Морско училище, направо ми омекнаха карачките. Пък нека умниците си разправят, че справочницитe били скучно и бездушно четиво.
В нашата рота например е невъзможно да има прякор Микроба, или Убиеца, но те си ги имаха и двамата, че ми бяха и авери. Тия от моето-тяхно отделение, все рокаджии, им викаха Майкръб и Килър - британската инвазия бе в апогея си! Няма показност, самохвалство или обида: просто Микроб и Убиец.
На елегантния поет и текстописец Лукан Милев едни му викаха ЛукАта, други - Ефрейтора. Киро Мигача пък обобщаваше, че цялата им рота са „иттинтки мотки”, ще рече - истински морски. Те и Морското наричаха Колеж - никакво институционално уважение. Трябваше да ги видите всички тия Гъсовци, Чайки, Мигачи и Порове, за да се убедите в тяхната неповторима оригиналност.
Още преди три месеца ме споходи идеята да напиша похвално есе за момчетата на капитан І ранг Здравков - Сома. За съжаление се оказа, че нямам нито една снимка със сомчетата в Морското. Обадих се на някои от тях, с един дори лично се срещнах и помолих за фото от курсантските години. С подобна молба се бях обръщал към ганчо-деневци (1964 - 1969) и те се отзоваха мигновено. Когато „новобранците” се забавиха със снимките, предположих, че ги мъчи дигитализацията на старите фотографии и отново им се обадих, като деликатно предложих съдействие, но се оказа, че в това отношение те са далеч пред мен.
После се замислих защо тях ги помня толкова ясно, а дори някои от моите съвипускници, вече са в мъглявината на неясния спомен. Защо толкова добре помня техния поет Лукан Милев? Нима нямаше такива и между нас мадамчетата? Впоследствие се оказа, че стихове са писали и Рачо Шумков, и Иванчо Малкия от нашия випуск, но не са ги споделяли с нас. Те починаха скоро след завършване на ВНВМУ, при типични за випуска обстоятелства...
ЛукАта вероятно е творил в мерена реч и преди Морското, но още във втори курс, Кико, Коко и още шестима сомчета, написаха, аранжираха и изпълниха песни по неговите стихове, и днес те са популярни в цяла България. Дори аз, заклет рокаджия, и до днес си тананикам великия техен моряшки химн - нали са „иттинтки мотки“...
Аз съм моряк
В отпуска пак
Стъпих на бряг
И закачливи момичета
С погледи кичат ме
Курса не сменяй, моряк!
С „Коралите” бях авер още преди славата да ги споходи. Нещо повече - в нарочения за първи брой на училищния вестник „Вапцаровец”, написах похвална статия за Кико, Коко, Пешо, Ицо, Ники, Муртев, Банов и Петър Петров. Тогава свирех в тамбурашки оркестър, слушах само рок и другарувах с „Коралите” - автори и изпълнители на бодри моряшки песни.
Признавам, че малко завиждах на сомчетата за прекрасния техен командир Владимир Здравков, когото те наричаха Татко Сом. Запазил съм добри спомени за този добър човек, но ще кажа, че не съм чул някое сомче да каже лоша дума за нашия Христо Петров Мадамата. Искам да кажа похвални слова и за сомчетата, с които плавах: Грама, Андро, Бай Груд, Нелко, Киро, Кътето Захариев, Мартев, Пацо, Весо Пора, Сарията. Ще спомена с хубаво и онези, с които се срещах по бреговите институции: Божо Савов, Тодор Ангелов, Мухтарчето, Енчо Камарашев, Мирчо Божков, Мишо Матеев, Пламен Градинаров, Арго, Карло, Пешо Миланов, Бачо Кольо...
Така мога да изброя цялата им рота.
С подобаваща доброта и уважение се отнасяха сомчетата и към техните съвипускници - навигатори, които наричаха Наборите. Командир им беше капитан І ранг Икономов - същинско физическо и духовно копие на капитан І ранг Здравков. С питомците на Икономов също плавах и също никога няма да ги забравя: Ванката Чорлев, Бузев, Гено, Наско, Данчовците Стайков и Станков, Янчо Калчев, Величков...
С Весо Пора се сменихме на един „голям японец”. Бяхме втори механици и накрая той ми предаде ключа от камбуза:
- Избягвам да го ползвам - предупреди ме Весо. - При последната проверка в пет часа сутринта, реших да похапна от любимата ми комбинация: овче сирене с шипков мармалад. По-натам ми е мъгла...
След това култово и много типично за сомчетата изречение, ще завърша с цитат от „Мечо Пух”: МАЛКО ВНИМАНИЕ, МАЛКО МИСЪЛ ЗА ДРУГИТЕ, ПРАВИ ВСИЧКО РАЗЛИЧНО!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
С Киро Мигача на „Кейп Бретън“. Снимка Нелко Славов.
Вечна дружба с наборите.
Тяхната тиха гордост.
Весо Пора (Веселин Здравков).
Коко Наумов от „Коралите“, 1983 г.
Закачка (не само) с Кико от „Коралите“ във в. „Вапцаровец“, 1969 г.
Капитан І ранг Здравков, 2006 г.
Карло.
