НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИНДИЯ
Всички хора, които срещнах в Индия, бяха щастливи. Това е първото, което помня от многобройните ми престои в тази страна. Когато за пръв път я посетих, тя бе любима дестинация за великия битълс Джордж Харисън, а комшията Никос Казандзакис, дори бе тръгнал пеш за там, ако може да се вярва на средствата за масово осведомяване от онова време...
Истински късмет беше, когато в началото на 1972-ра се отправихме с кораб „Оборище” от Варна директно за Бомбай. Велики рок звезди си плащаха, за да стигнат там, други - не пО малко велики, пеш и на автостоп бяха преодолявали разстоянието, а моето пътешествие бе пейфри и то в разгара на индийската духовна инвазия.
По онова време Индия бе приятелска държава за нас българите. Всички бяхме гледали „Бродяга” и „Господин 420”, знаехме и пеехме песните от тези филми, „Наследникът от Калкута” бе любима книга за българските младежи. С „Оборище” тъкмо бяхме скитали цял месец по пристанищата на Западна Европа, където „О, Калкута” бе сценично шоу номер едно, „Живот в материалния свят” на Харисън и концертът му за Бангладеш с Рави Шанкар, бяха много популярни в родината ни, а индуси и българи крачехме рамо до рамо в общочовешката борба за мир. Признавам, че не ми бе ясно какво точно означава думата „калкута” в онова шоу, но артистите играеха и пееха голи на сцената и това бе впечатляващо. Та нали Камасутра бе индийска култура, светът бе в разгара на сексуалната революция - какво по-хубаво в този момент, от един рейс до Индия! Щях да забравя: като част от парадната рота в Морското, неколкократно съм посрещал и изпращал великата Индира Ганди в София и Варна. Това ни се случваше и с най-великите политици от онова време, но госпожа Ганди бе наша категорична любимка заради нейната откритост и мека твърдост, които демонстрираше при „срещите” ни. 
Дължа да предупредя Читателя, че от 1972-а до сега, Индия на няколко пъти сменяше (сигурно си има уважителни причини) имената на градовете си и няма да е лесно да кажа къде точно съм бил тогава. Затова ще ползвам названията, които съм чул с ушите си по онова време, а който иска, може да провери как звучат те днес.
За мен Бомбай се оказа невероятно чудо, Гоа - невиждана красота, а Визакхапатнам - изумителна промишленост. Бях наистина замаян от видяното в Индия по време на моя първи рейс до там.
Впоследствие неколкократно съм посещавал страната с „Кейп Бретън”, „Портинари”, „Добруджа” и спомените ми са все същите: доброта и мистика. Никоя друга страна не ме е впечатлявала така, както Индия. Обикалял съм я с кораб, стоял съм по цял месец в някои нейни пристанища, пресичал съм я с джип, летял съм със самолет по вътрешните й линии, все вълнуващи и незабравими преживявания. На „Мед Леричи” дори почти целият екипаж бе от индуси.
От първия рейс до Индия си донесох пет тави (секънд хенд) на великите хипи групи, шарени индийски дрешки за сина ми, „Кама Сутра” на английски, фойерверки, миризливи пръчици, дървени мама, папа и бейби слонове. Експлозивите и сувенирите придобивах на корабната палуба на бартер, срещу хранителни продукти и дрехи. При следващите си посещения, вече чрез касово парична търговия, се сдобих с красиви статуетки на Кришна, Лакшми, Сарасвати, Кали и сладура Ганеша. Не си мисли, Читателю, че разпознавам тези богове. Само с Ганеша се справям заради необичайния му лицев вид. Останалите зная от музиката или от сина ми, който рисуваше някакви анимации с тяхно „участие”. Остави друго, но те често имат по няколко чифта глави, ръце, крака и очи, а за капак, са и с неуточнен пол... Истински ужас за днешния човек.
Морякът Петър Желязков - трети помощник-капитан на „Мед Леричи”, истински познавач на индийската култура, ми е споделял, че в тяхната митология има милиони богове. Мислех си, че зная много за Индия, но след срещата ми с Петьо, разбрах, че не е така. Той ме научи как да виждам зад екзотиката и временната мода. Съпругата му Кирстен, лондончанка по местоживеене, прекарваше с месеци в Индия във връзка с бизнеса си с перилни препарати. От нея научих много за индийския бит, кухня и философия. Оказа се, че любимите ми хипи божества са „дребни риби” в сравнение с великата триада - Брахма, Вишну и Шива.
Ще ти разкажа, Читателю, само за върховния бог Брахма, за да добиеш представа каква невероятна религия е индийската. Той е създател на вселената. Родил се е от яйце, което разделил на две и така създал небето и земята, а после и целия свят. От своето тяло Брахма създава жена си, която индусите наричат, за мое изумление, с най различни имена: Гаятри, Сатаруп, Брахмени, Сарасвати и т.н. Тя била толкова красива, че Брахма си направил пет лица, за да може да й се наслаждава, без да си върти главата, което ми се чини много практично. Четирите ръце също имат логично романтично обяснение, но спирам до тук, защото така есето никога няма да свърши. Искам само да отбележа, че не мога да не се възхищавам на държава, която има два милиона богове и ги обожава всичките. В сравнение с нея, ние сме направо религиозни просяци...
Признавам, че така и не се влюбих в индийската религия, да ме прощава Джордж Харисън, когото много харесвам. Някои приятели от корабите, с право ме помнят като безбожник, но пред безбройните индийски божества, предпочитам българските, които са преди всичко мъченици. То май всички българи сме такива, но поне боговете ни са само с една глава и с по две очи, ръце и крака...
Дълги години изпитвах вина пред индусите заради

Ние сме вляво и с капитан ІІ ранг Петров посрещаме по-дребни световни началници.
Ганеша е със слонска глава, а сред останалите са Лакшми и Сарасвати.
Една от многобройните ми слонски фигури
Бог Брахма
Сладурът Ганеша
Моряк от палубната команда на „Оборище“, 1977 г.
В машинното отделение на „Оборище“, 1979 г.
безбожието си, но след един двумесечен престой с кораба „Сийуинд” във Виетнам, проумях, че аз вероятно изповядвам някаква народна религия, където няма божествена йерархия, а човешко уважение към духовете и предците. Та аз обичам седянките, петльовден, бабинден, луда Мария (ден на Мария Магдалина), амкането и сирница, които доста зрелищно празнувахме в Мала Кутловица. Най-весел беше еремия, когато палехме огньове, блъскахме с машата по връшника и крещяхме люти закани към влечугите, за да ги прогоним завинаги.
Някои познати моряци се увличаха и по йога в неговото философско, че и физкултурно измерение. На един симпатичен колега от съседния випуск му викаха Митьо Йогата, на „Мед Леричи” плавах с брат му - умен човек и чудесен фитер. Цели десет години плавах с невероятния образ Стефчо Йогата - огняр. Пробвах се и аз в спортния раздел на йогата, но скоро разбрах, че християнският бог е създал телата ни абсолютно неподходящи за тези практики. Моят приятел доктор Кръстьо Кръстев бе голям почитател на древната санскритска поезия, но нито той, нито аз, си направихме труда да прочетем „Рамаяна” и „Махабхарата”, а Рабиндранат Тагор несправедливо пренебрегнахме поради яростната комунистическа пропаганда в негова защита. Надявам се Вишну и божествената му съпруга Лакшми, да ни простят този грях. В наша защита ще кажа, че ние знаехме наизуст поемата „Черни невени” от древния кашмирски поет Билхана и притежавахме индийското Кама Сутра издание на Ватсаяна Маланага, още от времето, когато той бе забранен в родината ни. Къки дори изпуши всичките невероятни индийски цигари, които донесох от там. Те представляваха завити на руло сухи листа и разнасяха отвратителна смрад при пушенето им. Ние наистина бяхме запленени от индийската култура много преди да посетя страната, а възхищението ми остана и след многобройните ми престои и посещения там. Така е и до днес. Омилява и просълзява ме всеки спомен за Индия. Два пъти се сменях там, а от кораб „Сийуинд” слязох в Шри Ланка и от Коломбо летях до Делхи, където цяло денонощие чаках полет за Дубай. Тези 24 часа са достойни за перото на всеки класик, както би казал Стефчо Йогата - огняр от стария „Стара планина”.
Само при последното ми пътешествие до Индия посетихме Мадрас, Калкута, Тутикорин, Кандла, Карвар и Карачи. Прозвуча ми като поезия!
Неотдавна, докато четях занимателна съвременна кримка, узнах, че разпръскващите се на частици куршуми, са наречени на индийския град Дум-Дум, където ги изобретил някакъв британски офицер.
Необозрима и непредвидима е Индия!
ИНДИЯ НЕ Е МЯСТО, А ЕМОЦИЯ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк