НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ХИМИЯТА
Винаги се подсмихвам, когато умниците (по Атанас Панайотов) ме убеждават, че жизненият ми път зависи от някой очарователен, умен и любим учител в детството. Всичките ми даскали по български език и литература бяха сиви, невзрачни и не особено интелигентни хора, а и до днес любимото ми занимание е четенето на книги. Паметен човек е Наско, а учителите си от всички години, продължавам да обичам!
В Мала Кутловица химия ми преподаваше, вероятно поради липса на квалифициран такъв, даскал Христо Пешунов, който бе цигулар и ни учеше на „пеене”. Той бе добродушен и симпатичен човек, но аз и до днес не мога да разпозная и една нота върху петолинието. За химията от село пък, нямам никакъв спомен. В Техникума се оказа, че от годината, в която постъпих там, химията щяла да я преподава някаква Надка Пейчева - известна в целия град даскалица от гимназията, адашка на сестра ми, а впоследствие се оказа и неин набор. Тия от „хуманитарната” ни предупредиха, че тя била злобна и несговорчива, каквото и да означаваше това. Беше си страшно - това не ти е селския добряк Ристо на Пешуновите, а зла гражданка! Реших, че най - добрата защита от градската злобарка, е да си уча добре уроците. Това не бе трудно, защото винаги съм харесвал ученето.
Пейчева наистина бе респектабелна, както бих се изразил в есе за „Морски вестник“. Слаба, спретната, строга и немногословна, при абсолютна дисциплина в час. Нищо общо с Пешунов! Изкара ме на дъската още в началото на срока. Оказа се, че си зная урока, но останах с впечатление, че на даскалицата това не й хареса. Тя ме „прехвърли” на предишния урок, а като и това не “помогна”, ме “разходи” по всичкия материал от началото на учебната година. Накрая химичката изглеждаше толкова съкрушена, че чак ми дожаля за нея, въздъхна тежко и каза нещо, което даскалите обикновено не казват:
- Никога не съм писала отличен на момче, а сега съм принудена.
Днес бих се избъзикал с химичката, че при леярите в ТеМеТето момичета няма, така че е трябвало да го очаква, но тогава страхливо си замълчах. Пейчева не ме изпита още на следващия урок, както постъпи историчката и това ме подсети, че тази е „по-висока класа”. Пък и на повечето от нас историчката ни се чинеше надута и превзета, не че на някой му допадаше Надка Пейчева. Нейният имидж бе направо трагичен. Никой не я харесваше, дори Сашко Тангото, който все повтаряше че ние леярите сме „химици на високите температури”. Каква ирония на съдбата - след техникума с високотемпературна химия продължи да се занимава само Митко Митровския - турлашки разбойник от нашия клас и синът на най-известния градски адвокат, приятелят ми Оги, но той бе от гимназията, докато ние високотемпературните химици, станахме ченгета, спортисти, селски кметове и адвокати (Тангото!), а за капак, аз и Цецо Громшинския - моряци!
Цяла година ми преподава химия другарката Пейчева. И ако през първия срок неорганичната химия ми се стори малко скучна, то органичната такава е сред най-интересните науки, които съм учил. Беше умна като алгебрата, а веригите си бяха чиста геометрия.
В Морското изучавахме някакъв хибрид, наречен техническа химия, но даскалите бледнееха пред Надка Пейчева. Споделих това с моя съвипускник Калин Герасков, с когото бяхме заедно, но в различни специалности, още в михайловградското ТеМеТе, а той си призна, че Пейчева му е братовчедка. Останах изумен, защото аз си падах по науката, преподавана от братовчедка му, а той - по висшата математика. Казах му, че според мен най-великото научно откритие е периодичната таблица на Менделеев, а не неговите любими закони на Нютон с прилежащите им уравнения. Калин се замисли и каза, че въпросната таблица е твърде елементарна, защото имала само две правила. Първото - елементите се разположени от ляво на дясно и от горе на долу и второто - след всеки четен елемент, следвал нечетен и обратно... Калин бе истински срам за адашката на сестра ми. Не му останах длъжен и го обвиних, че оценява всички науки единствено в собствената си координатна система, защото най-добре я познава. Имало обаче един химик, когото Герасков много харасвал, заради история, която му разказал баща му - старият Герак - виден философ и бивш преподавател в Морското училище. През 1938 г. Сталин събира най-видните учени на СССР на важно съвещание и им предлага да изберат за почетен член на Академията на науките на СССР Семьон Михайлович Будьони, тъй като бил създал нова порода кон. Всички се съгласяват, само един инженер-химик - Сергей Кафтанов, задава въпрос:
- Другарю, Сталин, Будьони е маршал, народен герой и има стотици награди. За какво му е да бъде член на АН?
- Другарю Кафтанов, това и аз му го казах, но искам вие по научному да му обясните защо не му трябва да става член на АН.
Кафтанов отишъл при великия командир на първа конна армия и го предупредил, че трябва да се подготви, защото всеки месец членовете на АН изнасят научни лекции и доклади. Будьони почнал да нервничи, а накрая казал:
- Абе, за какво ми е това членство? Имам си всичко и без него всички ме знаят. Отказвам се!
В Морското дипломната работа на Калин Герасков бе за приложна корабна механика с диференциални уравнения и много математичен анализ, а моята - химия на високите температури - металолеене и термична обработка на експериментални корабни сплави. Единственият, който се дипломира с такава тема, бе Иван Добрев. Той бе завършил провинциален текстилен техникум, свиреше на флейта и бе леко отнесен. Днес е академик и преподава морска психология в голям европейски университет... Голяма
Винаги се подсмихвам, когато умниците (по Атанас Панайотов) ме убеждават, че жизненият ми път зависи от някой очарователен, умен и любим учител в детството. Всичките ми даскали по български език и литература бяха сиви, невзрачни и не особено интелигентни хора, а и до днес любимото ми занимание е четенето на книги. Паметен човек е Наско, а учителите си от всички години, продължавам да обичам!
В Мала Кутловица химия ми преподаваше, вероятно поради липса на квалифициран такъв, даскал Христо Пешунов, който бе цигулар и ни учеше на „пеене”. Той бе добродушен и симпатичен човек, но аз и до днес не мога да разпозная и една нота върху петолинието. За химията от село пък, нямам никакъв спомен. В Техникума се оказа, че от годината, в която постъпих там, химията щяла да я преподава някаква Надка Пейчева - известна в целия град даскалица от гимназията, адашка на сестра ми, а впоследствие се оказа и неин набор. Тия от „хуманитарната” ни предупредиха, че тя била злобна и несговорчива, каквото и да означаваше това. Беше си страшно - това не ти е селския добряк Ристо на Пешуновите, а зла гражданка! Реших, че най - добрата защита от градската злобарка, е да си уча добре уроците. Това не бе трудно, защото винаги съм харесвал ученето.
Пейчева наистина бе респектабелна, както бих се изразил в есе за „Морски вестник“. Слаба, спретната, строга и немногословна, при абсолютна дисциплина в час. Нищо общо с Пешунов! Изкара ме на дъската още в началото на срока. Оказа се, че си зная урока, но останах с впечатление, че на даскалицата това не й хареса. Тя ме „прехвърли” на предишния урок, а като и това не “помогна”, ме “разходи” по всичкия материал от началото на учебната година. Накрая химичката изглеждаше толкова съкрушена, че чак ми дожаля за нея, въздъхна тежко и каза нещо, което даскалите обикновено не казват:
- Никога не съм писала отличен на момче, а сега съм принудена.
Днес бих се избъзикал с химичката, че при леярите в ТеМеТето момичета няма, така че е трябвало да го очаква, но тогава страхливо си замълчах. Пейчева не ме изпита още на следващия урок, както постъпи историчката и това ме подсети, че тази е „по-висока класа”. Пък и на повечето от нас историчката ни се чинеше надута и превзета, не че на някой му допадаше Надка Пейчева. Нейният имидж бе направо трагичен. Никой не я харесваше, дори Сашко Тангото, който все повтаряше че ние леярите сме „химици на високите температури”. Каква ирония на съдбата - след техникума с високотемпературна химия продължи да се занимава само Митко Митровския - турлашки разбойник от нашия клас и синът на най-известния градски адвокат, приятелят ми Оги, но той бе от гимназията, докато ние високотемпературните химици, станахме ченгета, спортисти, селски кметове и адвокати (Тангото!), а за капак, аз и Цецо Громшинския - моряци!
Цяла година ми преподава химия другарката Пейчева. И ако през първия срок неорганичната химия ми се стори малко скучна, то органичната такава е сред най-интересните науки, които съм учил. Беше умна като алгебрата, а веригите си бяха чиста геометрия.
В Морското изучавахме някакъв хибрид, наречен техническа химия, но даскалите бледнееха пред Надка Пейчева. Споделих това с моя съвипускник Калин Герасков, с когото бяхме заедно, но в различни специалности, още в михайловградското ТеМеТе, а той си призна, че Пейчева му е братовчедка. Останах изумен, защото аз си падах по науката, преподавана от братовчедка му, а той - по висшата математика. Казах му, че според мен най-великото научно откритие е периодичната таблица на Менделеев, а не неговите любими закони на Нютон с прилежащите им уравнения. Калин се замисли и каза, че въпросната таблица е твърде елементарна, защото имала само две правила. Първото - елементите се разположени от ляво на дясно и от горе на долу и второто - след всеки четен елемент, следвал нечетен и обратно... Калин бе истински срам за адашката на сестра ми. Не му останах длъжен и го обвиних, че оценява всички науки единствено в собствената си координатна система, защото най-добре я познава. Имало обаче един химик, когото Герасков много харасвал, заради история, която му разказал баща му - старият Герак - виден философ и бивш преподавател в Морското училище. През 1938 г. Сталин събира най-видните учени на СССР на важно съвещание и им предлага да изберат за почетен член на Академията на науките на СССР Семьон Михайлович Будьони, тъй като бил създал нова порода кон. Всички се съгласяват, само един инженер-химик - Сергей Кафтанов, задава въпрос:
- Другарю, Сталин, Будьони е маршал, народен герой и има стотици награди. За какво му е да бъде член на АН?
- Другарю Кафтанов, това и аз му го казах, но искам вие по научному да му обясните защо не му трябва да става член на АН.
Кафтанов отишъл при великия командир на първа конна армия и го предупредил, че трябва да се подготви, защото всеки месец членовете на АН изнасят научни лекции и доклади. Будьони почнал да нервничи, а накрая казал:
- Абе, за какво ми е това членство? Имам си всичко и без него всички ме знаят. Отказвам се!
В Морското дипломната работа на Калин Герасков бе за приложна корабна механика с диференциални уравнения и много математичен анализ, а моята - химия на високите температури - металолеене и термична обработка на експериментални корабни сплави. Единственият, който се дипломира с такава тема, бе Иван Добрев. Той бе завършил провинциален текстилен техникум, свиреше на флейта и бе леко отнесен. Днес е академик и преподава морска психология в голям европейски университет... Голяма
Академик Иван Добрев със съпругата си. Химиците сме класа!
Виж, за Сталин членството е било жизнено необходимо!
И да го питаш Будьони за какво му е членство в Академията.
1966-а С Калин Герасков излизаме в първи домашен отпуск.
Калин Герасков си говори - с даскала по математика, естествено!
Ники и Чочко си гукат за елементите наляво и под диагонала бор – полоний ...
част от випуска ни мислеше, че Иван Добрев (той нямаше прякор) е странен, но умен човек. Аз го определях като умен, но странен и мисля, че причината бе химията. Според випуска не отива на морски вълк да се занимава с наука, упражнявана в миналото от откачалки, докато за мен, именно това е доказателство за ум и въображение. За изненада на „мадамчетата” от випуск Ленински, с високотемпературна химия, и то във ВМФ, се занимаваше единствено незабравимият и обичан от всички мой приятел Стойко Дянков - Чочко. Той бе началник на леярната към военния кораборемонтен завод. Пак с метали, но в цивилния кораборемонт се занимаваше друг съвипускник - Никола Събев, но той предпочиташе по-хладното и направо студено третиране на металите. И двамата ми бяха авери, но когато ги наричах колеги - химици, те бързаха да уточнят, че от периодичната таблица харесват само частта вляво и под диагонала бор - полоний. Ще рече - металите.
Има една популярна корабна химия, която Читателят като нищо ще ме обвини, че срамежливо премълчавам. Тя е по-популярна при военните моряци, но в търговския флот е много по-разнообразна. От утилизирането на плодове, компоти и конфитюри с уж изтекъл срок на годност, до импрувмането на любимия на колегите от ВМФ спирт. Историите са достойни за многосезонен ситком, но аз като отдавнашен химик (пет години в ТеМеТе и дипломна работа в Морското), ще погледна по научному на темата.
Алкохолите, спиртовете или ичкиите, както ги наричаме ние - моряците, са съединения, които съдържат хидроксилната група „ОХаш” - ОуЕйдж“ за морските хора. Химиците са решили да ги кръстят с имена, завършващи на „ол” - етанол, метанол, бутанол. С някои от тях морякът може да се отрови или ослепее. Имаме и такива случаи по корабите, въпреки, че внимаваме и пием само С2Н5ОН , като старателно избягваме евтиния, но отровен СН3ОН и много опасния С4Н9ОН. Ученото си е учено!
Ще завърша с другия ми любим предмет от училището - литературата. Пробвай се, Читателю, в красивия и романтичен израз „Между тях има химия”, да замениш името на уж скучната наука, с нещо по-умно или жизнерадостно: физика, математика, история, география. Не става! Велика наука е химията. Синоним и на любов!
А ние, високотемпературните химици, сме най-голямата работа!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Има една популярна корабна химия, която Читателят като нищо ще ме обвини, че срамежливо премълчавам. Тя е по-популярна при военните моряци, но в търговския флот е много по-разнообразна. От утилизирането на плодове, компоти и конфитюри с уж изтекъл срок на годност, до импрувмането на любимия на колегите от ВМФ спирт. Историите са достойни за многосезонен ситком, но аз като отдавнашен химик (пет години в ТеМеТе и дипломна работа в Морското), ще погледна по научному на темата.
Алкохолите, спиртовете или ичкиите, както ги наричаме ние - моряците, са съединения, които съдържат хидроксилната група „ОХаш” - ОуЕйдж“ за морските хора. Химиците са решили да ги кръстят с имена, завършващи на „ол” - етанол, метанол, бутанол. С някои от тях морякът може да се отрови или ослепее. Имаме и такива случаи по корабите, въпреки, че внимаваме и пием само С2Н5ОН , като старателно избягваме евтиния, но отровен СН3ОН и много опасния С4Н9ОН. Ученото си е учено!
Ще завърша с другия ми любим предмет от училището - литературата. Пробвай се, Читателю, в красивия и романтичен израз „Между тях има химия”, да замениш името на уж скучната наука, с нещо по-умно или жизнерадостно: физика, математика, история, география. Не става! Велика наука е химията. Синоним и на любов!
А ние, високотемпературните химици, сме най-голямата работа!
Сл. ПЕШКОВ - моряк