НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА СОВАЛКАТА“…
Много интересни хора са преминали през Параходството още от зората на неговото създаване - смели, работливи, с чувство за хумор, политически ориентирани, които после се вписаха достойно в легендите и фолклора на българския морски търговски флот. За голяма част от тях може много да се разказва. БМФ за мнозина беше едно голямо семейство. Може да те ошамарят или да ти дадат добра награда. Може да те изпратят на курорт, да те изпратят на най-престижните кораби, плаващи до пристанища, където да напълниш куфара със предмети за дома. Но може и да те изпратят на „наказателните“ кораби, където плащаха в рубли, нямаше далавера и се сблъскваш с неуморно пилещи нервите ти съветски пристанищни администрации. Правеха за големите празници много добри почти семейни тържества, на които цялото ръководство идваше на крака, без никакво чувство за малоценност. Не беше трудно, ако имаш проблем, да ти бъде дадена ръка, да ти помогнат лекарство да намериш, лекар в чужбина макар и за твоя сметка, някоя важна част за колата да намериш, семейството на рейс да вземеш. Едно голямо семейство в стила и духа на романа на патриарха на българската литература Дядо Вазов - романът „Под игото“.
Цялата флотилия „финикийски“ кораби, така наричаха 1500-тонните кораби, работеха като трудолюбиви пчелички. Разнасяха товарите, внасяха други от пристанищата на Средиземно море. Понякога излизаха и зад Гибралтар до старата, но далечна за тях Западна Европа или свиваха наляво, на юг към горещите африкански страни. Случваше се да навлязат през Суецкия канал към пристанищата на Средния изток или Източна Африка.
Вeче четвърти месец капитанът на м/к „Перущица“ при всяко завръщане „обръщаше“ коридорите на Параходството, за да се моли корабът му да бъде свален от „скапаната“ линия Варна - Новорусийск, Туапсе, Одеса и да бъде върнат в топлите води на Средиземно море. Студено време, студена линия, студено море и много излишни рубли, с които не можеш да зарадваш семейството си,д а увеличиш стажа си като помощник-капитан и да се явиш на изпит за следваща степен. Честите завръщания в дома се свързваха с много допълнителни семейни разходи. Зам.-директорът на Параходството и водещият технолог го уверяваха, че още малко ще остане на тази линия. Генералният директор му обеща, че ще остане само още 2 рейса. Но капитанът на „Перущица“ знаеше, че когато се върнеше обратно на кораба, екипажът щеше да го посрещне с въпросът: Другарю капитан! Кога ще тръгнем извън Черно море, защото трябва да храним семейства?
Годините бяха доста емоционални и пълни с много обрати, извънредни съобщения и изненади. Горбачов водеше уверено своята „Перестройка“, Рейгън се бореше против „страната на злото“, Кисинджър пишеше своите теории, а космическите совалки щъкаха в Космоса и издигаха нагоре във Космоса и Вселената челото на нашата цивилизация. Автократичният дух в Параходството беше спаднал, а оттам и авторитета на представителите на българската аристокрация в Параходството - партийният комитет и неговите служители по корабите - помполитите, или първи помощник-капитаните на всеки един български кораб. Тази длъжност винаги е удивлявала корабните агенти, но тя съществуваше реално, с реална власт, която беше използвана съвсем реално. Всяка една радиограма или известие до Параходството от многобройните капитани на корабите ни се адресираше:
БМФ-1 - Главен директор,което беше разбираемо и обичайно.
БМФ-2 - партиен комитет, той държеше здраво властта в Параходството и не искаше да я изпусне.
Чак след тях следваха адресите на останалите получатели. Много бяха българските капитани, които проявяваха своенравност и трябваше да се озаптяват.
Един прекрасен следобяд един колега от технолозите ми сподели:
- Какво да правя? Получих поредната радиограма от капитана на „Перущица“.
- Корабът, който поддържа линията в Черно море ?
- Да. Написал е, цитирам точно: „Следваме пътя на совалката, чакаме инструкции от Кисинджър“.
Дотук добре. Адресирана е до БМФ-1 и 2. Директорът ще разбере настоятелните искания на капитана и неговия екипаж, все пак и той е капитан. Но БМФ-2, Политическия отдел? Как ли ще го отнесе капитана при завръщането си България, не мога да си го представя.
Това беше наистина „една много трудна радиограма за получаване“.
Колегата сгъна листа радиограма и се запъти към офиса си. Все пак бяхме още в 1984 година.
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
Много интересни хора са преминали през Параходството още от зората на неговото създаване - смели, работливи, с чувство за хумор, политически ориентирани, които после се вписаха достойно в легендите и фолклора на българския морски търговски флот. За голяма част от тях може много да се разказва. БМФ за мнозина беше едно голямо семейство. Може да те ошамарят или да ти дадат добра награда. Може да те изпратят на курорт, да те изпратят на най-престижните кораби, плаващи до пристанища, където да напълниш куфара със предмети за дома. Но може и да те изпратят на „наказателните“ кораби, където плащаха в рубли, нямаше далавера и се сблъскваш с неуморно пилещи нервите ти съветски пристанищни администрации. Правеха за големите празници много добри почти семейни тържества, на които цялото ръководство идваше на крака, без никакво чувство за малоценност. Не беше трудно, ако имаш проблем, да ти бъде дадена ръка, да ти помогнат лекарство да намериш, лекар в чужбина макар и за твоя сметка, някоя важна част за колата да намериш, семейството на рейс да вземеш. Едно голямо семейство в стила и духа на романа на патриарха на българската литература Дядо Вазов - романът „Под игото“.
Цялата флотилия „финикийски“ кораби, така наричаха 1500-тонните кораби, работеха като трудолюбиви пчелички. Разнасяха товарите, внасяха други от пристанищата на Средиземно море. Понякога излизаха и зад Гибралтар до старата, но далечна за тях Западна Европа или свиваха наляво, на юг към горещите африкански страни. Случваше се да навлязат през Суецкия канал към пристанищата на Средния изток или Източна Африка.
Вeче четвърти месец капитанът на м/к „Перущица“ при всяко завръщане „обръщаше“ коридорите на Параходството, за да се моли корабът му да бъде свален от „скапаната“ линия Варна - Новорусийск, Туапсе, Одеса и да бъде върнат в топлите води на Средиземно море. Студено време, студена линия, студено море и много излишни рубли, с които не можеш да зарадваш семейството си,д а увеличиш стажа си като помощник-капитан и да се явиш на изпит за следваща степен. Честите завръщания в дома се свързваха с много допълнителни семейни разходи. Зам.-директорът на Параходството и водещият технолог го уверяваха, че още малко ще остане на тази линия. Генералният директор му обеща, че ще остане само още 2 рейса. Но капитанът на „Перущица“ знаеше, че когато се върнеше обратно на кораба, екипажът щеше да го посрещне с въпросът: Другарю капитан! Кога ще тръгнем извън Черно море, защото трябва да храним семейства?
Годините бяха доста емоционални и пълни с много обрати, извънредни съобщения и изненади. Горбачов водеше уверено своята „Перестройка“, Рейгън се бореше против „страната на злото“, Кисинджър пишеше своите теории, а космическите совалки щъкаха в Космоса и издигаха нагоре във Космоса и Вселената челото на нашата цивилизация. Автократичният дух в Параходството беше спаднал, а оттам и авторитета на представителите на българската аристокрация в Параходството - партийният комитет и неговите служители по корабите - помполитите, или първи помощник-капитаните на всеки един български кораб. Тази длъжност винаги е удивлявала корабните агенти, но тя съществуваше реално, с реална власт, която беше използвана съвсем реално. Всяка една радиограма или известие до Параходството от многобройните капитани на корабите ни се адресираше:
БМФ-1 - Главен директор,което беше разбираемо и обичайно.
БМФ-2 - партиен комитет, той държеше здраво властта в Параходството и не искаше да я изпусне.
Чак след тях следваха адресите на останалите получатели. Много бяха българските капитани, които проявяваха своенравност и трябваше да се озаптяват.
Един прекрасен следобяд един колега от технолозите ми сподели:
- Какво да правя? Получих поредната радиограма от капитана на „Перущица“.
- Корабът, който поддържа линията в Черно море ?
- Да. Написал е, цитирам точно: „Следваме пътя на совалката, чакаме инструкции от Кисинджър“.
Дотук добре. Адресирана е до БМФ-1 и 2. Директорът ще разбере настоятелните искания на капитана и неговия екипаж, все пак и той е капитан. Но БМФ-2, Политическия отдел? Как ли ще го отнесе капитана при завръщането си България, не мога да си го представя.
Това беше наистина „една много трудна радиограма за получаване“.
Колегата сгъна листа радиограма и се запъти към офиса си. Все пак бяхме още в 1984 година.
Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
„Пътят на совалката“ и този път е отвел „Перущица“ до Варненския залив. Снимка: Държавен архив - Варна.
БМФ за мнозина беше едно голямо семейство.
